България трябва първо да построи междусистемните си връзки със съседните държави и после може да се говори за изграждането на газов хъб на нейна територия. Това заяви вчера вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович на енергийна конференция в София, организирана от Дипломатическия институт и Института за енергиен мениджмънт.

Шефчович призова Европа да започне да мисли за общи газова и енергийна инфраструктура в рамките на съюза. „Надявам се регулаторите в ЕС да заговорят на един език и да имаме възможност да говорим за единен енергиен пазар“, каза еврокомисарят.
Брюксел подкрепя три ключови газови проекта на България - изграждането на междусистемните газови връзки на страната със Сърбия, Гърция и Турция, подчерта Шефчович. Те са част от т.нар. Голям газов пакет на ЕК, който се очаква да бъде готов през февруари.

Той ще включва ключови проекти, мерки за прозрачност на газовите договори, по-ефективно използване на втечнен газ и др. Еврокомисарят беше категоричен, че докато страната няма различни източници на синьо гориво, няма смисъл да мисли за газоразпределителен център. Външният министър Даниел Митов предложи да бъде създаден Европейски фонд за енергийна сигурност, който да гарантира финансирането на ключови за ЕС проекти.

Премиерът Бойко Борисов пък заяви, че страната ни все още мисли за големите газови проекти „Южен поток“ и „Набуко Запад“. „Към днешна дата нямаме и един писмен текст, че „Южен поток” е прекратен, тръбите си стоят във Варна и Бургас, компанията продължава да си движи разрешителните“, каза Борисов.

Той допълни, че остава „твърд почитател да се възстанови и проекта „Набуко Запад“, който да мине през България“. От думите на Борисов стана ясно, че има два основни проблема пред изграждането на междусистемните връзки с Румъния и Гърция.

Северната връзка е построена некачествено и първата тръба е „сплескана от Дунав“ и ще се прави наново, а в Гърция се чака „правилното правителство, което да бъде избрано и да подкрепи инвестиционния проект“.

Държавната НЕК плаща 50% от тока

Два пъти и половина са нараснали приходите от добавката задължения към обществото от 1 август, съобщи шефът на Националната електрическа компания Петър Илиев. Причината е, че от тази дата таксата за фирмите бе увеличена и изравнена с тази за битовите потребители. Въпреки това НЕК все още не разполага с достатъчно средства и разплаща 50% от изкупувания ток.

В момента НЕК дължи за ток 1,4 млрд. лева, като 950 млн. от тях са към американските централи „AES Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица изток 3“. Дългът към АЕЦ „Козлодуй“ е 130 млн. лв. „Очакваме скоро да бъде структуриран Фондът за енергийна сигурност, където вече се трупат пари за нас“, каза Илиев.