Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Най-интересните изложби по света тази пролет

Похитител платил такси с пръстени на жертвата си Отвлечената ядосала бандита, че не му дава пари на заем

Министър Красимир Каракачанов за инцидента със самолета “Спартан”: Вторият пилот се е обучавал за първи

Публикация на турски език в профила на Радев (обзор) Има препратка към сайт за бързи кредити в южната ни съседка

Караянчева поздравява всички шефове на европейски комисии Форумът ще се излъчва на живо в интернет

ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

НСО и хакерите

САЩ призоваха Турция да прояви въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон Слаб улов тормози хората по Черноморието

Пламен Карталов: Орел в полет

Академик Пламен Карталов е специализирал оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. От 2007 г., когато за втори път заема поста директор на Софийската опера и балет, въвежда ефективна организация за самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции. Заглавията на поставените от него опери са неизброими, наградите му също са много, сред тях са Кристална лира, “Златна книга” (Русия), орден “Кирил и Методий” – I степен, и на най-големия правителствен бразилски орден “Рицар на южния кръст”.

За Пламен Карталов се разказват анекдоти. Странното е, че повечето са самата истина. Ето и днешната случка, за която читателят на в. „Труд” първи научава – може би дори преди самия маестро. Тя е във връзка с рождения ден на оперния режисьор и директор на Софийската опера, който днес става на 67 г.

Академикът с име на орел (това означава “картал” в превод) в момента се рее величествено над високите скали на замъка Нойшванщайн в Германия. Там той е на турне с Операта и представя делото на живота си до този момент – “Пръстенът на нибелунга” на Рихард Вагнер. Това е толкова сложна творба, че повечето оперни театри не смеят да я докоснат, особено ако не са германски или поне немскоговорещи. Затова и режисьорът Карталов в момента е във вихъра си – затънал в работа, настояващ, изискващ, нетърпящ компромиси дори и с най-дребните детайли. Дотолкова, че не му остава кога да хапне, камо ли да разгледа величавия замък Нойшванщайн на баварския град Фюсен.

Повечето от трупата са откраднали няколко часа да се изкачат и да зърнат известния дворец на Лудвиг Втори, от който Вагнер се е вдъхновил, за да напише знаменитата си тетралогия. Единствен Пламен Карталов не е успял, а и по всичко личи, че така и няма да си задели време. Затова за рождения му ден на 15 септември колегите му от България в съучастие с любезните домакини са решили да му спретнат изненада – да го “отвлекат”, без да го уведомят предварително, и да го заведат да разгледа двореца. Разбира се, че няма да има завързани очи и уста, залепена с тиксо, макар че с работохолизма на директора на Националната опера никой не би се учудил, ако и това се наложи. В кръга на шегата, естествено.

След като Пламен Карталов пое за втори път управлението на Софийската опера и балет в края на 2007 г., меломаните си отдъхнаха. Малко по малко от застрашено от изчезване изкуство (особено в контекста на пика на чалгата, впоследствие и появата на първите риалитита, момент, в който интелектуалците на България бяха ужасени, че културата ни като цяло е на път да бъде удавена от вълната пошлост), Карталов успя да се пребори и изтегли операта у нас като цяло и Националната опера в частност на предни позиции. Ненапразно Софийската опера и балет (това е официалното име на първия оперен театър на България) е единственият печеливш театър освен Народния. За недостатъчно осведомения може би изглежда преувеличено, когато подчертаваме какъв авторитет има оперното ни изкуство сред експертите в чужбина и че постановките ни спокойно могат да бъдат сравнявани с тези на най-реномираните театри, а често дори ги превъзхождат. Българската версия на тетралогията “Пръстенът на нибелунга” вече е любима на мнозина заклети вагнерианци, за които това е глътка свеж въздух при плуването им в леко затлачените днес води на недосегаемия композитор.

По идея на Карталов са фестивалите на открито “Опера в парка” и “Сцена на вековете” в Царевец, които привличат публика, различна от обичайните ценители на това изкуство. А също и програмата “Опера за деца”, която вече отгледа първото “люпило” бъдещи оперни и балетни привърженици, и “Концерти за бебоци” – която “зарибява” най-малките.

Не бива да представяме една розова картина на добрия чичко директор и щастливото му оперно семейство. Академик Карталов е човек, който обича да казва, че “изкуството е бизнес и бизнесът е изкуство”. В поверената му институция има и недоволни от управлението му. Като един типичен гений, маестрото е взискателен до тираничност. Воден от логиката, че щом той самият може да работи денонощно, без въобще да почива, значи и всички около него трябва да горят с неговия плам и да живеят за операта, той понякога оказва прекалено голям натиск върху екипа си.

Балетните спектакли сякаш са леко пренебрегнати на фона на оперните шедьоври. Факт е, че повечето нови постановки са под режисурата на Пламен Карталов. Но е и факт, че засега на българския оперен фронт не се забелязва по-подчертано надарен, задълбочен и целеустремен режисьор. Всъщност защо само на българския?

Каквито и недостатъци да виждат хората в близкото му работно обкръжение, феновете на операта могат само да стискат палци маестро Карталов да се задържи още дълго на този пост.

ЗА НЕГО

Грандоман в най-добрия смисъл

“Той е, казано в най-добрия смисъл на думата, грандоманът, който иска да овладее света. “Грандоман” само в нашите души е нещо лошо. А то е двигателят на живота, който големите пространства ползват. Пламен Карталов е точно тази машина, която движи нещата.”

Вежди Рашидов, министър на културата

Визионер авантюрист

„Беше в най-голямата криза, в мътните 1990-те, Карталов беше директор на Музикалния театър. Играех в “Лешникотрошачката”, а той дойде зад кулисите и ми каза: “Страшно ми харесахте в “Силфида” и искам да ви поканя в “Репетицията” – експериментален спектакъл по фрагменти от Бах и рокмузиканта Габор Пресер. По-късно в Операта балетът получихме необичайна покана – да заминем на турне в Германия. Всички бяха настроени отрицателно. Аз им казах: “Колеги, отиваме до Германия, защото тук няма какво да правим – няма ток, вода няма, заплати – също. Това го беше направил той – прочутите турнета до Германия, които се оказаха много успешни. Пламен Карталов е човек авантюрист в положителния смисъл и това много му помага. Да вземем последната – турнето в Бавария. Да поставиш Вагнер в лоното на Вагнер – където е живял принц Лудвиг Втори, покровителят на композитора – да докараш Вагнер там от България, може да се сравни със самоубийство! Ето така неговите “авантюри”, които в началото ти се струват невъзможни, неизпълними, глупави дори, се оказват гениални накрая.“

Маша Илиева, примабалерина

Удивен съм от начина му на работа

„Удивен съм от режисурата и начина на работа на маестро Карталов, от пълните салони на премиерата на “Рейнско злато” и на “Валкюра” и на премиерните спектакли след тях.“

Световноизвестният вокален педагог Рихард Тримборн

Следи тенденциите и милее за традициите

„Пламен Карталов генерира оригинални идеи, които реализира благодарение на своята целенасоченост, енергия и умение да увлича и убеждава. Ще изтъкна и несекващия му интерес към тенденциите в световния оперен театър, факт, които му дава възможност да ги проектира в настоящата ни оперна действителност. Както и обстоятелството, че винаги е милеел за традициите и е техен продължител. Особено грижовен е към българската оперна творба, защото винаги се е водил от идеята, че тя създава и поддържа индивидуалния, националния облик на един музикален театър.“

Музиковедът проф. Боянка Арнаудова за в. „Култура”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.