Мария има най-хубавата работа на света. Благодарение на нея се среща с каймака на човешкия род - не този, за който вероятно се сещате - днес няма да говорим за кинозвезди, поп икони и милиардери.

Репортерката от Нова тв Мария Милкова разказва в историите си за най-ценните хора - онези рядко срещани индивиди, които със самото си съществуване облагородяват рода ни и дават надежда за бъдещето на човечеството. Те са храбри, себеотрицателни и съвсем, съвсем обикновени. Част от своите запознанства журналистката е обединила в самостоятелната си фотоизложба „Изчезващи видове".

Седем покъртителни истории, заключени в 25 кадъра, ще може да видят от днес посетителите в столичната галерия "УниКредит Студио". Ще се запознаят с казанлъшкия учител по физика, който в нечовешки лоши условия успява да подготви 7 от общо 11-те международни златни медалисти на България. Ще се "срещнат" и с единствения фелдшер на последните обитатели на няколко еленски села, спасил живота на десетки души. Ще научат за фотографа, който снима без ръце, и ще зърнат щастливото лице на едно единадесетгодишно момиче, което дари косата си на любимата си учителка.

"От няколко години съм си поставила за цел да търся точно такива хора със силни истории, които да променят реалността около себе си и преодоляват всякакви ограничения. Един разговор с тях първо те вдъхновява, а после си казваш: "Щом този човек може да направи това - няма ръце, но снима, сляп е, но рисува, значи и аз мога да направя всичко", обяснява Мария.

"Никога не съм се разплаквала след репортаж. Един път бях близко до това, но се овладях - споделя журналистката. - Когато снимах 11-годишната Ния и я срещнахме с нейната онкоболна учителка. Тя беше с косите на Ния и докато снимахме, детето галеше косите й. Това беше един от най-вълнуващите моменти."

Милкова получи възможност за самостоятелна изложба, след като спечели първо място в конкурса за улична фотография на фестивала „Фотофабрика“.

Мария е журналист, фотограф (за повечето кадри се е върнала обратно при хората, които е интервюирала), художник и блогър. Блогът й maria.molivche.com е с разнообразна информация, красиви снимки, трогателни истории и рисунки. Тя е завършила журналистика и езиковата гимназия в Стара Загора със специалност "френски" и "журналистика" в УНСС. Работила е във в. "Новинар" в социален отдел. От 3 г. е в телевизията.

ЦВЕТАН

Фотограф

гр. Смолян

Смолян не би бил същият, ако из улиците му не се разхождаше белокос мъж със заразителна усмивка. Преди много години, след взрив Цветан губи ръцете си от китките надолу и зрението на едното си око, но това не му пречи да бъде автор на над 150 000 снимки и да работи като фоторепортер към местния в. "Отзвук". С няколко ремъка Цветан е пригодил апарата си така, че го държи стабилно.

През 1981 г. едно малко въгленче от цигара завинаги променя живота на Цветан. По това време той е миньор край Доспат. Налага се да унищожава детонатори. Случва се най-лошото - единият от тях избухва.

ТЕОДОСИЙ ТЕОДОСИЕВ

Учител по физика

гр. Казанлък

На хиляди километри от България, на поляна в Ню Йорк един мъж наблюдава няколко светулки и пише писмо до учителя си. Завършва с думите: „Благодаря за пламъчето". Мъжът е Павлин Савов, а учителят - физикът Теодосий Теодосиев, по-познат в Казанлък като Тео. Тео има начин да накара стотици ученици от цяла България да седят с часове в изоставен техникум без ток и вода, облечени в няколко ката дрехи и с премръзнали пръсти да пишат уравнение след уравнение - по физика и математика. Днес един от неговите ученици - Павлин, е астрофизик и вицепрезидент на „Голдман Сакс".

Точно така, става въпрос за човека, избран за Мъж на годината.

„Един от законите на Мърфи казва, че човек, за да постигне нещо голямо в живота си, трябва да има необходимия минимум неблагоприятни условия. Е, ние ги имаме!" В продължение на 30 години учителят Теодосий Теодосиев успява в нищета и без никаква помощ да подготви едни от най-добрите физици и математици в света. Подготвя ги напълно безплатно в школата си в изоставен техникум в Казанлък. Учениците му печелят златни медали по физика и математика и са в първите места на най-престижните университети в САЩ и Англия. Той преподава по т.нар метод на силовия интелект и вярва, че „главата на един ученик не е кофа, която трябва да напълниш, а факла, която да запалиш".

Теодосий работи в коридора на изоставения техникум по хидравлика в Казанлък. В продължение на години Тео подготвя учениците си в тази сграда без ток, вода и често без отопление. За експерименталните задачи събира бракувана техника от стари предприятия. Затова и помещенията приличат повече на склад.

Преди десетина години физикът дава всичките си спестявания, за да купи старо училище в малко балканско селце край Габрово. Мечтата му е един ден старата сграда да се превърне в „училище за бедни", където всички деца имат равен шанс за постигане на успехи. През последната година хиляди българи се включиха в каузата му и събират средствата за ремонта.

ХРИСТО ЗАХАРИЕВ

Фелдшер

гр. Елена

Той рядко е напускал селото, в което живее, a е изминал хиляди километри. Няма работно време, но няма и почивен ден. Христо Захариев е фелдшер и за последните обитатели на няколко еленски села е единствената връзка със здравната система. Стъпвал е на места, където от години не е стигала линейка. Христо е спасил живота на десетки души.

От 30 г. Христо Захариев обикаля селата с мотора си “Самсон”. Сам плаща бензина, сметката за телефон и поддръжката на кабинета си. За работата му държавата дава месечно 152 лв.

Най-възрастният му пациент е 100-годишният дядо Никола, който вече не може да излиза и разчита на посещенията на фелдшера.

НИКОЛАЙ ПРИМОВ

Художник

гр. София

Когато преди 20 години се качва в едно софийско такси, Николай Примов не подозира как ще се преобърне животът му. Той претърпява тежка катастрофа. Следват десетки операции, в които лекарите успяват да запазят едва 4% от зрението на едното му око. Тогава Николай открива рисуването. Започва да създава своите стъклописи и картини и да превръща тъмнината в цветна палитра.

С опипване. Така се придвижва Николай. Така и рисува.

Художникът разпознава само светлина и тъмнина, затова в палитрата си подрежда цветовете на тъмни и светли, а стъклописите и картините си рисува с пръсти. Казва, че за толкова години усеща топлината на цветовете.

НИА

гр. Костенец

В края на миналата година 11-годишната Ниа отряза къдриците си и ги дари за перука на онкоболната си учителка. „Тя не просто ми даде косите си, Ниа ми подари надежда", казва тогава учителката Ангелина Черешарова, която вече не е сред нас. Но надеждата, която Ниа даде, остава. Освен да дава, Ниа знае и че физическите ограничения нямат значение. Момиченцето е родено без ръчичка и от малко носи протеза, но това не й пречи да танцува.

С постъпката си Ниа вдъхнови десетки момичета. Едно от тях е Жани, която наскоро се раздели с дългата си до кръста коса и я дари за перука на дете, страдащо от онкологично заболяване.