Правилата ще се спазват точно, когато не се сменят постоянно

Вчера изтече срокът за обжалване на решение №2108 на Централната избирателна комисия, според което жребият за номерацията на бюлетините се тегли на централно ниво вместо от общинските избирателни комисии. Решението предизвика неодобрение от всички политически посоки - от БСП до Реформаторския блок. И то с почти едни и същи аргументи - противоречи на закона, който предвижда жребият за местните избори да се тегли от общинските комисии. Говорителят на ЦИК Цветозар Томов обясни пред БНР, че спорното решение е взето на ръба, но са надделели доводите, че централизираният жребий ще подпомогне ориентацията на избирателите по места, както и опасенията да няма техническо объркване, ако номерата на регистрираните партии и коалиции са различни на различните места. С други думи, да не се повтарят случаи като 15/15 и 13/13, тъй като и на местните избори ще може да се гласува с преференция.

На пръв поглед решението на ЦИК представлява удобство - и за партиите, и за гражданите. Първите ще правят само една кампания – национална, и следователно ще похарчат по-малко пари. Гражданите пък ще знаят коя е бюлетината на партията, която предпочитат, защото в предизборна ситуация ще слушат това от телевизионния екран по-често от съветите с кой прах да перат и кой препарат да употребят при специфични стомашни проблеми. Е, ще пострада някоя и друга местна коалиция от типа “Хей, Балкан ти роден наш”, но какво от това. Нали от години като общество искаме да се преборим с т.нар. бизнес коалиции по време на местни избори.

По пътя на удобството обаче утре може да се измислят такива регулации, че в страната да останат само две-три партии. Така де, толкова са много, че всеки път объркват избирателя. Два-три вестника, две-три телевизии - нали за немалко хора всички медии пишат и показват едно и също. Търсенето на удобството може да бъде разширено и да обхване и други сфери. Какви са тези сто вида сирене (кашкавал, салам, бонбони и т.н.)!? Два вида стигат, останалите само объркват потребителя, който трябва да чете написаните им със ситни букви етикети, за да се ориентира. За застаряващото българско население разчитането на ситния шрифт си е проблем.

Въобще, като доведем тезата за удобството до абсурд, се вижда, че то невинаги е удобно. Сам по себе си демократичният ред въобще не е удобен, къде по-прости и ясни са нещата при една диктатура например. Още повече че има хора, които сериозно са на това мнение.

След като ни стана навик по повод и без повод да сочим германския пример, да постъпим така и сега. Немската избирателна система се смята за мерцедеса на избирателните системи. Но тя въобще не е проста и докато са я усвоили немците, са дали доста жертви под формата на изобилие от недействителни бюлетини. Но с всеки следващ избор те намалявали. Така че да направим като немците. Да не променяме всяко нещо, което даде някакъв дефект, както обичаме да правим. Заради тази наша привичка изброяването на промените в някои закони заема на хартия повече място от текстовете им. Правилата ще се спазват точно когато не се променят постоянно, а се прилагат достатъчно дълго време и се превърнат в навик за хората.

Но да се върнем на местните избори. Те действително се нуждаят от местни кампании, правени от местни хора. Защото колкото и зорки соколи да има на централно ниво, те не могат да видят всеки местен проблем.