В София политическата битка вече се ориентира по оста "дясно - ляво"

Вярно е, че общинските проблеми нямат цвят, но начинът, по който се решават, зависи от идеологическото виждане за приоритетите

Вярно е, че след местни избори всички се обявяват за победители. Как изглежда една по-реалистична предварителна прогноза за изхода от вота на 25 октомври - ГЕРБ, БСП и ДПС като цяло ще запазят водещите си позиции. Хората на Бойко Борисов ще постигнат известен ръст в кметските места. БСП може да отстъпи малко в броя на кметовете, но ще запази сериозното си присъствие в общинските съвети, а ДПС ще пробие с общински съветници в общини, в които досега не са имали представителство. За самостоятелно спечелване на кметски постове в областните центрове и големите общини шансовете на малките формации като Реформаторски блок, АБВ, „Атака” и ПФ изглеждат нулеви. За общинските съветници - в най-добри изходни позиции от по-малките партии са „Атака” и ПФ, докато ситуацията с РБ и АБВ в повечето общини е доста проблематична. Партиите на Ковачки и Бареков ще регистрират единични пробиви.

По-важен от прогнозите за очакваното разположение на силите обаче е характерът на самата кампания. А тя вече започна, без да чака официалния старт на 25 септември. Разходете се из Пловдив и ще видите повече билбордове на кандидати, отколкото на реклама на вафли и минерална вода. В София също се появи билборд с лика на проф. Михаил Мирчев. Кметове в цялата страна ударно завършват показни ремонти и режат лентички.

Години наред у нас се насаждаше тезата, че общинското управление няма идеологическа окраска, защото имало технократски характер, а проблемите на хората нямат цвят. Че не е важно дали кметът и мнозинството в общинския съвет са леви, десни или центристи, защото всичко било въпрос на управленска технология и администрация. Единственото вярно твърдение тук е, че комуналните проблеми нямат цвят. Обаче начинът, по който могат да се решават тези проблеми, зависи преди всичко от идеологическото разбиране за подход, приоритети, мащаби и социално включване на гражданите. Ето пример, за да излезем извън теориите - снабдяването с храни на детските ясли и градини. Десният подход е да се „ауотсорсне”, казано по купешки, тази дейност на частни фирми, с които детските заведения да се договарят на свободния пазар. Това се прави в редица общини - някъде успешно, другаде не. Левият отговор е - да се създаде една общинска кухня „майка”, която централизирано снабдява при еднакви стандарти детските заведения, защото така се намаляват разходите и оттам може да се намалят таксите за родителите. Пример - Търговище, където детските градини са напълно безплатни.

Разказвам всичко това, защото с фактическото начало на настоящата предизборна кампания, като че ли технократската теза се разклаща за първи път. Това е видимо в София, където макар и все още недостатъчно отчетливо, политическата битка се ориентира по оста „дясно-ляво”. За това, разбира се, има обективни предпоставки. По време на целия преход столицата се управлява от десните партии - от Янчулев, през Софиянски и Борисов, та до Фандъкова. Предстои да видим дали реално ще има сблъсък на две идеологически визии за развитието на града и за управлението на неговия бюджет или кампанията ще затъне в до болка познатите рутинни спорове за този тротоар или онзи приют за бездомни кучета. От досегашното поведение на основните кандидати изглежда, че в тази посока ще тласка събитията главно кандидатът на левицата проф. Мирчев. Вероятно той ще се стреми да покаже на софиянци, че може да има друг път за развитие. Докато кампанията на Йорданка Фандъкова, сочена за един от водещите кметове, излъчени от ГЕРБ, закономерно ще се опита да нарисува цялостна картина от редица конкретни управленски достижения през нейните двата мандата.

Прелетът над областните градове сочи, че ГЕРБ и БСП имат своите безспорни фаворити. В Бургас, Стара Загора и Велико Търново победата на партията на Бойко Борисов изглежда предрешена. Най-вероятно в червено пък ще останат оцветени Сливен, Търговище и Ловеч. Далеч по-непредсказуеми изглеждат от днешна гледна точка битките за Варна и Пловдив. В София въпросът е дали ще има втори тур. Стигне ли се до балотаж изходът не е толкова безспорен, колкото изглежда на пръв поглед.

В корпоративни общини като Несебър, където няма нормални партии, а само фирмени структури, регистрирани по Закона за политическите партии, очевидно не идеите, а клиентелите ще имат водеща роля. Местното управление в подобни общини ще бъде излъчено преимуществено чрез контролиран и купен вот.

Важна особеност на тези избори е съчетаването им с разяснителната кампания за референдума. Оказва се, че активни граждански групи проявяват сериозен интерес към допитването. От регистрираните в ЦИК инициативни комитети е видно, че много млади хора са се самоорганизирали, за да се чуе гласът им „за” или „против”. При това не само т.нар. грантови организации, финансирани от „Америка за България” и Сорос, които са излъчили един комитет от активисти с проправителствени пристрастия. Напротив, при останалите иде реч за очевидно автентична гражданска активност на обществени начала. Четири инициативни комитета са създадени от млади хора от Видин. Освен желание за гражданско участие, техният интерес към въпроса с интернет гласуването вероятно има връзка с факта, че Северозападна България има много висок дял от работещи в чужбина български граждани, прогонени от безработицата у нас. Позицията „за” е предизвикала и естествена реакция на привържениците на „не”. Ще видим дали тази похвална активност ще предизвика интерес у иначе апатичния към темата масов избирател. Онези, които очакват резултатите от референдума да надхвърлят законовия праг за валидност, ще останат разочаровани. Не бива да се изключва „не”-то да доминира - сред хората се ширят нагласи срещу интернет гласуването, защото е несигурно. Липсата на успешни примери от развитите демокрации е сериозен удар за „да”-то. Дано обаче кампанията за референдума бъде наистина разяснителна и коректна, а не евтино лустро на партийни страсти.

Ще поживеем, ще видим.

* Авторът е председател на Института за модерна политика