Злото спи много леко и е лесно да се пробуди. Особено ако някой, търсещ възмездие, го повика...

Дали хората разчитали на закона или вземали нещата в свои ръце, желанието за отмъщение и раздаване на справедливост е старо колкото света. Какво се случва обаче, когато злосторникът успява да се изплъзне от дългата ръка на закона? Какво са правили хората тогава? В много случаи в миналото е имало само един начин за справяне с положението. Да се обърнеш към боговете или към злите сили и да се надяваш те да накарат провинилия се да си плати. Различните цивилизации имали различни представи за религията и спиритуалното, както и различни начини за раздаване на справедливост.

Каквото е написано, ще те стигне

Назад през годините, когато Римската империя владеела Британия, било сравнително лесно да прокълнеш някого. Всичко, от което имаш нужда, са оловни плочи, но ако оловото е свършило, и дървените и каменните също вършели работа. След намирането на плоча ти трябва нещо, с което да издълбаеш надпис отгоре и си готов. Остава само да решиш какво точно да бъде проклятието. Намерените такива плочи с проклятие са доста подробни, като търсещият отмъщение не е спестил никакви детайли, описвайки злините, които трябва да сполетят жертвата. След като плочата е изписана, остава да се постави или зарови на място, където духовете лесно да я открият. Плочите се хвърляни и във водата. Във водите близо до храмовете на римски богини са открити повече от 130 такива плочи.

От книгите

Проклятията намират място и в книгите. През Средновековието те били много ценни, защото се изработвали трудно и съдържали знания, до които не всеки можел да достигне. Съвсем нормално притежателите им не искали някой да се промъкне пореднощ и да им задигне богатството, затова често предпазвали книгите си с проклятия, които да сполетят този, които посегне на тях.

Силата на костите

Следващия път когато си похапвате ребърца, не е лошо да внимавате какво правите с костите. Държите в ръката си мощно оръжие поне според аборигените. „Посочване с кости” е древен метод за проклинане, при който се използва кост с прикрепена човешка коса в единия край. Костта се насочва към човека, към когото ще се хвърли проклятието. За да подейства то обаче, трябва да бъдат спазени две условия - на прокълнатия трябва да му се каже, че е прокълнат и той трябва да повярва в силата на проклятието.

Погледни ме в очите

Ако сега срещнете някого, който ви изгледа злобно, най-вероятно ще решите, че той просто е гадняр и ще го отминете. В древността обаче не се е смятало така. Силата на погледа е много голяма. Ако някой много съсредоточено гледа друг човек и насочи цялата си отрицателна енергия към него, той може да му докара куп злини на главата. Смята се, че бебетата и децата са най-податливи на това и „хващат очи”, защото тях ги хвалят най-много, а похвалите привличат злото и хорската завист.

Главата на коня

Ако срещнете някой, който носи череп на кон, набучен на кол, не е лошо да внимавате. Не че имате нужда от предупреждение, но вероятността този човек да се опитва да ви прокълне е доста голяма.

Конският череп е ключът към активиране на проклятието. Когато тази практика била по-широко разпространена, коловете достигали 3 м височина. Те се забивали пред дома на жертвата, като главата на коня била обърната към входната врата. Целта била да се разгневят духовете, които обитавали земята.

В гробницата на Тутанкамон

Египтяните определено не са се шегували. Доказателство за това е фактът, че днес една от първите асоциации на хората, когато чуят думата “проклятие”, е гробницата на Тутанкамон. Египетските проклятия не са се използвали просто защото някой е бил разгневен на друг. Египтяните са вярвали, че тялото на починалия е свързано с духа му и ако нещо се случи на тялото, и духът ще загине. Така проклятията не били израз на злоба, а начин за защита. Точно затова те не били скрити вътре в гробница, а чакали на входа - за да спрат зложелателя да влезе.

“Смърт ще застигне всеки, който наруши покоя на фараона!” Едно от най-известните проклятия е това на гробницата на Тутанкамон. Историята започва през 1922 г., когато британският археолог Хауърд Картър и екипът му откриват в Долината на царете гробницата на фараона. Само шест месеца след откритието финансиралият експедицията лорд Карнарвън умрял при странни обстоятелства в Кайро. Последала смъртта на още трима души, посетили гробницата. В рамките на една година в медиите се появяват описани случаите на още 21 души, за които се смятало, че са жертва на проклятието.