Орлин и Цвети Райкови са едно от 200-те български семейства, които избират домашното образование за форма на обучение за петте си деца. Семейството открива т.нар. хоумскулинг преди 6 години.

„Дъщеря ни ходи до трети клас на училище. Той беше в предучилищна група. Когато взехме решението да спрем училището и да сменим формата на образованието. Основно тя губеше интерес, мотивация, отчуждаваше се от семейството ни. В повечето ситуации въпреки че беше възможно да говорим и да обсъдим нещата с учителката й и имаше взаимно разбиране и уважение, беше като гасене на пожар и тя беше между двете страни”, разказва Цвети пред bTV.

Домашното образование е противоречив казус за нашите географски ширини. В България то все още не е правно регулирано. Родителите, които избират да обучават децата си у дома, всъщност се движат по ръба на закона. У нас училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

Но според Всеобщата декларация за правата на човека родителите приоритетно имат право да избират вида образование, което да получат техните деца. За Цвети, то най-добре комбинира предимства и трудности.

„Когато на 9 години вече детето казва: „Не виждам смисъл да уча, учителката ми каза, че книгите, които ми харесват, не са за мен”... Това не е ситуация, която с времето я виждахме да доведе до добро”, коментира майката.

Цвети възприема своята роля като организатор на учебния процес. Подбира материалите за изучаване според програмата на МОН, но и заимства от учебните планове на други страни. Определя се като критична към децата си на които повтаря, че не е страшно човек да не знае нещо, но е страшно ако не иска да се научи.

Вкъщи няма строго регламентирани часове и междучасия, но има конкретни задачи за всеки ден. И все пак мама не пише оценки, защото не вижда нуждата от това.

За недостатъците на училището вкъщи споделя най-голямата дъщеря на семейство Райкови: 15-годишната Боряна.

„По принцип, обичам да уча с хора. Може би това е нещото, което най-много ми липсва. Но... и на този „проблем" има решение. И ние го открихме. Веднъж на две седмици с едно или две приятелски семейства, които децата им са на нашата възраст, се събираме и имаме всеки, т.е. всеки понеделник през две седмици, се събираме и учим един ден заедно. Майката ни занимава по стенография, бащата ни занимава по логика, мама ни занимава по история и природа”, обяснява тя.

За семейство Райкови основна слабост на училището е, че в центъра на учебния процес е учебният план, а не детето.

„Ние не мислим, че домашното обучение, домашното образование е нещо като панацея, нещо, което решава всички проблеми на всички семейства и деца по света/ Преди време беше тръгнала една фраза по медии, че естествената среда за детето е училището. Но децата все още се раждат в резултат на любов между мъж и жена, а не се раждат в училището, нито в Министерството на образованието, нито на социалната политика”, категоричен е бащата Орлин.

Семейство Райкови искат в България да има избор относно образованието, за да може всяко семейство да реши как да обучава децата си. За сравнение в САЩ хоумскулингът е легализиран през 1993 година и броят на домашните ученици е 2 милиона. У нас те са 800.