Година след като Цветан Василев се предаде на сръбската полиция 250 свидетели разпитани за аферата КТБ

Измина една година, откакто издирваният в цял свят български банкер Цветан Василев се предаде на сръбските власти. От тогава до сега разследващите са разпитали около 250 души като свидетели за аферата с Корпоративна търговска банка (КТБ). Назначени бяха няколко одиторски експертизи, очаква се да се изготви и счетоводна експертиза за функционирането на банката с участието на чуждестранни специалисти.

Съдебната сага започна, след като на 20 юни м.г. КТБ спря плащанията си и бе поставена под особен надзор, а на 28 юни Софийската градска прокуратура (СГП) повдигна обвинение на можоритарния й собственик Василев за присвояване на 206 млн. лв. от финансовата институция. Заради напразните опити на призовкарите да го открият на известните му адреси банкерът беше привлечен под отговорност задочно и обявен за издирване с червена бюлетина на Интерпол. Търсенето продължи 2 месеца.

Цветан Василев сам отиде на 16 септември м.г. не в българската, а в сръбската полиция. Ходът му е обясним. Западната ни съседка не е член на ЕС, а за Василев е издадена европейска заповед за арест. Така той и до днес се разхожда на свобода. Чака се екстрадицията му.

През февруари т.г. Висшият съд в Белград постанови, че банкерът трябва да бъде предаден на българските власти, за да отговаря за източването на КТБ. Месец по-късно втората инстанция отмени това решение. Мотивът - първоинстанционният съд не бил проверил дали не се касае за политически процес и дали престъплението, за което се иска екстрадицията на Василев, се наказва и от сръбските закони. Делото още е висящо.

Каквото и да реши апелативният съд, последната дума има министърът на правосъдието в Сърбия.

Междувременно у нас бяха подведени под отговорност за фалита на банката 15 души.

Сред първите обвиняеми бяха главната касиерка на КТБ Маргарита Петрова, гл. счетоводителка Мария Димова, заместничката й Борислава Кючукова, изпълнителните директори Орлин Русев, Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев и бившият шеф на управление "Кредитиране" Георги Зяпков.

В редиците на обвиняемите са и шефката на вътрешния одит на КТБ Снежанка Стефанова, и одиторите на българското дружество на КПМГ Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев. Привлечени под отговорност бяха и подуправителят на БНБ и шеф на "Банков надзор" Цветан Гунев, предшественикът му на поста Румен Симеонов и шефката на екип в „Надзорно наблюдение на кредитните институции” в „Банков надзор” Славияна Данаилова-Велева.

Някои от тях прекараха около месец в ареста. През това време касиерката Петрова се пречупи и даде обяснения в полза на обвинението.

Образувано беше и второ разследване срещу Василев за пране на пари. По него е проверявана и съпругата му Антоанета, за която се оказа, че притежава луксозен имот край Женевското езеро за 23,5 млн. швейцарски франка.

Аферата КТБ се разви и в друга посока. Акционерите заведоха дело срещу отнемането на лиценза на банката. Върховният административен съд отказа да разглежда жалбите им, защото нямат правен интерес.

Беше обявен и фалитът на банката.

Делото още е висящо и няма окончателно решение от коя дата банката е изпаднала в неплатежоспособност.

КЪМ ДНЕШНА ДАТА

Фирми на банкера на опашка за пари

„Бромак” също е на опашката, чака 11 млн. лева

Порочният модел, чрез който е била управлявана Корпоративна търговска банка (КТБ), доведе до парадоксална ситуация при обявяването на списъка на кредиторите на фалиралия трезор. Оказа се, че пари от трезора чакат десетки компании, свързани с банкера Цветан Василев. Сред тях има както работещи предприятия, така и фирми „бушони”, чрез които е била източвана КТБ.

Например военният завод „Дунарит” е сред най-големите кредитори на КТБ. Предприятието очаква да получи близо 85 млн. лв. след осребряването на имуществото на банката. Огромната част от тези средства са придобити след прихващания, които се оспорват в съда от синдиците на КТБ. От решението на Темида зависи дали предприятието ще получи пари.

В списъка на чакащите са включени и други компании, които заедно с „Дунарит” банкерът беглец се опита „да продаде” за 1 евро на белгиеца Пиер Луврие. Например „НУРТС-България”, която също е свързана с Цветан Василев, е предявила вземания за 46,7 млн. лв. от банката. Компанията трябва да получи парите отново след направени цесии. В списъка на кредиторите на КТБ е и Българската телекомуникационна компания, която очаква да получи 12,8 млн. лв. Част от сделката за 1 евро бяха още „Авионамс”, пийпълметричната агенция ГАРБ и „Фърст диджитал”. Чрез сделката с Луврие банкерът се опита да прибере част от реалните активи на банката, но сделката беше осуетена, след като НАП наложи запор на акции и дялове в шестте предприятия. Няколко месеца по-късно белгийският гражданин Пиер Луврие обяви, че се отказва от покупката.

Компанията „Петрол”, която беше кредитирана от КТБ чрез фирми „бушони”, също е включена в списъка, но с минимални суми. Компанията се е освободила от задълженията чрез цесии и прихващания. Сделките също се оспорват в съда от синдиците на КТБ.

Дори компанията „Бромак”, в която Цветан Василев е мажоритарен собственик, има признати вземания за над 11 млн. лв. В списъка на кредиторите на КТБ са включени още десетки фирми „бушони”, свързани с Цветан Василев, чрез които трезорът всъщност е бил източван. Те са получавали кредити от КТБ без обезпечения или е било достатъчно компаниите да имат средства по сметки в банката. Парите са били използвани, за да се раздават заеми на други кухи дружества.