Възстановяват столичния басейн „Мария Луиза“ Засега е внесено само инвестиционно намерение

Загиналите при срутването на виадукт на автомагистрала в Италия са най-малко 22 Очаква се броят на жертвите да се увеличи

Цветан Цветанов: Ако президентът Радев иска да въвежда военно положение, сигурно може да го направи, но в България има правов ред

Вирус покоси деца в Станцията на МС в Слънчев бряг

Нина Добрев обяснява българския жаргон (ВИДЕО)

Затварят хотел в Бяла, работил без категоризация

Григор: Жегата помага на играта ми

Военният ни флот изпробва новите си бързоходни лодки

Премиерът Борисов изрази съболезнования за загиналите при трагичния инцидент край Генуа

Министър Николай Нанков: Две китайски компании са готови да вложат 1,5 млрд. евро в пътя Русе-Велико Търново и тунела под Шипка

Мая Манолова: Реформата в социалната система започва от 2019 г. Варненци се жалват, че общината събира данъци чрез частни съдебни изпълнители

Хиляди на колене пред иконата на Богородица на остров Тинос утре

Дърво падна и потроши две коли в центъра на София По чудо няма пострадали хора

Силни дъждове и бури от утре в Гърция

Изпълнителният председател на БСК разговаря с министъра на икономиката Емил Караниколов

Делян Добрев: КЗК нескопосано се оправдава за цените на горивата

– Г-н Добрев, започна новият политически сезон. Какви ще са приоритетите на енергийната комисия в парламента?
– Знаете, че два пъти променихме Закона за енергетиката – веднъж през февруари, когато направихме основната реформа.Така успяхме да свием повече от половината от съществуващия дефицит в енергетиката.

Впоследствие направихме втора промяна, с която дадохме възможност на регулатора да отложи с един месец вземането на решението за цените и направихме допълнителни подобрения в посока намаляване на разходите и увеличаване на приходите, за да няма голямо отражение върху крайните цени на електроенергията за домакинствата и за бизнеса.

Това, което предстои оттук нататък и вероятно ще се случи през този политически сезон, е да се опитаме да въведем модела на либерализирания пазар на електроенергия.

– Моделът за свободния пазар на тока ще се прави от Световната банка. Значи ли това, че държавата не може да се справи със задачата?
– Вероятността за грешки е много по-голяма. Държавата ще участва в изработването на този модел, но Световната банка е изготвила модела за Румъния, където ситуацията е донякъде подобна на нашата.

– Докога ще може Българският енергиен холдинг (БЕХ) да налива пари в НЕК? В момента например се търси пореден заем от 1,2 млрд. лева за НЕК.
– Основната цел на ценовото решение на новия регулатор от 1 август бе да гарантира, че няма да се трупа нов тарифен дефицит в НЕК и според техните изчисления до 1 юли следващата година компанията трябва да е на нула. Оттук нататък повече дългове няма да се трупат.

Натрупаните досега дефицити за грандомански проекти като „Белене“ и „Цанков камък“ не могат да бъдат компенсирани за една година. За тях ще търсим също решение. Идеята за последния заем е да се разплатим с американските централи, за да може да влезе в сила отстъпката, която ще пести на НЕК по 100 млн. лева на година.

И единствено БЕХ може да пусне процедура. Ако НЕК се опита да вземе заем, вероятно никой няма да им го даде с оглед неблагоприятното финансово състояние, в което се намира.

– Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има ли вина за дефицита в НЕК?
– Не знам доколко е била независима онази комисия, но вие си спомняте, че политиците – министри и премиер по времето на кабинета “Орешарски”, обявяваха намаление на цената на тока и на следващия ден то се случваше. Например онзи състав на регулатора записа очаквани квоти от въглеродни емисии в рамките на 499 млн. лв., при което на всички ни беше ясно, че може да получим максимално 200 млн. лв.

В крайна сметка получихме 70 млн. Така че май по това време ДКВР правеше стъкмистика, за да се получи краен резултат. Сега се прави обратното – гледат се данните, и след това се правят изчисленията.

– През март казахте, че в енергетиката все още цари комунизъм и нищо не се прави, за да се оптимизират дейностите в държавните енергийни дружества. Промени ли се ситуацията, прави ли се вече?
– Много хора разсърдих с това интервю, но все още смятам така. Дори и да не се прави в момента, с либерализацията на пазара тези дружества ще бъдат принудени да предприемат действия. В противен случай няма да съществуват.

– Един от големите противници на новия ценови модел за тока се оказа бизнесът, който отнесе големите увеличения на цените. Все още компаниите са готови да протестират, защо се получи така?
– Не съм съгласен, че бизнесът го е отнесъл. Знаете, че бизнесът плащаше 18 лева на мегаватчас задължения към обществото преди новия модел, в същото време домакинствата плащаха над 50 лева.

