Германия и „Дъблин“ ни спасиха от бежанците

България не е атрактивна за преселниците

По хуманитарни причини Берлин не спазва споразумението и не ни връща мигрантите, които са влезли първо у нас

В окото на бежанската буря България е като остров на спокойствието, въпреки географското си положение като най-удобна входна точка в ЕС за миграционните потоци от Азия. В далечната от географска гледна точка Германия на ден влизат по 8000 души, търсещи убежище. В същото време в България центровете на Държавната агенция за бежанците са наполовина празни. От налични 5130 места за настаняване са заети 2703 легла, 2096 от които от сирийци.

И малкото останали у нас бежанци, който имат статут и документи за пребиваване, не желаят да останат у нас. Не могат да бъдат привлечени дори от предлаганите им в момента безплатни квартири, които се плащат от Европейската комисия. Мнозинството от тях искат да стигнат до Германия или Швеция. Въпреки че не може да се сравни с коридора през Гърция, Македония и Сърбия към Австрия, бежанският натиск на българо-турската граница не би могъл да се нарече малък. От 27 август до 3 септември нашите власти са задържали 714 мигранти. 682 от тях са преминали границата нелегално, а 32-ма са поискали да влязат през ГКПП. С тези темпове нашите лагери биха се напълнили за месец. Реалността обаче показва, че повече бежанци излизат от България в западна посока, отколкото влизат от източна.

Причините за това са няколко. Най-прозаичната е, че социалните системи на Германия и Швеция могат да предложат помощи, които в някои случаи са по-големи от заплатите, които сирийците могат да получат у нас. Германия може да предложи и добре платена работа, а децата започват училище бързо. С други думи, бягащите от войната получват бъдеще в Германия. България не предлага нищо подобно.

За поредна година страната ни няма интеграционна програма. Имаме приета стратегия за интеграция от правителството, но планът за прилагането й се бави с месеци. Според запознати причината е в идващите местни избори, тъй като стратегията предполага сериозно участие на общините, където получилите убежище трябва да се заселват. Което пък изисква не малки финансови потоци от държавния бюджет към общините, а те вероятно трябва да бъдат усвоени от подходящите „наши“ кметове.

Така Германия ни спасява от желание за трайно заселване на бежанци у нас. Според споразумението „Дъблин“, което макар и неформално е обвързано с приемането ни в безграничната европейска зона „Шенген“, бежанците трябва да остават в първата страна, в която са поискали убежище. От началото на годината до 20 август по този регламент към България са отправени 6289 запитвания. Това означава, че толкова души, търсещи убежище, са влезли у нас, хванати са от властите или доброволно са поискали да останат у нас и после са заминали на Запад, където отново са поискали статут или са хванати от техните власти. Почти половината от тях – 3222, са успели да стигнат до Германия, 1262 са пристигнали в Австрия, 224 - в Швеция, 273 - в Унгария, 257 - във Франция. За наше щастие гореописаните страни ни връщат по един-двама човека седмично, тъй като процедурата дава право на обжалване и ако то не завърши до 6 месеца, щастливците си остават в страните, до които са успели да стигнат.

Все пак перспективата да бъдат “осъдени” на живот в България кара бягащите от войната да избягват страната ни и да търсят по-рисковани начини да ни заобиколят. В момента най-често се предприема пътуване по море с надуваеми лодки до гръцките острови. До преди месец, преди Гърция да започне да прекарва мигрантите с фериботи до сушата и после до Македония, хиляди влизаха в Италия от Либия. От началото на годината във водите на Средиземно море загинаха над 2300 мигранти. Другият път е транзитният по суша, който може да струва до 8000 евро и живота, както се случи със 71 намерили смъртта от задушаване в камион на магистрала в Унгария.

Иронията е, че заради стриктното прилагане от наша страна на Дъблинското споразумение бежанците ни избягват и отиват в Германия, която не спазва същия регламент по хуманитарни причини.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи