Съседка на трите жени от къщата на ужасите в Свищов: Като деца момичетата бяха даровити, пишеха стихове и рисуваха

Новото чешко правителство загуби вот на доверие в парламента

Васил Велев: МВР е префинансирано, заплатите там не са толкова ниски, колкото казват

Звънят от остров в Атлантика

Пощальон влезе в затвора, открили 19 000 писма в дома му

Отпада идеята за двойно по-скъпа синя зона в София (обзор) Ще се забранява влизане в центъра на града според номерата на автомобилите

Опашки от тирове на Калотина, Капитан Андреево и Дунав мост

Австралия обяви конкурс за спасяване на Големия бариерен риф Дава 2 млн. канадски долара награда

Валери Симеонов: Протестите против втори лифт в Банско са част от предизборна кампания

Прищина: Сърбия да не използва за политически цели убийството на Оливер Иванович

Таня Андреева: Държавата не бива да плаща дълговете на общинските болници

Борисов ще участва на форума в Давос

Шефът на “Teлeлинк” купи хърватски TV доставчик

Готвят нов превод на български на Истанбулската конвенция Терминът "джендър" предизвиквал неразбирания

Пускат държавен дълг с рекорден срок от 25 г. На инвеститорите ще бъдат предложени книжа за 100 млн. лв.

Образованието трябва да е национална кауза

Презадоволени лигльовци на невъзпитани в добродетели родители унижават учителите

Всяко поколение проектира своите бунтове през нарушаване на забраните

Съвсем скоро едни хлапета на 14 години разказваха пред компания от възрастни хора как в тяхното елитно училище се развива извънкласният живот. Истински ъндърграунд – дилъри в междучасията, които търгуват от обикновени цигари до леки дроги. Каква е субкултурата, какъв е новият жаргон, каква е ценностната система за добро и лошо. Най-вероятно всяко поколение проектира своите бунтове през нарушаване на забраните на обществото. Днешното поколение не прави изключение. Проблемът не е в децата, а в обществото ни с девалвирали ценности и индивиди, спасяващи се поединично. А това най-много личи по отношението към хлапетата в училище.

Когато тези наши тийнейджъри отивали на екскурзия, търговците от магазинчетата ги налитали с евтин алкохол с думите: “Ами, то е забранено, но така или иначе някой ще ви продаде пиячка, що да не съм аз?” А учителят предпочитал да им купи сам бира, за да не се отровят с някой евтин твърд алкохол.

В училище ти си лузър (загубеняк – б.р.), ако не се “цъкнеш” (най-вероятно изцъклиш я от дрога, я от алкохол), няма да бъдеш приет в обществото. Тук няма никаква разлика между елитни и “обикновени” школа, няма разлика дали си в частно или в държавно. Ако се купонясва, не може да бъде преди 22 часа, дори това изглежда твърде детско в тяхната ценностна система.

Реакцията на децата е огледало на обществото ни. А образованието, което обществото им предлага, е ходещ мъртвец – хем има структура, хем има вид на нещо живо, хем няма биещо сърце. Няма обща воля – на политици, на общности, на родители. Всичко е разединено и всеки гледа да се спасява поединично – типично за българското съществуване.

Унизените учители

И днес в просветата е пълно с учители, които могат не само да бъдат за пример, но и да поведат и изведат образователната система напред. Обикновено те успяват въпреки лепкавата, блатиста повърхност, по която се състезават. Спомнете си случая с Теодосий Теодосиев – известен повече като учителя Тео. Това е човек, който е създал учени на световно ниво и школата му по физика е пълна с деца. Няколко глезльовци, които получили по милост тройки, го набедиха във всякакви грехове и заедно с родителите си тръгнаха на поход за унищожаването в стил “Абе, кой е пък тоя!”. И по интересното е, че първата реакция на обществото беше “Аха, значи и тоя е такъв!” и по принципа на криворазбраната безпристрастност клеветата получи трибуна.

