За девети пореден път бяха раздадени наградите на Фондация „Братя Мормареви” в ученическия конкурс за есе и разказ. Първа награда за есе спечели КАТЕРИНА-АДЕЛ ДЖОУИД от 9 ФЕГ-София

Говорим си за бъдещето с приятелите от софийската гимназия.

“Ти къде искаш да учиш, когато завършим средното?” - питаме се един друг.

Англия, САЩ, Франция, Германия. Белгия, Холандия?…

Във випуска ни няма нито едно дете, което мисли да продължи образованието си в България. След 10 години повечето от нас ще сме някъде другаде. Там другаде сигурно ще се родят и нашите деца. По улиците на България ще има все по-малко малки човечета. В детските градини няма да се чака за място. През пролетта няма да има опашки от родители, които правят списъци, за да запишат децата си в елитни училища. Няма да има пакости в квартала. Ще бъде тихо. Каква радост за съседката от долния етаж!

От 2000 година досега в България са закрити над 2000 училища. През последните 25 години у нас са построени само десетина нови училищни сгради. В 394 от училищата ни днес има по-малко от 100 ученици, а в 443 - броят на децата е под 200. (По новинарските емисии)

- Ти къде искаш да учиш? - питам ромчетата от градчето на баба.

- Не искам да уча! - отговарят.

- А какво ще правиш?

- Искам да живея в София.

- Защо в София?

- Там е купон и има храна.

Това казват малките роми. След 10 години повечето от тях сигурно ще живеят в София. Дали децата им ще запълнят детските градини? А училищата? Би било добре. Няма нищо по-тъжно от празни детски градини и училища. Празните детски градини и училища са като празни гнезда.

И хората сме като птиците. Поемаме по различни миграционни пътища, за да търсим сигурност и храна. Символът на ХХI век е човекът, изоставил своя дом в името на по-добро бъдеще. (По “Нешънъл Джиографик”)

- Защо не искаш да продължиш образованието си в България? - задълбаваме темата с приятелите от софийската гимназия. Защо, след като всички признаваме, че да си тийнейджър в България е прекрасно - тук си свободен, за разлика от други страни, където си зависим от колата на родителите. Там не можеш просто така да излезеш на улицата и да се видиш с познати.

[И те отговарят]:

Защото на възрастните в България е много трудно.

Да отглеждаш деца в България е мъка.

За да си подредя правилно живота.

Защото така правят всички.

И родителите ми искат това.

Мигриращите птици са изключително съсредоточени по време на прелета. Те не се поддават на изкушения и преодоляват трудности, които при други обстоятелства биха ги обезсърчили. Птицата полярна рибарка например по пътя си от Огнена земя към Аляска подминава вкусната херинга, която й подхвърлят от туристическо корабче в залива Монтерей. Полярната рибарка не допуска да й отвлекат вниманието, тя е проникната от инстинктивния порив към голямата цел. Точно в този момент тя иска само да лети. За да стигне до някой чакълест бряг в Арктика, където се събират множества полярни рибарки в търсене на подходящо място и условия за създаване и отглеждане на ново поколение. (По “Нешънъл Джиографик”)

- Ти къде искаш да остарееш? - питам портиера в училището ни.

- Аз вече съм остарял - отговаря.

- Сериозно! - питам.

- Къде искам да прекарам последната част от живота си? - коригира въпроса ми. - На село, откъдето съм дошъл и където прекарвах летата на моето детство.

След 10 години и възрастните хора в София ще бъдат по-малко. В неделя сутрин във входовете няма да ухае на баничка и кекс. Няма да се чуват през стените хлиповете на героините от турските сериали. Цветята в градинките между блоковете ще увехнат.

Ще си отидат пеперудите.

През последното десетилетие се наблюдава драстично намаление на популацията на уникалната пеперуда Монарх. Пеперудите Монарх са известни с ежегодната си миграция от Мексико до Канада. Започват живота си в Мексико, след което мигрират до Канада - за лятната ваканция, и после отново се връщат в Мексико. Поради кратката продължителност на живота им по време на миграционните обиколки се сменят три или четири поколения. И всяко от тях инстинктивно поема по Пътя, изминат от неговите предци. (По “Анимъл Планет”)

- Какво искате да правите през последната част от живота си?

Това искам да попитам някой политик. Но не питам. Предусещам отговора.

Политикът ще иска да си е политик. Да си стои в парламента или в Министерския съвет. След 10 години в София ще има главно политици. Ще си управляват и ще се забавляват. Ще правят пакости.

Но кого ще управляват?

Българите в България изчезват като пеперудата Монарх. В 164 населени места в България вече няма нито един жител, според данни на Националния статистически институт. Най-голям брой обезлюдени населени места има в Габровско, Великотърновско и Кърджалийско. Според Световната банка населението на България след 20 г. ще е около 6 млн. и 400 хил. Представителите на българския етнос у нас ще бъдат 3,1 млн., ромите ще са 1,8 млн., турците ще си останат около 800 хил., колкото са и сега, останалите ще са представители на други етноси. (По новинарските емисии)

Но има и оптимистичен вариант. Говорим си с приятелите за това.

Дори да се изучим навън, ще се върнем в България.

Като щъркелите, които винаги се връщат в гнездата след края на зимата.

Ще променим България.

И ще родим децата си тук.

Като щъркелите.

По улиците на България ще има много палави малки човечета. Ще има нови детски градини и майките няма да чакат за място. През пролетта няма да има опашки от родители, които правят списъци, за да запишат децата си в елитни училища. Защото всички училища ще бъдат елитни.