Министър Каракачанов: Страните от Балканския регион трябва да обединят усилия за укрепването на сигурността и стабилността

Радев дарява Путин с кортик За Медведев носи картина, изобразяваща мемориалния храм в град Шипка

Патриархът благослови хор „Гусла“ и маестро Бобевски Ученици от цял свят дойдоха за юбилея на диригента

Комисия ще набележи мерки за подобряване на екопътеката до Стобските пирамиди

Наказания за милиони стреснаха кметове Ръководството на НСОРБ търси помощ от Томислав Дончев и Владислав Горанов

Българин арестуван с 15 тона хашиш Нашенецът и трима холандци пренасяли дрогата с рибарски кораб

Иранският външен министър: ЕС не прави достатъчно, за да запази ползите за страната ни от международното ядрено споразумение

Розовите дестилерии купуват максимум цвят

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Делото на Кирил и Методий успя благодарение на българската държава

Златната палма за Хирокадзу Корееда Изобилстваха въздълги и откровено скучни филми

Ердоган обеща Турция да инвестира няколко милиарда евро в магистрала, свързваща Белград и Сараево

Мобилна лаборатория изследва за СПИН в София

Иран и Гърция подписаха меморандум за транспортно сътрудничество

Бойко Борисов ще обжалва решението на съда по делото на Елена Йончева

Размерът на еднократната помощ за първокласници остава 250 лв. и за новата учебна година

Музи на час

Проститутките са моделки и вдъхновителки на много художници от Ренесанса до днес

ДИМИТЪР ГАНЕВ

В един от ранните си дневници Шарл Бодлер пише: “Какво е изкуството? Проституция.” Каквато и дълбока метафора да е вложил в тях, думите на френския поет могат да се тълкуват и по съвсем буквален начин, ако се има предвид техният контекст – Франция през XIX в., където платената любов е била не само част от ежедневието и важна стъпка в социалните реформи, но и вдъхновение за много художници.

Когато чуят думата “импресионизъм”, повечето хора си представят картини с лилии, слънчогледи и езера, в които разни неща се отразяват, и всичко изглежда нарисувано от художник с късогледство, който си е забравил очилата. Но това течение в изкуството на XIX в. не е изобразявало само природни красоти, превърнали се в канонични за пощенските картички. Париж по това време е в разцвета на модернизирането си и много художници са се заели да документират урбанизирания свят с цялата му динамика. В стремежа си да уловят най-характерните му черти нямало как да не започнат да ходят по публичните домове.

Първата изложба, посветена на куртизанките в изкуството, се открива този месец в Париж под името “Разкош и мизерия: картините на проституцията, 1850-1910”. Малко е странно, че едва сега е обърнато по-сериозно внимание на тази тема, толкова централна за модерната френска живопис. Две от най-революционните картини от този период – “Олимпия” на Мане и “Госпожиците от Авиньон” на Пикасо – изобразяват именно представителки на така наречената най-древна професия.

Проституцията, която сега не е особено популярен художествен мотив, за тогавашните творци е била важна част от модернизацията, и за тях разстоянието между студиото и бордея не е било особено голямо. Проституцията е била стриктно регулирана по времето на Наполеон III, който е бил император на Франция от 1852 до 1870 г., и неговата държавна политика в това отношение е продължила да се прилага и в XX в. Жените, които искали да си изкарват хляба с този нелек занаят, е трябвало да се регистрират в полицията, да работят само за една фирма и да плащат данъци. Всъщност бордеите във Франция стават нелегални през 1946 г., но платените плътски удоволствия са законни и до днес.

Жриците на любовта през XIX в. трябвало да преминават задължителен медицински преглед всеки месец, който, както обсебеният по темата художник Анри дьо Тулуз-Лотрек показва, може да бъде по-унизителен и от самото упражняване на професията. Отрудените девойки от картините му са непривлекателни, носят само блузи и чорапи, голи от кръста надолу, и изглеждат изнурени и отчаяни, като истински жертви на бюрокрацията.

Имало е разлика между проститутки и куртизанки – вторите са стояли по-високо на социалната стълбица, защото освен телата си предлагали и интересен разговор. Някои куртизанки ставали същински знаменитости, като например Тереза ла Пайва, която е родена в московско гето, но с пот на челото е стигнала до “Шанз-Елизе”. Там е било разкошното й жилище, в което е приемала клиентите си – за тяхно удоволствие е разполагала с ониксова вана, пълна с шампанско. Била такава звезда, че след смъртта й последният й обожател е съхранил тялото й във формалдехид и го пазел на тавана.

Друга легендарна куртизанка била Аполони Сабатие, която приемала в салона си хора като Йожен Дьолакроа, Густав Флобер и най-вече Шарл Бодлер, която той наричал своя муза, духовна приятелка и единствената, която се отличава с добродетели сред всички жени, които е обичал. Сабатие е обезсмъртена в скулптурата на Огюст Клезанжи “Жена, ухапана от змия” – изключително скандална за времето си творба, най-вече поради факта, че при работата си скулпторът е използвал отливка от тялото на Аполони.

Всъщност жриците на любовта служат за вдъхновение още от Ренесанса. През 1538 г. Тициан рисува своята “Венера Урбинска” и моделката за голата богиня на любовта е всъщност Анджела дел Моро, една от най-скъпите куртизанки във Венеция. Като пряка реплика на тази картина през 1865 г. Едуард Мане представя “Олимпия” – гола жена на легло, с чехъл на единия си крак и цвете в косата. Погледът й е сериозен, вперен в наблюдаващия картината. Това вече не е ренесансовият свят на богини и нимфи, а Париж в златния век на бордеите.

Скандалът, който “Олимпия” предизвиква, е едно от най-важните събития в историята на изкуството. Вестниците по това време пишат, че жени са избухвали в плач пред картината, а много художници са крещели от възмущение. Мане премахва целия митологичен багаж, който дотогава е правел допустими изображенията на проститутки, и то с такъв новаторски стил, който не се опитва да симулира пространственост. Така творбата се превръща в революционна по два начина: Олимпия позира като богиня на любовта, а е всъщност проститутка, и това не е триизмерно изображение, а двуизмерна жена с ясен контур, която гледа предизвикателно. Тези два аспекта на картината – социалният и художественият – са тясно свързани.

Повечето момичета, които продавали ласките си по това време, са били от дълбоката провинция, не са умеели нищо и са избирали този занаят въпреки честите случаи на насилие. Посетителите на галериите са придобивали представа за техния начин на живот от картините на Анри дьо Тулуз-Лотрек например, но по-често художниците са били очаровани от представата на “щастливата куртизанка”: независима, необуздана и наслаждаваща се на професията си толкова, колкото и клиентите.

Такива представи имат и художниците в по-ново време, въпреки че бумът на леките жени като вдъхновение си остава в XIX в. Йорг Имендорф, един от най-известните немски портретисти, се е опитал да възроди тази тематика през 2003 г. и в резултат е арестуван в луксозен хотел в Дюселдорф след бурна оргия с девет проститутки и употреба на известно количество кокаин. За съжаление не е успял да довърши картината си.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.