ВЕЛИКОЛЕПЕН ФИНАЛ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ СЕЗОН 2015

На 11 септември завърши най-масираната археологическа кампания през последните 16 години за проучване на скалния град Перперикон. Тя продължи повече от три месеца и в нея участваха над 100 работници. Разкопките бяха финансирани от община Кърджали с целева субсидия от 220 000 лв., осигурени от българското правителство. А ние получихме това преференциално финансиране, защото трябваше да постигнем отдавна преследваната цел - окончателно завършване на Акропола с Двореца светилище на великия Перперикон.

И тя бе постигната. Разкрит бе централният площад на града, създаден в “златния” му век през римския период - 3-5 в. Той е ограден с масивни обществени и жилищни каменни сгради, храмове, колонади и портици. Към него водят улици, изсечени в скалния масив. Общо през последните години са разкрити 49 масивни сгради, като най-голямата е с дължина 26 м. Във височина те са се извисявали на десетки метри на 2-3 етажа, а покривите са били покрити с керемиди от добре пречистена глина.

Особено интересни на Перперикон са езическите храмове. Както се знае, култовите практики на хълма датират от дълбока древност. През II-I хилядолетие преди Христа там се оформя огромно светилище с каменни олтари, на които са извършвани винено-огнени обреди в чест на тракийския Дионис. Дошлите в началото на новата ера римляни уважават старите култове, като добавят и нови щрихи към тукашните вярвания.

След тазгодишните разкопки може със сигурност да говорим за три храма от римския период. Единият от тях се намира непосредствено до главния олтар на Дионис и е посветен на Тракийския конник - синкретично божество, обединило през I-IV в. старите тракийски култове. При разкриването на храма преди 3 години там бе намерена мраморна плочка с изображение на Конника, а през това лято бе открита скулптирана глава на това божество, част от огромен барелеф. На пода на храма е разкрит глинен олтар, а по стените има специално направени дупки за връзване на жертвени животни.

Другият храм е вече на самия връх. Той има преддверие и се намира непосредствено до портика с колони, водещ към най-голямата обществена сграда от III-IV в., където се е събирал градският съвет, а след приемането на християнството е превърната в църква. Днес е трудно да се каже със сигурност на кого е бил посветен храмът, но откритата там през тази година бронзова статуетка на Аполон може би насочва към този бог.

Особено интересна през тази година е изказаната от един от най-добрите ни специалисти по римска археология, доц. Здравко Димитров, идея, че в западната част на Двореца светилище през III-IV в. е имало храм на източния бог Митра. През това време култът към него се разпространява в цялата Римска империя. В случая става дума за т. нар. градски светилища на това божество. В тях има каменни пейки за сядане на посветените, басейн за течаща вода, а в скалите са издълбани дупки за връзване на жертвените бикове.

Изключително интересен резултат през 2015 г. бе окончателното разкриване на втората по големина цистерна за вода, намираща се в южния квартал на града, чието проучване предстои през следващите години. Тя има размери 5/6 м и е дълбока повече 4 м. От три страни тя е прецизно изсечена в скалите, а четвъртата е оформена с прекрасна стена от каменни квадри. Във височина се е развивал великолепен декоративен корниз, оформящ прекрасната фасада. Това не е случайно, защото от тази страна е имало фонтан, а водата се е оттичала чрез сложно проектиран канал. Красивото водно съоръжение се е намирало непосредствено до широката улица, през която в римската епоха се е влизало в Перперикон от главния път, водещ към него.

Към тези архитектурни паметници от римската епоха трябва да се прибавят откритите през последните години движими паметници от тази епоха - над 600 монети на 40 отделни римски императори, чудесни съдове, глинени лампи с изображения и др. Те свидетелстват за огромното значение на Перперикон през римския период, когато той е бил важен култов център и е контролирал добива на злато в Родопите.