СТЕФАН ПЕТРОВ

Всяко дете има нужда от любящо семейство, което да се грижи за него. За съжаление родители изоставят децата си и попадат в институции. У нас всяка година това се случва с около 2000 деца на възраст под 3 години, твърди на „Уницеф“.

Фондация „За нашите деца“ си поставя задачата да намери дом на изоставените деца. Тя се занимава с намирането на приемни семейства. Търсят се хора, които временно поемат грижата за някой малчуган без дом.

Една от приемните майки, работещи с фондацията, е Таня. Тя е професионален родител и за втори път тя приема изоставено дете в дома си, за да му осигури семеен уют и нормално детство.

Таня има и собствен син. Когато той е на 13 години, двамата за пръв път провеждат разговор, за това как могат да помогнат на някое дете в нужда. „Моят син прояви желание да има братче“, споделя Таня.

Така в дома им се появява, макар и временно, нов 4-годишен член на семейството. Той живее с тях година и половина. „С него можеше да се разговаря като с голям човек. Говориш му и той всичко разбира“, спомня си Таня. Според нея настаняването му в нейния дом му се е отразило добре и във физическо отношение. „Порасна с 9 сантиметра за няколко месеца. Когато детето усеща допир, топлота и любов, расте като гъбка и сякаш расте именно заради тази любов“, смята тя.

Според нея приетото дете оказало много хубаво влияние и върху нейния син. Той приел ролята на батко и започнал да изпълнява домакински задължения. „Това дете страшно много ни обогати като семейство, като връзка. Синът ми стана по-отговорен.“, споделя Таня.

Тя твърди, че най-трудната част от грижата за това дете е бил моментът, в който той си намерил постоянни осиновители и трябвало да напусне нейния дом. „Моментът на раздялата е труден, но не е чак толкова страшен, за да те откаже от това са бъдеш приемен родител“, смята Таня. „Колкото и време да мине ти мислиш за това дете“, през сълзи споделя Таня.

Сега тя е станала приемна майка за втори път и е категорична, че има енергия да бъде временен родител още много пъти, защото е приела това за своя мисия. Таня твърди, че майчинските чувства, които изпитва към своето дете, не пречат на тези, изпитвани към приемните малчугани.

Според нея най-големият проблем при отглеждането на тези деца е това, че те нямат документи. „И двете ми деца са със страшно разбити зъби. Когато детето няма синя книжка, здравната каса не покрива нищо. Така сам си плащаш всичко“, твърди Таня.

Тя смята, че разходите за приемните деца не надвишават средствата, отделяни за нейното собствено дете. Според нея „всичко зависи от потребностите и здравословното състояние на децата“.

Като професионален приемен родител Таня получава средства от фондация „За нашите деца“. Тя получава трудово възнаграждение и месечна издръжка. Възнаграждението е в размер на 130% от минималната работна заплата за едно настанено дете. В България минималната работна заплата е 380 лв., следователно за отглеждането на настанено дете Таня взима около 494 лв. Месечната издръжка е в размер на 100 лв. Освен това приемните родители получават и финансова подкрепа от държавата в размер от 30 до 80 лв. Фондация „За нашите деца“ осигурява и еднократна финансова помощ в подготвителния период преди настаняване, както и такава при честване на лични празници като рождени дни.

Кандидатите да станат приемни родители трябва да преминат обучение от 120 часа, организирано от фондация „За нашите деца“ и утвърдено от Министерството на труда и социалната политика. За одобрение на кандидатите се свиква Комисия за детето към съответната община. Комисията е съставена от различни специалисти с познания в сферата на детското благосъстояние - педиатри, психолози, юристи, социални работници, експерти по приемна грижа.