На 23 януари 2019 да почерпят

Мултикулти извращения на номинациите за „Оскар“ Етнически квоти и политически послания с “Черната пантера” и “Зелената книга”

ЕК алармира за БГ гражданството (обзор) Институцията е обезпокоена от схемите за предоставяне на паспорти срещу инвестиции

Палестинец е убит след израелска въздушна атака в Газа

Комисията одобри Преспанския договор, утре влиза в гръцкия парламент

Би Би Си: Дейвид Бауи е най-великият артист на ХХ век За най-велик лидер на ХХ век е избран Нелсън Мандела

Африка спасява Пирин с подписи, събрани от „зелените“ Преброяване на „еколозите” поиска бизнесът

Майк Помпео: Очаквам напредък в ядрените преговори със Северна Корея

Американският заместник-държавен секретар Уес Мичъл подаде оставка

ВМРО предлага: Доброволни отряди срещу циганската престъпност Настояват за „Данък лукс” и преизчисляване на старите пенсии

Водолази търсят потънало 15-годишно момче във водите на микроязовир край Пловдив Детето отишло да се пързаля върху замръзналия водоем, който се пропукал и го погълнал

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 23 януари 2019

Проф. Кантарджиев: Недоказуема е точната бройка на починалите от грип

Партенки и манерки продава армията Предлагат се и бичкии

Министерство на туризма: Строителството до къмпинг „Градина“ е в частен имот навътре към сушата

Валентин Михов: ЦСКА беше воден умишлено към фалит

Валентин Михов е един от доайените сред ръководителите на българския футбол, уважаван от “сини” и “червени”, макар че е свързан тясно като играч и като президент с ЦСКА. Работил е в “Ловеч” и в “Славия”. Най-големите му успехи като функционер са шампионската титла, когато е начело на ЦСКА, и класирането на националния отбор за световното през 1994-та с паметната победа с 2:1 над Франция в Париж, когато управлява БФС. Дълги години е представител на медийния гигант УФА и президент на Професионалната лига. Избран е за член на борда на директорите на Европейската професионална лига, носител на най-високото държавно отличие орден “Стара планина” за изключителен принос в областта на физическото възпитание и спорта.

– Г-н Михов, вярно ли е, че сте загубили на табла срещу Наско Сираков?

– Информацията ви е вярна, но не разбирам защо започвате интервюто с такъв провокативен въпрос (смее се). Наистина бях поканен на турнир по табла и отидох да уважа организаторите от „Пломари“. В първия кръг бих Митата Якимов (б.р. – славния ветеран Димитър Якимов от ЦСКА), което за мен беше изненада, защото играя табла само на старите държавни празници 9 септември и 1 май. Знаете колко сме близки с Якимов, мога да кажа, че в случая бащата би сина. И после Наско Сираков с много пот измъкна победата срещу мен и стигна до финал, където загуби. Нещастно, разбира се – малшанс, лош зар (смее се). Виж, ако падна на бридж-белот, това наистина ще бъде новина, която си заслужава да коментираме.

– А доколко е новина фактът, че националният отбор на България напоследък пада?
– Виждам, че продължавате с провокативните въпроси. Окей, ще ви отговоря, но държа да ме цитирате точно, защото скоро се получи неприятно недоразумение. В едно интервю бях повторил думите на един мой стар треньор: с тия коне – тая кушия. Никога не съм казвал “куци коне” на момчетата в националния отбор, каквито цитати се появиха. Това не го мисля, защото уважавам играчите и вярвам, че се стараят. Но просто потенциалът ни е толкова. Винаги правим сравнения със златното поколение от 1994 година, а сега няма място за такъв паралел. И Жозе Моуриньо да стане треньор, с тези футболисти едва ли ще постигне повече. Нямаме качество, нямаме лидери, нямаме големи играчи. Може би някои ще станат, но трябва да почакаме.

– Докога ще чака българският запалянко и изобщо какво позитивно виждате в българския футбол?
– Знаете, че съм непоправим оптимист, но в момента не виждам много позитивни неща. Футболът ни отива все по-надолу. Често казвам и може би скоро ще имам среща със спортния министър, за да говорим директно, че е наложително да се направят веднага промени в закона за спорта. За футболните клубове трябва да отпадне задължението да бъдат акционерни дружества, защото това е нарушение на конституцията. Никой не може да те задължи да си акционерно дружество. Нека клубовете да бъдат обществени организации с идеална цел, които могат да подписват договори за издръжката си с акционерни дружества. А държавата да бъде собственик на спортната база, да я поддържа на ниво за лиценз и да я предоставя срещу наем например.