Тео обаче е най-пресният и известен случай, а подобни клевети са се настанили в училищата. Нахални и презадоволени лигльовци на амбициозни и невъзпитани в добродетели родители редовно унижават учителите си, защото те са поставени между задълженията си и оцеляването си. И в нашето детство беше мъжкарско да пушиш, да пиеш. Но дори и да си хулиган беше направо унизително да повтаряш клас или да останеш през лятото за поправителни изпити. Училището днес е пълно с моркови, но няма тояга, ако мога така да се изразя. Тук не става въпрос за дисциплина в стил Макаренко, а за реално оценяване на учениците. Вече живеем в друга епоха и наистина би било твърде комично ученик на 18 години да бъде в 7-и клас примерно. Но и е безумно на 18 години да си неграмотен.

Родителите

Тук говоря единствено за тези, които се нуждаят от нормално училище за децата си – са между чука и наковалнята. Оставени са напълно в безпомощно положение. Ако запишеш детето си в кварталното училище (както би трябвало да бъде по принцип), много често рискуваш детето ти не само да няма добро образование, но да попадне и в клопката на дилъри, на улични банди, на секти. Не е задължително, ще кажете. Не е, ще потвърдя, но ние трябва да спорим на база реалности – десетки хиляди ученици всекидневно употребяват алкохол, наркотици или тютюн. Това е факт. И някак, ако един родител настоява пред онези органи – с униформите, да се справят с бандите в училищния двор и на улиците, по вероятно е да влошат нещата. Ако детето им издаде кой е тарторът, кой е дилърът в клас – ще му се нахвърлят всички, защото руши техния специфичен културен код. Представете си, че още другата седмица бъдат направени тестове на всички ученици в няколко гимназии за наркотици. Тогава ще придобием ясна представа за мащабите на бедствието.

Мнозина са принудени да плащат в частни училища не защото децата им ще получат кой знае колко повече – погледнете, че изпитите за първи клас в повечето частни учебни заведения са като за завършил трети клас (детето трябва да може да чете, да пише, да смята и да има основи по английски език – човек да се чуди защо трябва изобщо да го записва в първи клас). Там обаче има много ясен ред, сигурност и отношение.

Ако отворя една скоба за частните училища, големият проблем при тях е, че държавата се отнася към тях като мащеха към собственото си дете. Дори сегашната добра идея родителите да получават парите, които се полагат от данъците им за тяхното собствено дете (според принципа парите следват ученика), пак беше приет по някакъв безумен начин – хем обществото допълнително да намрази свободната инициатива, хем “тия там” да не могат да получат парите от държавата. А всъщност “тия там” сме ние родителите.

Капакът на всички проблеми са децата със специфични потребности. Там, хора, е пълна трагедия. В България отношението към тези деца е по-лошо от това към бежанците, защото бежанците поне получават ненавист, а семействата на хилядите малчугани с всякакви увреждания се блъскат в бездушие и безразличие.

Образованието у нас трябва да е национална кауза. То няма да стане с усилията на един човек, на един председател на образователна комисия, един министър или премиер. Как да повишиш качеството, ако на учителите се гледа като на колонка от бюджета на образователното ведомство. Как да повишиш сигурността на децата, когато полицаи покровителстват дилъри, инспектори си затварят очите за алкохола и цигарите, които се разпространяват около училищата. Как да създаваш политика и да я прилагаш, ако политическите партии предпочитат да трупат дивиденти, като се ядат безмилостно един друг. А в крайна сметка всичко зависи от тях, защото ние ги избираме, те са лидерите на нацията, колкото и странно да ви звучи. Реформата трябва да започне от парламента, но без подкрепата на елита на гилдията, на родителите – няма да се случи никога. Ще отбелязваме поредната учебна година като днес, която започва с цветя, завършва с цветя, а по средата е пълно с… лоши неща.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.