- Ще стигне ли времето, за да гласуват всички желаещи, г-н Томов? Особено в градовете с районно деление, където ще се пускат до пет бюлетини?

- Разбира се, длъжни сме да осигурим условия за това. Разбирам, че въпросът се коментира от гледна точка на това, че се извършват много вотове. Но е имало и други такива случаи. Надявам се да не допуснем стълпотворение пред секциите. Хубаво би било обаче хората да са по-активни и да идват по-рано, в часовете, които обикновено са „мъртви”, за да няма натрупване в последния момент. Защото това е рискът - да се натрупат гласоподаватели пред секциите в края на изборния ден.

- На тези избори обаче за първи път се гласува с преференция за общински съветници, което също удължава престоя на гласоподавателя в тъмната стаичка.

- Така е, да. Но не са чак толкова многочислени избирателните секции в България. Мисля, че при нормална организация няма да има затруднения, но ще видим в изборния ден. Има възможност на места, където има много хора, да се постави втора тъмна стаичка.

- В една избирателна секция в голям град с районно деление ще могат да гласуват максимум 468 избиратели при регламентирания по закон 13-часов изборен ден. Това показва проучване на „Труд”, което се базира на експеримент, направен от Конституционния съд през 2009 г.

- Не съм правил такива експерименти и не мога да преценя достоверността на числото, което сте получили. Но ви уверявам, че в 98% от секциите ще гласуват по-малко от 468 избиратели.

- Колко са секциите с над 468 избиратели и къде са те?

- Точна справка ще може да се направи, след като излязат окончателните списъци.

- Правили ли сте сравнение с предишни избори, анализирали ли сте трудностите, които е имало при организацията им, за да не се повторят?

- Сравнение като някакво специализирано изследване - не, но в ЦИК има доста хора с опит от предишните местни избори. Проблемите се знаят, обсъждаме ги при подготовката на сегашните избори и се надяваме да ги избегнем.

- Какъв е най-големият проблем, който се очертава на тези избори?

- Техническите грешки на избирателите, които водят до недействителност на вота. На миналогодишните избори - и на евроизборите, и на парламентарните, избирателите допускаха доста технически грешки при попълването на бюлетината, които по-често, отколкото би трябвало, водеха до недействителност на вота. Едно от притесненията ни е дали ще успеем да избегнем това. Надявам се този път недействителните бюлетини да бъдат под 5%.

- Говорите за явлението 15/15 и 13/13?

- Това явление е частична проява на това, че избирателите понякога бъркат при попълването на бюлетината. По-лошо е, когато преференциалният избор се постави на мястото на партийния, защото това води до недействителност на бюлетината. Имаше и немалко такива случаи.

- За да минимализирате този ефект ли, в ЦИК взехте решение жребият да се тегли централизирано и да има единна номерация на партиите за цялата страна (б. р. - ВАС отмени в четвъртък това решение)?

- Да, това беше един от основните ни аргументи - при централизиран жребий една партия или коалиция ще се яви с един номер в цялата страна, на избирателя ще му бъде по-лесно да се ориентира и ще намалеят грешките. Около този въпрос се вдигна повече шум, отколкото той заслужава. В крайна сметка изборите няма да се решат от това кой е номерът на бюлетината на една партия.

- Изборите няма да се решат от номера на бюлетината, но единният номер ще направи кампанията на партиите по-лесна, особено на големите, които на практика ще могат да провеждат национална кампания.

- Не сме имали такива съображения, не бяха изказани такива аргументи. Съображенията ни бяха свързани с техническите грешки.

- Как определихте тавана на финансиране на кампанията на кандидат-кмет или кандидат за общински съветник? Във вторник ЦИК взе решение за това и например един кандидат-кмет на община с до 60 000 жители ще може да похарчи в кампанията си не повече от 50 000 лв.

- Финансовите лимити на кампанията са съобразени с текстове от Изборния кодекс и по общото убеждение в комисията трябва да има такива ограничения, тъй като не бива да създаваме условия финансовият ресурс на един кандидат да увеличава съществено шансовете му за победа на изборите.

- Как ще се гласува зад граница? Само в консулствата и посолствата или ще се открият и други избирателни секции?

- Извън страната се гласува само за референдума. Ние приложихме чл. 14 от Изборния кодекс и обявихме местата за гласуване, които са много повече от местата, където има дипломатически и консулски представителства. Навсякъде, където са гласували над 100 избиратели на някои от изборите през последните пет години, ЦИК е предвидила да се разкрият избирателни секции. Но има още един въпрос - дали приемащата страна ще се съгласи. Режимите са различни в различните страни. Има държави, където няма никакви ограничения, но има други, където ограниченията са строги и властите не допускат да се гласува извън дипломатическите и консулските представителства. Ангажимент на МВнР е да търси разрешения за гласуване на друго място в тези страни. Ще разкрием секции и навсякъде, където се съберат поне 40 заявления за гласуване извън страната. Процесът на подаване на заявления върви, той приключва на 29 септември и тогава ще станат ясни всички места, където българите в чужбина ще могат да гласуват. Нагласите в ЦИК са да се разкрият секции навсякъде, където законът позволява и приемащата страна е съгласна.

- Колко партии и коалиции ще участват във вота на 25 октомври?

- 30 партии са регистрирани за участие в информационно-разяснителната кампания за референдума, една коалиция - Реформаторски блок. Всички те са регистрирани, ползвайки регистрацията си за местните избори. Извън това са регистрирани 16 инициативни комитета. Но всички те са регистрирани при неприключила проверка на подписите, които са представили, в ГРАО. Досега три от инициативните комитети отпаднаха поради липса на необходимия брой подписи на граждани, защото проверката показа, че има некоректни подписи. Работата на ГРАО продължава. За местните избори в ЦИК са регистрирани 71 партии и 3 коалиции. Но по места в ОИК се регистрират местни коалиции и инициативни комитети, чийто брой към момента не ми е известен.

- Ако влезете в обувките на социолог, на колко места очаквате да има балотажи?

- Избягвам да влизам в тези обувки. Но обикновено на местни избори половината кметове се избират на балотаж. Би трябвало да очакваме, че и сега картината ще бъде такава.

- Какво правите, за да няма кадри със заспали от умора върху чувалите с бюлетини членове на СИК, които чакат да предадат протоколите си?

- Това по принцип е най-тежката изборна кампания. ЦИК всеки ден заседава поне седем-осем часа, а извън заседанията всеки член на комисията има и други задължения. Ще си позволя за коментирам законовата рамка, в която се провеждат изборите - 60 дни е прекалено кратък срок за организация на местни избори. Сроковете ни притискат, това създава условия за нервност и преумора, а нервните и преуморени хора правят повече грешки. Така ще бъде и за секционните комисии в изборния ден. В България изборите се провеждат в един ден, продължителността на изборния ден е 13 часа, след което членовете на секционните комисии имат много работа. Но хората, които се нагърбват с този труд, трябва да могат да издържат физически и психически.

Нашият гост:

Цветозар Томов е роден на 21 май 1954 г. в Плевен.

Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”, а през 1984 г. защитава докторантура по социология. До 2011 г. ръководи катедра „Критическа и приложна социология” в ПУ „Паисий Хилендарски”. От 2002 г. е управител на социологическа агенция „Скала”. Член на Гражданския съвет на Реформаторския блок от 2013 г. Член на ЦИК от 2013 г. Един от учредителите на Института за дясна политика.