10 милиона лева за реклама на туристически райони „Труд” и ведомството организират поредица от кръгли маси за спа индустрията

“Ислямска държава” нападна позиция на правителствения режим в сирийската пустиня и отне живота на 26 войници

Георги Василев, шампион с „Етър“, „Левски“ и ЦСКА пред „Труд“: Грандовете свикнаха с разочарованието

Газова прошка търси България от Русия Радев поднови поканата си към Путин да ни посети тази година

Доналд Тръмп заяви, че срещата му с Ким Чен-ун може да бъде отложена

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в сряда, 23 май 2018

Марк Зукърбърг пред ЕП: Не направихме достатъчно, за да защитим данните на потребителите

Сотир Цацаров и Цецка Цачева се срещнаха с американския си колега Джеферсън Сешънс

На 20-о място сме по бюджет за отбрана в ЕС Средните разходи за военнослужещ в съюза са 329 евро, а у нас - 93 евро

Двама френски туристи бяха нападнати от маймуни в Индия

БЛС се оттегли от здравната карта

Всеки трети живее в дом без канализация Безплатна вода за бедните предвижда нов Закон за ВиК

Няма да се намери решение за името на Македония, заяви гръцкият министър на отбраната

Крадла обра храма към приюта на отец Иван Ако не се разкае, ще я постигне Божието възмездие

Рамуш Харадинай поиска от Ватикана да признае Косово като независима държава

Банкерът – беглец се разхожда на свобода

Година след като Цветан Василев се предаде на сръбската полиция 250 свидетели разпитани за аферата КТБ

Измина една година, откакто издирваният в цял свят български банкер Цветан Василев се предаде на сръбските власти. От тогава до сега разследващите са разпитали около 250 души като свидетели за аферата с Корпоративна търговска банка (КТБ). Назначени бяха няколко одиторски експертизи, очаква се да се изготви и счетоводна експертиза за функционирането на банката с участието на чуждестранни специалисти.

Съдебната сага започна, след като на 20 юни м.г. КТБ спря плащанията си и бе поставена под особен надзор, а на 28 юни Софийската градска прокуратура (СГП) повдигна обвинение на можоритарния й собственик Василев за присвояване на 206 млн. лв. от финансовата институция. Заради напразните опити на призовкарите да го открият на известните му адреси банкерът беше привлечен под отговорност задочно и обявен за издирване с червена бюлетина на Интерпол. Търсенето продължи 2 месеца.

Цветан Василев сам отиде на 16 септември м.г. не в българската, а в сръбската полиция. Ходът му е обясним. Западната ни съседка не е член на ЕС, а за Василев е издадена европейска заповед за арест. Така той и до днес се разхожда на свобода. Чака се екстрадицията му.

През февруари т.г. Висшият съд в Белград постанови, че банкерът трябва да бъде предаден на българските власти, за да отговаря за източването на КТБ. Месец по-късно втората инстанция отмени това решение. Мотивът – първоинстанционният съд не бил проверил дали не се касае за политически процес и дали престъплението, за което се иска екстрадицията на Василев, се наказва и от сръбските закони. Делото още е висящо.

Каквото и да реши апелативният съд, последната дума има министърът на правосъдието в Сърбия.

Междувременно у нас бяха подведени под отговорност за фалита на банката 15 души.

Сред първите обвиняеми бяха главната касиерка на КТБ Маргарита Петрова, гл. счетоводителка Мария Димова, заместничката й Борислава Кючукова, изпълнителните директори Орлин Русев, Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев и бившият шеф на управление “Кредитиране” Георги Зяпков.

В редиците на обвиняемите са и шефката на вътрешния одит на КТБ Снежанка Стефанова, и одиторите на българското дружество на КПМГ Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев. Привлечени под отговорност бяха и подуправителят на БНБ и шеф на “Банков надзор” Цветан Гунев, предшественикът му на поста Румен Симеонов и шефката на екип в „Надзорно наблюдение на кредитните институции” в „Банков надзор” Славияна Данаилова-Велева.

Някои от тях прекараха около месец в ареста. През това време касиерката Петрова се пречупи и даде обяснения в полза на обвинението.

Образувано беше и второ разследване срещу Василев за пране на пари. По него е проверявана и съпругата му Антоанета, за която се оказа, че притежава луксозен имот край Женевското езеро за 23,5 млн. швейцарски франка.

Аферата КТБ се разви и в друга посока. Акционерите заведоха дело срещу отнемането на лиценза на банката. Върховният административен съд отказа да разглежда жалбите им, защото нямат правен интерес.

Беше обявен и фалитът на банката.

Делото още е висящо и няма окончателно решение от коя дата банката е изпаднала в неплатежоспособност.

КЪМ ДНЕШНА ДАТА

Фирми на банкера на опашка за пари

„Бромак” също е на опашката, чака 11 млн. лева

Порочният модел, чрез който е била управлявана Корпоративна търговска банка (КТБ), доведе до парадоксална ситуация при обявяването на списъка на кредиторите на фалиралия трезор. Оказа се, че пари от трезора чакат десетки компании, свързани с банкера Цветан Василев. Сред тях има както работещи предприятия, така и фирми „бушони”, чрез които е била източвана КТБ.

Например военният завод „Дунарит” е сред най-големите кредитори на КТБ. Предприятието очаква да получи близо 85 млн. лв. след осребряването на имуществото на банката. Огромната част от тези средства са придобити след прихващания, които се оспорват в съда от синдиците на КТБ. От решението на Темида зависи дали предприятието ще получи пари.

В списъка на чакащите са включени и други компании, които заедно с „Дунарит” банкерът беглец се опита „да продаде” за 1 евро на белгиеца Пиер Луврие. Например „НУРТС-България”, която също е свързана с Цветан Василев, е предявила вземания за 46,7 млн. лв. от банката. Компанията трябва да получи парите отново след направени цесии. В списъка на кредиторите на КТБ е и Българската телекомуникационна компания, която очаква да получи 12,8 млн. лв. Част от сделката за 1 евро бяха още „Авионамс”, пийпълметричната агенция ГАРБ и „Фърст диджитал”. Чрез сделката с Луврие банкерът се опита да прибере част от реалните активи на банката, но сделката беше осуетена, след като НАП наложи запор на акции и дялове в шестте предприятия. Няколко месеца по-късно белгийският гражданин Пиер Луврие обяви, че се отказва от покупката.

Компанията „Петрол”, която беше кредитирана от КТБ чрез фирми „бушони”, също е включена в списъка, но с минимални суми. Компанията се е освободила от задълженията чрез цесии и прихващания. Сделките също се оспорват в съда от синдиците на КТБ.

Дори компанията „Бромак”, в която Цветан Василев е мажоритарен собственик, има признати вземания за над 11 млн. лв. В списъка на кредиторите на КТБ са включени още десетки фирми „бушони”, свързани с Цветан Василев, чрез които трезорът всъщност е бил източван. Те са получавали кредити от КТБ без обезпечения или е било достатъчно компаниите да имат средства по сметки в банката. Парите са били използвани, за да се раздават заеми на други кухи дружества.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.