В Якутия измериха -67 градуса по Целзий

Появи се нов свидетел на убийството на Петър Христов

Министър Ангелкова разговаря с ръководителя на Световната организация по туризъм

Украинският парламент отказа да обяви ЛНР и ДНР за терористични организации

Сърбин и албанец разследват убийството на Оливер Иванович

Евродепутатите обсъждат влиянието на руската пропаганда

Еврокомисията опроверга поредна лъжа за „Труд”

Диктатурата на пролетариата, Народният съд и Възродителният процес влизат в 10-и клас

Любители откриха нова планетарна система Всички небесни тела са по-големи от Земята

7 жертви при катастрофа на колумбийски военен хеликоптер

Ключът към дълголетието са ядките и бобовите храни Проучването проследява живота на над 100 000 души

Борисов представи приоритетите на българското председателство пред парламентарната група на ЕНП

София започва разплитането на казуса с Витоша Общината създава междуведомствена комисия, която да намери изход от ситуацията

Съседка на трите жени от къщата на ужасите в Свищов: Като деца момичетата бяха даровити, пишеха стихове и рисуваха

Летим до Баку за 29 евро Всеки вторник ще има полети до София и до столицата на Азербайджан

Васил Михайлов – мъжкарят тангрист

“Няма да приема пенсия награда. Имам си пенсия, която съм извоювал с 55 г. трудов стаж”, отсече наскоро пред “Труд” актьорът Васил Михайлов. Беше разбрал, че в Министерството на културата подготвят предложение за подобно “отличие”, и му звучеше по-скоро социално. Мина лятото и… екранният капитан Петко войвода каза “да” на т.нар. държавна парична награда за цялостен принос в областта на културата. Защото: “приз за творчески постижения никога не съм отказвал – ще получавам полагащото се на Петко войвода като възмездие за несправедливостта към него…”

Знае как да се държи Васил Михайлов. Дори когато е ясно, че пенсията не му стига, той не се съгласи да получи нещо, в което съзря намек на подаяние. Пенсия награда за него е обидна, но отличие за таланта и приноса му към културата е “друга опера”.

Вече на 77, актьорът легенда продължава да е мъжкар с достойнство. Куца, недовижда, задъхва се от вечния сценичен прах, но си носи болежките изправен. Дори неизменният му бастун изглежда по-скоро като атрибут на натрупал опит аристократ, отколкото на обрулен от съдбата нашенски пенсионер.

Впрочем бастунът е само за реалния живот. Не е за вярване, но на сцената не се нуждае от опората му. Излиза и играе като за последно. На тези години – в пет спектакъла на Театър “Българска армия”, Народния театър и Театър 199. А героите му са все мъжкари.

В събота вечерта армейската трупа влезе в новия сезон с един от най-гледаните си спектакли – “Завещанието на целомъдрения женкар”, постановка на Ивайло Христов с Негово Артистично Величество Васил Михайлов в главната роля (кой друг да е, когато става дума за Дон Жуан?!) Макар наскоро да претърпя операция на коляното, той отново излезе без бастун, издадоха партньорите му (на сцената са и младите Гергана Данданова, Тигран Торосян, Леонид Йовчев). С две думи, човекът, носещ духа на капитан Петко, не се предава. Затова този сезон ще продължи да играе и ролите си в “Да се провреш под дъгата”, “Железният светилник” и “Брудершафт”, все постановки на Асен Шопов, и в “Да разлаем кучетата” на Иван Урумов.

Не можеш да сбъркаш нито гласа му, нито осанката му. Казва, че в дългата си кариера е изиграл “големи българи, дето са на паметници” – от хан Кубрат и Крум Страшни, през капитан Петко войвода, до Стамболов и Стамболийски. Да не говорим за неговия Дантон, който накара самия Анджей Вайда да изпитва респект към българското “актьорище”.

Някои смятат, че публиката го обича заради обаятелните образи, в които се превъплъщава. Не е така. Заради ролята на похотливия наглец Нерезанов във филма “Маргарит и Маргарита” на Николай Волев мнозина не правещи разлика между реална личност и измислен герой буквално го намразиха. Друг екранен страстолюбец обаче – “общинският бик”, както наричат неговия д-р Панов в “Хирурзи” на Иванка Гръбчева, му донесе слава още преди Капитан-Петковия сериал.

Васо, както мнозина в гилдията го наричат, е държал много красиви дами в обятията си на сцената и на екана. В живота – само той си знае. Но и досега трепери над съпругата си, журналистката Гергана Михайлова. Обожава децата и внуците си – те са любовта, без която не може.

Изкуши се и от политиката, влезе във Великото народно събрание, а после се извини на народа си, че е подписал “конституция, която не гарантира парламентарната демокрация”.

Типичен Овен, роден на 7 април 1938 г. – упорит и твърдоглав. “Много проклета зодия – трудно се живее, когато все казваш истината в очите. Намразват те… Правя впечатление на темерут, ала съм контактен човек”, прави си автопортрет актьорът.

А когато веднъж го попитах суетен ли е, нали съгражданите му от Стара Загора кръстиха звезда на него, той се изсмя: “Не, аз съм тангрист – вярвам в Тангра!” В слънчевия бог.

ЗА НЕГО

Разтваря героя в себе си

Уникалното сценично и екранно присъствие на Васил Михайлов създава образи, които дълго се помнят и вълнуват. Той има способността да разтваря героя в себе си, да му придаде собствената си плът и кръв, собствения си дух и така го обрича на дълъг живот. Талантът на Васил се реализира и в невероятната му връзка със зрителите, които го обожават.

Асен Шопов, режисьор

Чичо Васо ни обгрижва

За нас, актьорите в Театър “Българска армия”, Васил е… чичо Васо. Обаятелен, харизматичен и магнетичен! Има изключителното качество да обгрижва хората около себе си. Затова в екипа на “Завещанието на целомъдрения женкар” го имаме като баща. Споделяме си всичко, помага ни. Толкова се обичаме, че от приказки понякога има опасност да закъснеем да излезем на сцената. Страхотен дух, борбен е и вярва в себе си.

Гергана Данданова, актриса от Театър „Българска армия”

Не може да си седи мирно

Васил Михайлов е един от малкото българи, които могат да бъдат наречени звезда – и като достойнство, и като известност, и като значимост. Близки приятели и съратници сме. Едно от нещата, които ни свързват, е, както казва той, че сме „обществени животни” – не можем да си седим мирно.

Милен Миланов, актьор и председател на Академия „Аскеер”

Епоха в българския театър

Малко е да се каже, че Васил Михайлов е изключителен талант. Той е цяла епоха в българския театър. Харесвам го, обичам го. Благодаря, че прие наградата – първо, защото тя е за изключителния му труд; второ, защото е израз на уважението към него и таланта му, и трето, ще я получи с достойнство. Благодаря и на всички големи български творци, които заедно с него ще бъдат удостоени с тази чест – скромна е, но не е подаяние.

Вежди Рашидов, министър на културата

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.