Напрежение в Нови хан заради пясъчна кариера

Обявиха за издирване испанец заради кражби в с. Бутан

Задържаха двама за телефонна измама, представяли се за зам.-министри

Трус от 6,3 по Рихтер разлюля Северозападно Мексико

Предлагат името на Си Цзинпин да бъде вписано в конституцията

Задържаха собственика на автобуса убиец от „Бакаджика”

„Спартан” аварира на Граф Игнатиево

„Газпром” получи разрешение за втората тръба на „Турски поток”

В Истанбул забраниха пиеса за диктатор, изпълнявана от критик на Ердоган

Представяме се уникално на “Зелената седмица” в Берлин

Референдум срещу скъпотията в Швейцария

Българката Ружа мами с мрежа за криптовалута Спецпрокуратурата, ГДБОП и ДАНС включени в разследване на международна група за пране на пари

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в събота, 20 януари 2018

100 младежи започват работа в Ружинци по програма за заетост

Десислава Атанасова: Докладът на ДАНС ще бъде разсекретен скоро

Брак с чужденец

 В държавите членки на ЕС съюзът между мъж и жена се признава автоматично

Лесно ли е, или е трудно двама влюбени – българка и бразилец, да се бракосъчетаят в британската столица Лондон и да заживеят заедно в Кюстендил? Ще признаят ли техните отечества брака им? Какви пречки ще срещнат те като „смесени семейни партньори“, за каквито ги определя законът? Отговорите търсим с д-р Венцислав Петров, асистент по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и адвокат в Адвокатска колегия-София.

„Има два способа за сключване на такъв брак. Първият е той да бъде сключен пред компетентен орган във Великобритания по тамошното законодателство. Вторият – да бъде сключен пред българския дипломатически или консулски представител, който има правомощията на длъжностно лице по гражданското състояние в България. Тогава бракът се сключва по българското право и няма нужда от признаване у нас”, обяснява юристът.

А ако сключим брак в Англия, ще ни считат ли автоматично за женени по закон и в Кюстендил?

„ Да. Става дума за т. нар. екзекватура – признаване на чуждестранни актове в друга държава членка на ЕС. Това следва от Регламент №1215/2012 на ЕС, който казва, че актовете за брак се признават в друга страна членка на ЕС, без да е необходима легализация или някаква друга процедура”, казва д-р Венцислав Петров. Той допълва: „Признаването на брака, сключен във Великобритания, извън страните членки на Евросъюза става по реда на международното частно право на държавата, в която искаме той да е валиден. Обикновено този ред е по-усложнен.”
Според юриста бюрократизмът при тези ситуации може да се избегне, ако държавата е сключила двустранно споразумение с друга, за да се уреди признаване на актовете помежду им.

В България да сключим брак с чужденец изглежда лесно.
„Незначителна е разликата в документите, които се изискват от общината, когато се бракосъчетават двама българи и когато се бракосъчетават българин и чужденец. И в двата случая се представят медицински удостоверения, че хората не страдат от забранените в закона болести – полови, психически и др. Но чужденецът представя и две специфични декларации – че неговото отечествено право признава брака, сключен пред чуждестранен орган, и че по неговото отчествено право няма пречки за встъпване в брак”, обяснява д-р Петров. При брака с чужденец българският гражданин трябва да предостави и декларация за липса на пречки по нашето право и друга – че е запознат с болестите на съпруга, ако има такива.

Специалистът по семейно право споделя, че има случаи, в които чужденец декларира, че по неговото право няма бариери за встъпване в брак, но след време се оказва, че това не е съвсем така и бракът е унищожаем по нашето право. „Може би е по-редно документ за липсите на пречки да се изисква от чуждестрания компетентен орган. На практика само с декларация, която е едностранно волеизявление на бъдещия съпруг, се създават възможности за злоупотреби”, смята Петров.

Чужденците, избрали за своя половинка български гражданин или гражданка, е добре да знаят някои условности за брака им, които фигурират в нашия Семеен кодекс.

„Една от предпоставките за встъпване в брак е възрастта – прагът е 18 г., може по изключение 16- или 17-годишен да се бракосъчетае, но след разрешение на районен съд. Той се дава например, ако съпругата е бременна или някой от партньорите отива на война. Не е вярно, че за сватба в ранна възраст е необходимо съгласие на родителите. Съдът изисква мнението им, но то не го обвързва”, коментира Петров.
За да се сключи брак, е задължително нито един от партньорите да няма непрекратен предишен брачен съюз. Забранено е също и бракосъчетаването между роднини по права линия (майка, баща, баба, дядо, без ограничение в степените) и роднини по съребрена линия (братя, сестри, лели, чичовци, братовчеди до четвърта степен). Забранено е и за хора, между които осиновяването създава отношения като между роднини по права линия, братя и сестри. Бракът е поставен пред препятствие и когато един от партньорите е поставен под пълно запрещение, страда от слабоумие или душевна болест или от болести, опасни за поколението. „Последното може да се пренебрегне, ако един от съпрузите даде информирано съгласие”, казва Петров.

В своята практика юристът е попадал на случаи, когато при встъпването в брак у съпруга не се забелязвали психически проблеми, но след това става ясно, че той е страдал от разстройство на съзнанието. Тогава се оказва, че е налице основание за унищожаване на брака. „То може да се поиска от болния съпруг или от прокурора като защитник на обществения интерес”, обяснява Петров.

Понякога бъдещите съпрузи са романтични и решават да си кажат „да” на кораб в открито море.

„Няма пречка. Ролята на длъжностно лице изпълнява капитанът на кораба, т.е. съставя акт за брак и младоженците го подписват. След това капитанът има задължението, когато плавателният съд акостира на българско пристанище, да изпрати документа до общината. Разбира се, при условие че корабът е плавал под български флаг. Ако той акостира на чуждестранно пристанище, го изпраща на тамошния български консул, казва юристът.

Има ли валиден брачен съюз по време на война?

В полеви условия компетентен да бракосъчетава е човек от офицерския състав.
„Имах такъв случай от далечната 1945 г., когато наши войски се сражавали в Унгария. Командирът поел ролята на длъжностно лице и венчал двойката, после изпратил преписа на българска община, съответно бракът е действителен. Така постанови и съдът, тъй като законът изрично допуска подобна хипотеза”, споделя Петров.

Любопитен за тълкуване се оказва бракът между хомосексуалните партьори, или т. нар. гей бракове.

Ако българин е встъпил в брак с холандец в Амстердам, ще бъде ли признат брачният съюз у нас?

„Конституцията и Семейният кодекс казват, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена, така че по нашето право еднополовият брак е недопустим. В България такъв брак не може да бъде сключен. Въпросът за признаването у нас на такъв брак, сключен в чужбина, е спорен: има две виждания. Едното е, че бракът се признава, тъй като е сключен по разпоредбите на Холандия. Другото е, че не би трябвало да се признае заради т.нар. клауза за обществен ред, т.е., защото противоречи на основни норми, свързани с морала”, коментира юристът.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.