75-годишен мъж е загинал при катастрофа между мотопед и лек автомобил на пътя между Девин и село Грохотно

ГЕРБ към БСП: Пак ли ще се смеете на Таско Ерменков?

Д-р Валерия Матеева: Всяка бенка, различна от другите, буди съмнение По-добре да се махне нещо излишно, отколкото да се развие рак

Македонското правителство: Предложението “Република Илинденска Македония” съдържа “хронологическо определение”, приемливо за двете страни

Разследват за изнасилване режисьора Люк Бесон

Гърция настоява за “географско или хронологическо определение” в новото име на Македония

От ДАНС успокоили Таско Ерменков, че водата в София е чиста

Атракция на релси: БДЖ пуска парен локомотив между София и Банкя

Боян Паунов: Под 4% е предложението за увеличение на цената на топлинната енергия от 1 юли Предвижда се подмяна на 20 км топлопроводи за тази година

Млади автори срещу „чалга литературата“ Споделиха стихотворение за Христо Проданов в памет на Боян Петров

Ципрас: Нападателите на кмета на Солун не са недоволни граждани, а екстремисти

Учени изваяха най-малката нанокъщичка (СНИМКИ)

Спешни мерки за кризата с боклука в Кубрат Фирма пое временно сметосъбирането заради бедственото положение в общината

Народният представител от „БСП за България“ Стоян Мирчев и общинският съветник Альоша Даков ще проведат приемна за граждани в София

Столична община сезира институциите да открият кой пусна дезинформацията за водата

Европа пред избор

На 11 септември 2001 г. стана ясно, че мултикултурализмът
осигурява съжителство, а не интеграция

Интеграцията означава европеизация в пълния смисъл на думата – възприемане на европейските езици, ценности, култура

Независимо как наричаме миграционната вълна, заляла Европа – бежански поток, масова имиграция, преселение на народите, ясно е, че това е най-голямото предизвикателство, пред което е бил поставян ЕС. То не е само хуманитарно, а засяга функционирането на съюза, отношенията между неговите членове, основополагащия принцип на свободно движение на хора. Под въпрос е поставен и демографският облик на континента, проблем не само за близкото, но и за по-далечното бъдеще.

Непосредственият въпрос е какво да се прави с вече нахлулите в европейското пространство бежанци и икономически имигранти. Той се решава къде по-добре, къде по-зле от политиците с нарастващите квоти за принудително разселване из територията на целия съюз. Следва обаче по-дълготрайният проблем – какво ще правят тези преселници в бъдеще. Засега чуваме само предположения колко полезни могат да са младите мъже и жени като работна ръка за застаряваща Европа, как могат да решат демографските проблеми на обезлюдяваща се Източна Европа.

Подкрепени са и от знаци на солидарност и хуманитарна съпричастност към трагедията на няколко съзнателно унищожавани държави от Близкия изток и Северна Африка. Това е прекрасно, то за пореден път показва, че след Втората световна война Европа е научила уроците си и е готова да поеме отговорност за извършените от нея злини.

Как обаче изглеждат нещата на практика?

Основният въпрос, който вълнува не само брюкселското чиновничество и правителствата на държавите от ЕС, а и мислещите европейски граждани, е какво ще става с вече стотиците хиляди мигранти от ислямски райони. Тревога предизвикват именно тези мигранти, защото инак в Европа отдавна живеят пришълци от други континенти, чието място е утвърдено и стабилно, но тяхната успешна интеграция не бива да се смесва с новия проблем.

Новата миграционна вълна трябва да се разглежда през призмата на досегашния опит за интегриране на подобни общности. Става дума за онези етнически групи в големите западноевропейски държави, създадени след рухването на колониалните империи – най-вече северноафриканците във Франция и азиатците във Великобритания. Имперското „наследство” на тези държави е резултат от загубени колониални (националноосвободителни) войни, след които е трябвало да си „приберат” местните привърженици, или от търсенето на евтина работна ръка във времето на икономически подем. А последиците се изразяват в нарастващи африкански и азиатски общности, обособени в отделни квартали (гета) със свои правила на поведение.

Масовото унищожаване на хора заради тяхната етническа принадлежност, осъществено по време на Втората световна война от Третия райх, ражда в следвоенна Европа непримиримост към насилието. Особено онова, предизвикано от стремежа към етническа чистота. Урокът от Втората световна война за Европа е: Никога повече нацизъм! Никога повече геноцид! Резултатът: Разнообразието е богатство! Култивирането на различията е гаранция за мирно съжителство, то обогатява общата култура.
Известно е, че последиците от културната и демографската политика са дълготрайни и трябва да мине доста време преди те да изплуват на повърхността.

Обединяваща се Европа е загубила световното си господство, но на негово място е издигнала знамето на хуманизма и толерантността. На него е изписан мултикултурализмът, който дава право на всяка общност, живееща или пристигнала в Европа, да запази своите битови, културни, религиозни традиции, да ги развива, култивира и да получава помощ за поддържането им. Тази Европа дълго време символизира расовата и религиозната пъстрота, благодарение на която континентът отново можеше да се чувства глобален център.

От време на време идиличната пропагандна картина на хармонично съжителство беше прекъсвана от сблъсъци между непримирими общности, от убийства на честта, израелско-палестински конфликти или друг отдавна забравен в Европа кървав обичай. Но те изглеждаха изключения от правилото на толерантносттаи разнообразието, което обогатява.

Едва едно събитие извън Европа – терористичните атаки срещу знакови цели в Съединените щати на 11 септември 2001 г., очерта истинските контури на новия европейски проблем. Според мен тогава стана ясно, че мултикултурализмът осигурява съжителство, а не интеграция. И в първия момент, когато се появи нова политическа или национална цел и идеология, мирното съжителство бързо се трансформира в конфликтно противопоставяне.

Ще изброя само най-ярките прояви на новото европейско противопоставяне: атентатите срещу четири влака в Мадрид на 11 март 2004 г., коствали живота на 192 души, взривовете в лондонското метро и автобус на 7 юли 2005 г., в които загиват 52 души, сблъсъците в предградия на Париж през май 2006, март 2007, май 2010 г., в Тулуза през ноември 2007 г., в предградията на Лондон през август 2011 г., опитите за атентат в германските жп линии през февруари 2008 г., разстрелът във френското списание „Шарли ебдо” на 7 януари 2015 г. Общото между тези терористични актове е, че са подготвени и осъществени почти без изключение от хора, родени и израснали в Европа, плод на мултикултурализма. И въпреки че европейски лидери вече поставиха под въпрос мултикултурализма като общоевропейска политика на интеграция, той продължава да се прилага.

Кратката историческа разходка ми беше нужна, за да формулирам основния въпрос, пред който е поставена Европа днес. Как да бъдат интегрирани новите миграционни вълни? Идеята тези хора да бъдат приютени временно, а после да бъдат върнати в страните си, не ми се вижда реалистична. Опитът показва, че веднъж пристигнали в Европа, те не могат да бъдат прогонени.

Затова основните усилия трябва да бъдат съсредоточени върху тяхната интеграция. Но тя не може да следва пътя на мултикултурализма, който създава неевропейски анклави в европейските държави.

Интеграцията означава европеизация в пълния смисъл на думата – възприемане на европейските езици, ценности, култура, традиции. Другото означава да обречем постиженията на европейската цивилизация на незавидната съдба на Римската империя, превзета от варварите отвътре.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.