С тропане с крака, издаващо върховното удоволствие на меломаните, и 10-минутни овации изисканата публика във Фестивалния дворец на град Фюсен, Германия, изпрати представлението на „Рейнско злато” на Софийската опера в съботната вечер.

С първата част от Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга”, постановка на акад. Пламен Карталов, започна гастролът на националната ни трупа там, където се издига и един от дворците на благодетеля на великия композитор, крал Лудвиг Втори. Той лично е планирал построяването на залата на брега на езерото в подножието на планината Алгой, но изпълнението й се случва едва преди 15 години.

Досега „Пръстенът” никога не е изпълняван във Фюсен. Както „Труд” вече писа, идеята за гастрола е на маестро Карталов, който миналото лято посещава мястото по време на частно пътуване и си казва: „Това е Моят театър. Софийската опера трябва да играе „Пръстена” тук, където витаят духовете на Вагнер и ЛудвигВтори.” Година мечтата му не само се сбъдна, а и увлече местните партньори на проекта. Кметът на Фюсен - Паул Якоб, заяви, че това е началото на бъдещ ежегоден оперен фестивал в града.

„Има срещи, които правят история, и една от тях е тази вечер – каза преди представлението от сцената г-н Якоб. - Че днешният спектакъл е само началото на редица събития, които предстои да се случат тук, показва и присъствието на г-н Пширер, държавен секретар на Министерството на икономиката на Бавария, и на зам. регионалния управител на Източен Алгой Ангелика Шорер. Това представление връща Рихард Вагнер във Фюсен, от него ще започне дълга поредица от оперни спектакли.”

Българският министър на културата Важди Рашидов също бе поканен на сцената преди началото на „Рейнско злато”. „Когато има велики композитори, нужни са и изпълнители – каза той на публиката във Фестивалния дворец. - Моята малка държава е дала безбройни и големи имена в оперното изкуство, като Борис Христов, Гяуров, Гена Димитрова, български певци и сега са солисти в големи оперни театри. Българската опера е манифактурата, която произвежда гениални, прекрасни изпълнители (ръкопляскания в залата, бел.а.). Благодаря на маестро Карталов, изключителен мениджър и великолепен режисьор. Това го знаем в България, а тази вечер ще го видите и вие.”

„Рейнско злато” е най-кратката опера от тетралогията. Около два часа и половина публиката не мръдна от местата си, за да започне на аплодира изпълнителите още преди да е отшумял последният акорд под диригентството на Ерих Вехтер. Всеки от солистите – Мартин Цонев (Вотан), Даниел Острецов (Логе), Силвана Пръвчева (Фрая), Румяна Петрова (Фрика), Благовеста Мекки Цветкова (Ерда), Бисер Георгиев (Алберих), Пламен Папазиков (Миме), Светозар Рангелов (Донер), трите „рейнски дъщери” Милена Гюрова, Елена Маринова и Силвия Тенева, и двамата „великани” Александър Носиков и Георги Киров – се раздаде на сцената. И накараха десетки меломани да се качат при тях след финала и да се снимат за спомен. Висока бе и оценката за сценографията на Николай Панайотов и за мултимедията и визулната атмосфера, дело на Георги Христов и режисьорката Вера Петрова.

„Не вярвах, че ще стане, сега съм щастлив, че доживях да го видя – каза пред журналисти Петър Георгиев от българското консулство в Германия. – На Карталов и Рашидов искам да кажа нещо, което съм чел в „Ние, врабчетата” на Радичков: „Бъдете все така невероятни!” Шапка им свалям!”

Гастролът продължава с „Валкюра” (снощи), „Зигфрид” – във вторник, а „Залезът на боговете” ще настъпи със Софийската опера на 17 септември.

Вежди Рашидов:

От Фюсен започва културната програма на българското председателство на Европейския съюз

Освен от многобройни български и германски компании и фирми, гастролът на Софийската опера във Фюсен е подкрепен и от Министерството на културата. Вежди Рашидов лично отиде зад кулисите и насърчи певците и музикантите преди представлението на „Рейнско злато”. Малко преди това обаче беше и сред многобройната, многолика и официално облечена публика, която очакваше началото на спектакъла на чаша вино пред Фестивалния дворец.

„Много ме е страх успехът на Софийската опера да не бъде залят с поредната кофа завист, защото сме майстори да потъваме в собствената си омраза – каза пред журналисти министър Рашидов. - Да се надяваме, че след Лувъра това няма да се случва повече. Ако сме лоши към себе си, това ще ни прави все по-малки. При всичките ни усилия да имаме самочувствие и да сме големи пред света, ние сами правим да е зле. Затова казвам, че изпитвам чувство и на гордост, и на страх – по малко. Българската култура е толкова непозната, а така талантлива, че се чудя как може у българите да е злият гений…Моята политика е да отваряме държавата като ветрило, за да бъдем припознати. Просто трябва да бъдем виждани. Ще бъда много щастлив не да видя „българския Майкъл Джексън”, искам да видя „американския Пешо”. Тогава ще знам, че моята държава е силна, моята държава е припозната, че тя е голяма. Случи се с Лувъра, изложбата е призната официално за най-добрата на 2015 в Европа. Ще се случи и тук, днес от Фюсен започваме българското председателство на Европейския съюз - с най-високата летва, „Пръстенът” на Софийската опера.”

Министърът не спести похвалите си и за маестро Карталов: „Той е, казано в най-добрия смисъл на думата, грандоманът, който иска да овладее света. „Грандоман” само в нашите души е нещо лошо. А то е двигателят на живота, който големите пространства ползват. Пламен Карталов е точно тази машина, която движи нещата.”

Рашидов посочи академика режисьор и като пример за театрален мениджър и директор на културна институция в отговор въпрос за промяната в модела на държавното субсидиране на сценичните изкуства (вече не на бройка продадени билети, а срещу всеки спечелен лев): „Съдбата на артистите зависи от директора на трупата, а не от министъра – има ли добър мениджмънт, активна работа и пълни салони, приходите ще са добри. А когато има добри приходи на касата, театърът ще получи и добри приходи от държавата. Много е проста тази аритметика. Един Карталов го може, могат го и куп други театри в държавата, а друга част – не. Не за всичко е виновна държавата, само това искам да кажа.”

А колкото до оставката на Сашо Морфов от шефския пост в Народния театър, министър допълни: „Така пожела – да е жив и здрав. По-важно е какво става със самия театър като театър и с артистите в него. Те са ми по-интересни, защото те са мишината, те създават магията. Директорът – като не може, друг ще го смени.”