ГЕРБ и ДПС отново се оказаха политическите сили, които претендират, че разчитат на стабилността

Две партии попаднаха в изолация - Реформаторският блок и БСП. Първите - защото гледат как някой друг сбъдва техните реформи, но не по техния начин. Вторите - защото сами застанаха в ъгъла.

След толкова приказки и изхабени нерви промените в конституцията тръгнаха. При това по бързата процедура, защото за ремонта на основния закон гласуваха неочаквано много депутати - 184 (от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, Патриотичния фронт, БДЦ, АБВ - един символичен глас, четирима независими, дори и от “Атака”). 184 е повече от 180, колкото бяха необходимите гласове, за да стартира бързата процедура (в рамките на две седмици) за промяна в конституцията. Основните говорители на конституционната реформа - Реформаторският блок, до последния момент се кръстеха текстовете да съберат 160 гласа, за да не отидат всичките им усилия нахалост. “Длъжни сме да съберем поне 160 гласа, за да дадем шанс на съдебната реформа”, чу се от техните редици по-малко от час преди заветното гласуване. Със 160 гласа промените щяха да тръгнат по дългия път, чието изминаване е предвидено за два месеца. Нещата станаха други благодарение на благата приказка на премиера Бойко Борисов, който се яви рано-рано в парламента.

“Дойдохме с министър Иванов да помолим всички политически партии и депутати да го подкрепят (проекта - б.р.), защото тази промяна е важна”, каза Борисов. Е, каквато и да е била молбата, както и да е изречена, тя имаше голям ефект.

От всичко това могат да се направят някои изводи.

Първият е политически.

Видя се, че успешното стартиране на конституционната процедура е продукт на “тиха дипломация”, в резултат на която дори “Атака” с нейните златни пръстчета се разписа под промените. Тази дипломация очевидно не е дело на реформаторите, чиято философия на съществуване е зачената от идеите за съдебна реформа. И да не забравяме, че и заради това те пожелаха и получиха поста на ресорния министър. Напротив - реформаторите изглежда умишлено са изтласкани встрани от процеса на реформи. Това има своето обяснение. Блокът страстно люби “барикадите”. Под барикади имам предвид умението им да поставят оценки и лепят етикети на всеки, който не споделя докрай тяхното мнение, защото такова поведение всъщност е прокарване на една мислена “барикада” и “строяване” на всички от двете й страни.

В дебатите преди гласуването Петър Славов от РБ оприличи опонентите си със сили на мрака, реплика, показваща каква е модерната мисъл в блока. Така че тихата дипломация очевидно е дело на най-голямата управляваща партия - ГЕРБ. БСП са извън играта. Извън всяка игра. Нещо повече - те дори не заподозряха, че се готви някаква игра, в противен случай поне един от тях би гласувал различно. За знак. Както направиха АБВ. Но като партия от властта хората на Георги Първанов най-вероятно са били наясно със совалките, предшестващи подготовката на гласуването. И елегантно се включиха в разиграването. Хем се разписаха сред тези, които “карат влака”, хем запазиха някакъв опозиционен ореол.

Така в изолация се оказаха две партии - БСП и Реформаторският блок. Първите, защото сами се изолираха от всичко и стоят в ъгъла, заели позата на гордата самота. Няма лошо, ако тази позиция в бъдеще би им донесла позитиви. Но наследницата на комунистическата партия, управлявала страната 45 години преди прехода, не може да си позволи да заема крайни позиции и да чака някой някога да ги оцени по достойнство. Както е казано - за всичко има време. А времето да могат да заемат позицията на твърда, непримирима опозиция за червените е изтекло на 9 септември 1944 г.

Вторите, които се оказаха изолирани, бяха реформаторите. Заради своята непримиримост към чуждото мнение те като нищо и занапред ще гледат как някой друг политически субект взема идеите им за реформи и ги реализира. Сбъдва ги, както е модерно да се казва. Но не в първоначално заявения вид, а в друг. Според реформаторите този друг вид е окастрен. За този, който го реализира обаче, е единствено възможният. И на реформаторите ще остава (както и досега става) да се цупят, тропат с крак, да плащат с излизане от кабинета и накрая да ръкопляскат на варианта на реформа, която те са замислили, но други - осъществили.

Така по отношението си към промените партиите в парламента също се разделиха на два лагера - на непримиримо малцинство и на сговорчиво мнозинство. В първата група са БСП и РБ. Обединява ги поддръжката на крайни тези, иначе политическите им позиции са доста различни. Във втората са ГЕРБ и ДПС. ГЕРБ здраво държи знамето на стабилността, защото така утвърждава у хората представата, че нямат алтернатива. ДПС ги подкрепя винаги когато има опасност тази стабилност да бъде разклатена.

Всъщност още в началото на прехода се видя, че у нас радикализмът не вирее.

И това е вторият извод от вчерашното гласуване в парламента.

В началото на 90-те българите бяха склонни да опитат и най-горчивото лекарство. Но резултатът от радикалните реформи, предложени от правителството на СДС, трайно ги отблъсна. Ако тези реформи бяха направили живота на средния българин по-справедлив, той би ги подкрепил дори с цената на първоначални лишения. Но това не стана така. И хората се отказаха да правят жертви сега в името на едно светло утре, в чиято справедливост или не вярват, или много силно се съмняват. Българинът предпочете да тръгне с малки крачки по дългата пътека. Може би защото в предишните времена се бе напъвал за десетилетие да постигне това, което други народи са постигнали за столетие. И неприятното чувство му остана. Отношението на хората към промените в пенсионната система и в здравеопазването ясно илюстрират тази нагласа. В пенсионната реформа стана това, което единствено бе възможно, така че системата да се закрепи и обществото да не изпита тежестта на рязката промяна. Така става и със здравната реформа. Очевидно и с конституционната.

Вчерашният ден обаче остави подозрението за някаква сделка. Най-вече заради позицията на “Атака”. Но сделката, ако я има, само смазва колелата на вървящата с тихи стъпки реформа.

Така е в действителността. Иначе всичко ще стане като в реклама - хубаво, но не е от този свят, а от някой друг - в който всички са млади, хубави, позитивни и ако имат някакъв проблем или болка, или не дай Боже петно на ревера, те веднага изчезват с употребата на рекламирания продукт.