– Какво ще промени това?
– В днешната икономическа ситуация кои клубове могат да си позволят да строят, да ремонтират и да поддържат стадиони? С 18-20 мача на сезон и с два концерта инвестициите не могат да се покрият. Когато има работещ закон за публично-частната собственост и инвеститорите могат да възпроизвеждат бизнес на прилежаща до стадиона територия, е различно. Христо Стоичков доведе инвеститор за три стадиона със 450 милиона лева бюджет и какво стана? Нищо, защото законът не го позволява. Премиерът и спортният министър са спортни хора, ходят по света, виждат ситуацията и вярвам, че ще помогнат за намиране на адекватно решение.

– А какво адекватно решение може да се намери за бъдещето на ЦСКА?
– За да ви отговоря, трябва да знам цялата истина за състоянието на клуба. А аз не я знам. Надали в България има повече от двама-трима души, които я знаят.

– Но “А” група губи интерес без ЦСКА.
– Не искам да подценявам другите отбори, виждаме колко искрено и масово подкрепят клубовете във футболни градове като Стара Загора и Пловдив. Но без вечното дерби между ЦСКА и “Левски” един спортен продукт вече не е толкова стойностен за аудиторията и генерира по-малко финансови средства. А виждате, че нямаме вечно дерби във футбола, нямаме в баскетбола, нямаме във волейбола. От това българският спорт само страда.

– Като президент на Професионалната лига вие много отдавна лансирахте идеята за “А” група с 10 отбора, което се случи едва сега. Как оценявате тази футболна реформа?

– Като много закъсняла. Не искам да си присвоявам тази идея, която ми бе дадена преди 15 години от Любе Спасов. Тогава той беше генерален секретар на професионалната лига и ме запали по тази кауза. Спомням си, че той прави проучвания, изчислява диаграми, съставя картография на футбола. Толкова много схеми нарисува, че жена му щеше да избяга от къщи. И накрая какво стана? Подкрепиха ни само два отбора – “Славия” и “Левски”. Виждате колко време загубихме…

– Успешен ли е този формат на първенството сега?

– Ще се види след края на сезона. Веднъж завинаги трябва да се разбере, че футболът не е масовизация. Професионалният и аматьорският футбол са две различни неща. Когато “А” и “Б” група са професионални, клубовете трябва да обявяват бюджет, да представят депозит за него, да гарантират лицензиран стадион и да отговорят на още много изисквания, които не са по силите на всички. Който няма възможности за професионален футбол, нека да развива аматьорски. В това няма нищо лошо.

– Стигайки до аматьорския футбол, отново опираме до ЦСКА във “В” група и бъдещето на клуба.
– Това ми е голяма болка, защото са допуснати много грешки и се е стигнало до тази критична ситуация. И най-вече от страна на клуба, разбира се. Виждам, че сега БФС се опитва да помага. Но да не забравям, че от 2008 година държавата е предупреждавала многократно. Трябва да се правят непрекъснато ревизии и одити. Навремето, когато бях президент на ЦСКА, се правеха по две ревизии и един одит на година. И не съм имал проблеми. За мен сега ЦСКА умишлено се водеше към фалит, за да се прикрият нередности.

– Тази година пролича още по-ясно, че проблеми изпитва не само футболът, но и целият български спорт. 

– Бих казал, че България е страната на чудесата. Най-добрият футболист не играе в националния отбор, най-добрият волейболист не играе в националния отбор, най-добрият тенисист не играе в националния отбор. Това не е ли абсурд?

Нова книга описва българския футбол

След половин век във футбола като играч и ръководител Валентин Михов описва в книгата “В играта на живота” богатата си на любопитни случки биография. За първи път до широката публика ще стигнат малко известни факти от кухнята на най-популярната игра.
“Преживял съм много неща, които ще се забравят, ако не ги разкажа, а е хубаво да се знаят – коментира Михов. – Използвах колекцията на дъщеря ми, която е събрала в 100 столистни тетрадки мои интервюта и статии за мен. Информацията е толкова много, че сигурно ще се получи трилогия. Посветил съм първата книга на семейството и приятелите, които са най-важни за мен. Аз съм им безкрайно благодарен и се гордея, че ги имам. Сблъсквал съм се неведнъж с предателството и откровено ви казвам, че ме е направило по-силен.”
В аванс Михов разкри, че една от описаните в книгата случки е от времето му на футболист в “Академик” (Свищов), когато в мач срещу “Левски” се е решавал голмайсторският приз между “сините” нападатели Кирил Миланов и Павел Панов.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.