МВнР: Избягвайте пътувания на Балканите заради тежката зимна обстановка

Махат „Александър Велики“ от летището в Скопие (ВИДЕО)

Нови изисквания към общинските съветници ще има от следващия мандат

60-годишен закон засяга над 10 000 деца годишно у нас Игра „Не ме съди, човече” събра родители и хлапета във Варна

Цветан Цветанов в Симитли: Президентът желае скандали, огорчен е, че не може да управлява страната еднолично (СНИМКИ)

Деца на Фондация „Димитър Бербатов“ със златни медали от математическа олимпиада

Цачева отряза надзирателите за 20% увеличение на заплатите Ще се търсят възможности в бюджета за следващата година

Шофьори причинили катастрофи с пострадали, жалят присъди Въззивните дела са насрочени за идната седмица в Окръжния съд във Велико Търново

Музей „Етър” в Габрово продава мартеници от гайтани в помощ на болни деца 412 мартеници от цялата страна са изпратени за участие в конкурса

Вижте шоуто на конната полиция за Тодоровден в столичния квартал “Бенковски” (СНИМКИ)

Показаха Димитър Рачков в хитово шоу по HBO

Канадец е бил арестуван в ПьонгЧанг за кражба на автомобил

Стоян Алексиев: Оставете на мира това момиче!

Три малки деца загинаха при пожар в руско село

Гинка Върбакова пред БТА: Голяма международна банка с висок кредитен рейтинг финасира сделката за ЧЕЗ

Шуменци мерят времето по 275-годишен часовник

Ако шуменец иска часовникът му да показва точно време, най-добре е да иде до крайната уличка “Цар Самуил”. Там вече 275 години две камбани на върха на кула се надпяват и отмерват времето. Малката бие на всеки четвърт, половин час и на 45 минути, а в точен час са заедно.

Песента на камбаните не смущава никого, въпреки че и в малките часове на нощта не спират. Бият вече почти три века благодарение на безотказен часовников механизъм и… упоритостта на шестдесет и осемгодишния Минчо Колев.

От 15 години неуморният часовник без циферблат е станал неизменна част от живота му. Всеки ден прецизният механизъм трябва да се навива, за да работи. Това обаче не е като да завъртиш едно колелце на ръчния си часовник.

Бай Минчо в прекия и в преносния смисъл вдига тежести. 50 кг е топката на секундите, на часовете е поне 100 кг, а на минутите някъде по средата, изчислява той. Вечер, като влезе в часовниковата кула, въжетата с трите сфери са слезли почти до входа. Трябва да ги издигне горе, почти до върха на кулата при системата от зъбни колела, които задвижват малка и голяма камбана.

За Минчо часовниковият “фитнес” стартира през лятото в 18 ч с изкачване на 45 стъпала. Те се вият тесни край стените на кулата. Имат си и перила. Ако си над сто кила, не е добре да следваш майстора часовникар, защото ще се приклещиш. Стигне ли при зъбните колела, Минчо хваща манивела и се заема да навива първо въжето с тежестта за секундите.

“Тук лятото става адска жега. И 42 градуса съм измервал”, обяснява шуменецът, без да спира да навива. Въжето с топката на часовете докарва пот по челото на майстора. Спира да глътне малко въздух от единственото прозорче и за четвърт час е готов.

Звънът на малката камбана, която бие сама веднъж “на и 15” ни заварва горе. Минчо веднага поглежда към ръчния си електронен часовник. “Касиото” на пенсионера заковава същото време. Хвали се, че му е подарък от сина и вече седем години не е сменял батерия.

Затова пенсионерът казва, че винаги е в крак с времето. Иначе има много шегаджии, които го спират по пътя, докато върви от дома си към кулата и го корят, че “си върши работата с 1 минута закъснение”. “Няма такова нещо и с часовника по телевизията съм готов да споря”, отсича Минчо.

Не изчислява колко труд хвърля. “Чувствам се полезен за Шумен, правя нещо важно”, разсъждава пенсионерът, който има трудов стаж над четири десетилетия. Бил е изкупчик и износител в системата на някогашния “Булгарплод”, шлосер, мотокарист, водопроводчик, а работил и като парнаджия в детска градина.

“Стажа” към часовниковата кула обаче може да се окаже най-смислен. За работата си получава чисто 74,70 лв. месечно от община Шумен, която е стопанин на вековната историческа ценност.

Ако се мери във физически труд, излиза, че Минчо вдига ежегодно по 73 тона, изкачва и 32 850 стъпала. Но е категоричен, че нищо не може да го откаже от заниманието. Тази година претърпял операция на крака, но часовникът пак продължил да тиктака.

Съпругата му Цветана 10 дни идвала да го отменя. Преди седмица бил на сватба, не пил, за да може да се прибере с колата навреме. “Дал ли си дума, край. Искам и след мен да работи”, казва пенсионерът.

Наслушал се е на всевъзможни версии кой е майсторът на часовника чудо. Едни говорят, че това са евреи, други приписват кулата на македонец. Според бай Минчо дори е възможно часовниковият механизъм да е бил дървен и да се е задвижвал с вода.

Сварят ли го там туристи, гледа да е пестелив в обясненията. Какви легенди пък се носят за злато. И тази година някой напъвал да вади камък от основите на кулата, но се е морил напразно. “Няма злато, но часовниковата кула е безценна”, казват и майсторът, и историци.

Сигурно е, че е посторена в далечната 1740 г. на ската южно от известната Томбул джамия. Тогава е била насред централния градски площад до т.нар. битпазар. Възвестявала точното време за занаятчиите, за отваряне и затваряне на дюкяните.

Часовниковият механизъм и двете камбани са отлети в Русия. Зъбните колела са толкова здрави, че пила не ги “яде”, обяснява Минчо. За да вървят добре, рецептата е да се смазват с горяло масло, казва пенсионерът. А колко инженери са се извървели да гледат направата им, за да създадат прототип, но не са успели.

Кулата е с изчистена архитектура – белокаменна призма с дървена надстройка и шапковиден покрив. На лицето й е красива чешма, а над нея е вградена мраморна плоча с надпис на османотурски. Той е в 24 стиха, колкото часовете в денонощието. В тях е вплетена годината на изграждане.

Възхвалява се и създателят: “Майсторът постави в нея един великолепен и безподобен часовник и си остави такова име, че няма подобно нему”. Никъде няма име и заради това се предполага, че може и българин да е майсторът на опазената до ден днешен кула.

А деветият стих обяснява: “Удряйки като тъпан, часовникът дава на града хубост и изпраща чуден шум от приятен звук”. Съседите му от близките къщи го потвърждават.

Миналата година станал проблем с камбаните и монтьорът от близкия автосервиз пръв се притекъл на помощ, защото улицата е свикнала със звъна на часовника.

За хлапетата пък влизането в каменната кула е истинско приключение. Докато ги нямало високите сгради, камбаните се чували надалече, но сега преградите са много.

Факт е обаче, че нито един от модерните часовници, които красят центъра на Шумен, не е точен. Нищо че са измайсторени да засичат и градуси, и време. Всеки е на различно мнение.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.