Едно Ferrari с цвят червен за 50 години поскъпна 977 пъти до $ 17,6 млн.

Живописното голф игрище в Пебъл Бийч на калифорнийския бряг се слави като едно от най-красивите места на планетата. Но в един ден от годината се превръща в пункт за изкупуване на старо желязо на най-високите цени в света. Традиционният конкурс за ретро коли неизменно е съпровождан от търгове за олдтаймери на големи аукционни къщи като Bonhams, Sotheby’s и Gooding. И макар че това лято в списъците за продажба не фигурираше нито един от 39-те произведени броя Ferrari GTO (най-високо котиращите се автомобили), няколко десетки модела смениха собствениците си срещу баснословната сума от половин милиард долара.

Отново най-търсени бяха колите на Ferrari от 50-те и 60-те години на миналия век. Седем от десетте най-скъпо продадени екземпляра (общо за $ 126 млн.) са представители на италианската марка, а рекордна цена за сегашните наддавания стигна Ferrari 250 LM от 1964 г. с каросерия на Scaglietti - $ 17,6 млн. Това е шаси №23 от ограничена серия с произведени 32 броя. Автомобилът с 3,3-литров 12-цилиндров алуминиев мотор V12, разполага с мощност 320 коня и богата състезателна история. Първият му собственик Роналд Фрай е наследник на знатна английска фамилия и участва в много ралита. За успехите си получава медал от самия Енцо Ферари. Но освен бърз той е и много внимателен пилот, защото запазва колата без нито един удар в десетки състезания. Вторият собственик оборудва модела с т.нар. „дълъг нос” във фабриката на Ferrari в Маранело, впоследствие я продава на колекционер в Япония, който сега я предложи на търг. Кристално чистото минало, липсата на катастрофи, отличното състояние, интересната история и харизмата на модела гарантират шокиращата цена от $ 17,6 млн. - точно 977 пъти по-висока от пазарната $18 000 през 1964 г.

Колекционерите ценят изключително Fеrrari заради бързото развитие на серийните и състезателните коли през 60-те години. В Пебъл Бийч бяха продадени още много червени коли с черни кончета на капака - Ferrari 250 GT California SWB Spyder от 1961 г. за $ 16,8 млн., Ferrari 250 GT SWB от 1962 г. за $ 16,5 млн. Последната кола е принадлежала на знаменития дизайнер Джузепе Бертоне, а нейната характерна предница тип „нос на акула” е проектирана от неговия служител и не по-малко именит корифей на дизайна Джорджето Джуджаро.

Средната цена на продадените в търга автомобили превишава 1 млн. долара, а сред десетте най-скъпи освен 7 коли на Ferrari има роудстър Jaguar C-Type Works Lightweight от 1953 г. ($ 13,2 млн.) и две по-нови коли. Едната е Porsche 956 Coupe от 1982 г. ($10,1 млн.), а другата е McLaren F1 LM Coupe от 1998 г. ($13,7 млн.) - един от най-бързите и до днес серийни модели с максимална скорост 400 км/ч.

Между другото, миналата година на търга в Пебъл Бийч бе поставен световен рекорд. Някакъв чичко паричко плати 38,1 млн. долара за четири гуми с червени ламарини и емблема Ferrari 250 GTO от 1962 г. Това е изключително рядък модел с интересна история. Зад волана му е загинал френският скиор и олимпийски шампион Анри Орейе, а след катастрофата колата е възстановена изцяло в завода на Ferrari.

С 30% се качва цената на Bugatti Veyron

Когато кола излезе от магазина, след 3 години обикновено цената й пада с около 30%. Но не и когато става дума за Bugatti. На търг в Пебъл Бийч един 3-годишен Veyron Super Sport бе продаден за 2,3 млн. евро. Това е с 30% повече от цената на автомобила като нов. Става въпрос за шаси №300 от общо 450 произведени екземпляра Veyron, от които само 48 са по-мощната версия Super Sport с 1200 конски сили. С такъв модел през 2010 г. бе поставен световният рекорд за скорост за серийна кола - 431 км/ч.

През тази пролет Bugatti предаде последния Veyron на неговия купувач. Който е извадил от джоба си между 1,1 и 2,5 млн. евро (в зависимост от модификацията) за такъв автомобил и не е катастрофирал, значи е вложил добре парите си и ги е умножил. Това показва сделката в Пебъл Бийч. Коя банка дава 30% лихва за 3 години? Излиза, че колите са златни мини. Но не всички, разбира се. Veyron е най-специалният модел на 21-ви век, а въпросният спазарен екземпляр е минавал само 2000 км годишно. Мислите си, че собственикът му не е обичал да сяда зад волана? Грешите. Просто е имал още 40 подобни спортни коли в гаража.