В момента задълженията се разпределят пропорционално върху всички консуматори на електроенергия. Такъв е моделът и на либерализирания пазар. В този смисъл това е и стъпка към освобождаване на пазара. Освен това за големите енергийни консуматори, за които наистина има риск по-високата цена на електроенергията да доведе до неконкурентосопособност, има вече приета наредба за облекчаване на тежестта от зелената енергия. Те получават 85% отстъпка върху цената на зеления ток.

– Поправете ме, ако греша, но тази наредба все още не е одобрена от Брюксел, тъй като е държавна помощ, и тече съгласувателна процедура, а бизнесът плаща високата цена.
– Наредбата е факт у нас, съгласува се с ЕК и предстои нейното ратифициране. Не виждам какъвто и да е проблем за одобрението й от Брюксел, защото тя следва стриктно насоките на ЕК.

– Предвидена е отстъпка за големите предприятия, но не и за средните и малките. Те какво да правят?
– Да вземем например един хлебозавод. Той допреди две-три години беше на регулирания пазар и плащаше с 40% повече за ток, отколкото на свободния пазар. Когато премина на свободния пазар, започна да плаща с 40% по-малко за ток, но ние не видяхме нито да поевтинява хлябът, нито да се наемат повече хора в това дружество.

Сега този хлебозавод, когато се уеднаквиха цените на задълженията към обществото на свободния и на регулирания пазар, ще плаща с 30% повече, но все още ще плаща по-малко, отколкото е плащал преди на регулирания пазар. Така не виждам защо трябва да има увеличение. Вече месец важат новите цени, нито има поскъпване на хляба, нито има ръст на безработицата – точно обратното.

– Хората, като чуят либерализиран пазар, и се стряскат. В Румъния цената на тока скочи с 30% при освобожадването на пазара, няма ли риск и тук това да се случи?
– Не виждам никакви основания това да се случи у нас. На свободния пазар цената на тока е малко над 70 лева за мегаватчас. Когато се добавят задълженията към обществото и таксите към мрежовите услуги, крайната цена за домакинствата няма как да стане по-висока от сегашната. Мисля, че тези страхове са излишни.

По-скоро конкуренцията между повече производители на свободния пазар би трябвало да доведе до по-ниски цени. Най-малкото хората ще имат избор кой да им е доставчикът на ток от над 100 лицензирани търговци.

– Защо горивата в България се оказаха толкова скъпи в сравнение с целия ЕС, без да се смятат данъците?
– Когато говорим за горивата, първо трябва да си дадем сметка, че голям процент от крайните цени на горивата е акциз и ДДС. Акцизът в България е на най-ниското равнище в ЕС, но все пак е над 300 евро за 1000 литра. Това означава, че ако цената на бензина и дизела е около 2,50 лева за литър, то 1,20 са разходи за данъци.

Сега когато петролът струва 45 долара за барел, тази същата компонента е около 1 лев и тук се губи пропорцията. Има компенентни органи като Комисията за защита на конкурецията например, които според мен трябва да направят много внимателен анализ на този пазар. Никога преди не сме били втората страна по скъпи горива в ЕС, ако се извадят акциз и ДДС от сметката.

Най-малкото това трябва да е сигнална лампа за компенентните органи, че се случва нещо нередно. Аз чух обяснения от един министър, доколкото си спомням, че понеже консумацията на горивата през лятото била висока, затова и цените били високи, защото това било свободната конкуренция.

Това няма нищо общо със свободния пазар и конкуренцията. Ако търговците на горива са решили през август да печелят по 30% от горивата, а през останалото време да печелят 5%, това не е свободен пазар. Това означава, че някой може самосиндикално да определя цени.

– Злоупотреба на пазара на горива се доказва много трудно, но ще почакаме…
– Четох още едно по-странно изказване от страна на КЗК – нямали законодателен текст, с който да си обменят информация между НАП и митниците, за да могат да извършат такъв вид проверка.

Имам чувството, че какъвто и проблем да излезе в тази държава, все се посочва като причина законодателят – все на някой му липсва някакъв текст в закона. Извинявайте, КЗК е държавна институция, митниците и НАП – също.

Със сигурност всяка от тях си има начини за сътрудничество с останалите. Това, че няма изричен текст за КЗК, е опит за някакво нескопосано оправдание. Законодателството у нас се коригира непрекъснато. Законите ги има, но компетентните органи ги четат като дявола евангелието.

Визитка

Роден през 1978 г. в Хасково.През 2002 г. се дипломира в Уеслиън юнивърсити, Кънектикът, САЩ. Специализира счетоводство и финанси в LSE (Лондонското училище по икономика).Започва кариерата си в консултантската компания KPMG в Торонто, Канада, и “Нютон финанс мениджмънт груп” – София, България. Бил е директор в областната администрация на Хасково.Зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма от 18 май 2011 г.Министър на икономиката и енергетиката от март 2012 до март 2013 г.Депутат от ГЕРБ, председател на Комисията по енергетика. Владее английски. Женен, с три деца

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.