Книгата на писателката Бойка Николас „Методът БОП - Благодаря, Обичам, Прощавам” вече се радва на успех у нас, а скоро ще има шанс да покори и чуждестранния пазар. Авторката в момента преговоря с две американски издателства, за да може произведението й да бъде издадено в Щатите, Испания, Чили и Аржентина. Бойка е титуляр на „Академия Испаника” у нас и председател на „Испано-българска асоциация за интеграция и развитие” в Мадрид, където е живяла повече от 11 години. В книгата си тя разкрива своите духовни съвети - как да благодарим, да обичаме и да простим на себе си и на другите, за да променим живота си.

Едно от най-важните неща според Бойка е да се осланяме на интуицията си, но за целта трябва да се научим да оставаме насаме със себе си и да практикуваме въздържание от осъждане. „Наистина е трудно, но мълчанието е злато, а като осъждаме нещо или някого - не можем да чуем вътрешния си глас”, споделя тя. Бойка признава, че понякога мълчи с часове, което й помага да събере мислите си и е като някакъв вид медитация. Тя дава пример със собственият си живот за огромната роля, която е изиграла интуицията в него. Бойка заминава за столицата на Испания през 1999 г., водена единствено от вътрешното си усещане, че там ще срещне голямата любов. Оставя езиковата школа, която ръководи у нас и й осигурява добър стандарт на живот, защото успехите в работата не успявали да запълнят празнината в личния й живот. В този период тя била в положението на самотна майка, след като се развела с първия си съпруг - латиноамериканец.

Писателката споделя, че сред българските мъже трудно откривала качествата, на които държи. „В България мъжете не са достатъчно кавалери и почти не правят комплименти на жените. Аз съм живяла дълго време в Латинска Америка и в един момент започна да ми липсва това внимание и галантност на мъжете от Тропика. Докато бях там, те постоянно се обръщаха към мен с „Принцесо”, а тук с ... „Овцо”. В началото, като се прибрах тук от Никарагуа, бях направо шокирана - отварям си с усмивка прозореца на колата, докато шофирам, и очаквам комплимент, а отсреща се чува едно звучно: „Карай ма, овцо...”, разказва през смях Бойка.

Мъжът, когото мечтаела да се появи в живота й, трябвало да притежава много по-различен от този балкански манталитет и да знае как да накара една жена да се почувства специална. Интуицията й не я подвела - в столицата на Испания Бойка наистина срещнала голямата си любов. По ирония на съдбата... българин. В началото не можела да повярва на ушите си, че групата, която свири в градското метро, изпълнява български фолклор. Приближила се към тях, пуснала монета и докато слушала родните ритми, погледът й се кръстосал с този на симпатичния гайдар Пламен. Усетила, че точно това е мъжът, заради когото заминала в Испания. Самата Бойка признава, че двамата с него са преминали през всички трудности на емигрантския живот, но той никога не пуснал ръката й. Дори в един от най-кошмарните й периоди, когато дъщеря й от първия брак, започнала да бяга от дома и да живее саморазрушително, Пламен отново бил до нея. „Тогава обикалях, плачейки, по цели нощи из града, за да търся дъщеря ми, а след това исках единствено да заспя и не исках на сутринта отново да ставам и пак да страдам така”, признава писателката. Според Бойка чрез децата си ние научаваме най-големите уроци. „Когато децата започнат да се държат самоунищожително, разбираш, че някъде си сгрешил. Не е срамно, защото човек се учи не от успеха, а от неуспеха”, твърди тя.

Бойка отделя специално място в книгата си за благодарността. Тя вярва, че всеки ден трябва да благодарим за въздуха, за слънцето, за светлината, за дъжда, за всичко...Писателката прави паралел на родината ни с Никарагуа, която е от най-бедните страни, хората там са със среден доход от 100 долара, но са безкрайно щастливи и благодарни, за разлика от българите. „Въпреки че преди години опустошително земетресение не оставило почти нищо от столицата им, те са благодарни, че в момента всичко е окей и Бог е благосклонен към тях. Хората са така устроени, че не ценят, докато имат нещо - аз например започнах да оценявам парите, като ги загубих. Не благодарих, когато ги имах, и според мен това е една от причините да ги загубя на няколко пъти. Не оценявах достатъчно и факта, че имам дете. Когато имаш нещо, трябва да си щастлив с него, а не да недоволстваш за това, което нямаш”, разкрива авторката.

Другият основен принцип на Бойка е прошката, защото ако искаме на нас да ни бъде простено, трябва и ние да прощаваме, както се казва и в Библията. Ако не простим, ние се поставяме по-високо от човека срещу нас и забравяме, че ние също грешим. Самата Бойка успяла да прости на човека, който я е оставил без баща още като дете, след като по погрешка по време на лов стрелял в него. Години по-късно, докато шофирала в Мадрид, самата тя за малко не прегазила човек, а точно в този момент в колата със сестра й пак обсъждали болезнената тема. „Простих всичко на човека, който уби баща ми, след като за малко и аз щях да отнема живот.”

Българите, като нация, ще постигнем много повече, ако се обединим, убедена е талантливата писателка. Лошо впечатление й прави тенденцията у нас да се принизява всичко, дори големите успехи. „Ето, дори Хулио Иглесиас на концерта си у нас каза, че Стоичков е №1, милиони хора навън също го признават, а тук го критикуват. Ние само се оплакваме и не оценяваме това, което имаме както като постижения, така и като природа. Най-важният урок, който е научила, е, че за да се промени животът ти, трябва да поемеш 100% отговорност за действията си. Бойка заедно със семейството й решават да се завърнат окончателно в родината през 2014 година. Писателката съветва хората, които искат да заминат зад граница, да правят само това, което им нашепва интуицията, и няма да сбъркат.