Здравната каса ще сключва договор само с болници или техни обединения, предлагащи комплексно лечение за всички заболявания, включени в основния осигурителен пакет. Това реши вчера окончателно парламентът. Промяната означава, че лечебните заведения ще трябва да могат да лекуват широк спектър от заболявания, да поемат и следоперативно лечение, и рехабилитации, каквото задължение нямаха досега. Реформата на здравния министър Петър Москов получи подкрепата на ГЕРБ, въпреки че здравната комисия в НС отхвърли предложението отново с техните гласове.

При гласуването председателката на здравната комисия Даниела Дариткова (ГЕРБ) предложи компромисен текст, който бе одобрен. Компромисът е, че изискването за комплексно лечение важи само за заболявания от основния пакет.

Парламентът подкрепи министъра в усилията му срещу "безобразното роене на болници", като от догодина касата няма да сключва договори с всички. Задължителната здравна карта ще определя нуждите от лечебни заведения и специалисти по места, а Министерският съвет ще напише критериите за финансиране в наредба.

От ГЕРБ не подкрепиха идеята за обединяване на бившите диспансери за психично здраве, онкологичните и кожно-венерическите с местните болници, за което настояваше министърът. Бе решено, че за комплексното лечение болниците могат да сключват договори помежду си, за да гарантират нужните кадри и апаратура. За това гласуваха дори и от опозицията.

Хасан Адемов от ДПС коментира, че с промените НЗОК се превръща в бухалка за неудобни директори на лечебни заведения.

Отпадна окончателно и идеята на Москов за приватизация на болници.