Американската стратегия на тъпия нож

САЩ ще влязат в териториите на „Ислямска държава” едва когато са спечелили битката предварително. Засега само изрязват върховете на организацията, за да я деморализират

Наблюдатели и специалисти от цял свят редовно подлагат на критика стратегията на САЩ в борбата им с “Ислямска държава” (ИД). По-скоро тяхната пасивност в тази битка. Въпреки безбройните рейдове на дронове и бойни самолети над територията, завладяна от джихадистите, на пръв поглед терористичната организация нито се смалява, нито се уморява. Да, кюрдските пешмерги отвоюваха територии от нея, но “Ислямска държава” изглежда непоклатима.

Според всеки, който се е занимавал с анализи на ситуацията в Близкия изток, победа над терористите е невъзможна без наземна операция. Всички страни, които са способни да извършат подобна инвазия, стоят обаче настрана - Турция, едва на четвъртата година от войната в Сирия се намеси с бойни операции, но пак без наземни операции. Или ако има такива, те са насочени предимно срещу кюрдите от ПКК. Йордания, която директно е застрашена от ИД, е пасивна и стои настрана от какъвто и да е конфликт с джихадистите. Иран подпомага правителството в Ирак, а неофициално подкрепя въоръжените структури на “Хизбула” в Ливан, които се намесиха с операции в Сирия. Подкрепят неофициално и президента Башар Асад.

Защо обаче САЩ, които са обявили война на “Ислямска държава”, не бързат да приключат веднъж завинаги с тази заплаха, която изтласка стотици хиляди емигранти към Европа.

Тези дни станаха публични данни от изследване на Кингс колидж в Лондон, които доказват разрастващото разочарование на стотици доброволци от Европа, които се бият на страната на халифата. Международният център за изучаване на радикализацията (ICSR) към колежа, който е автор на изследването, изчислява, че стотици бивши бойци вече са дезертирали или са направили опит за това.

Основна причина за дезертьорството е тоталното разочарование от начина, по който функционира халифатът. Според учените това, което най-много шокира мюсюлманите, е нечовешкото насилие над други мюсюлмани. Всекидневните екзекуции на обикновени хора в завладените територии за дреболии са принудили много да се върнат обратно към светския си начин на живот и нещо повече - да сътрудничат на властите.
Има и много, които са избягали, след като им е станало ясно, че ще бъдат жертвани като камикадзета. В халифата беше направен опит за преврат, което пък подсказва, че центробежните сили в организацията се засилват.

Тези факти обясняват до голяма степен каква е стратегията на САЩ - изрязване върховете на организацията. Бавно, методично, сякаш режат главата й с тъп нож.

До този момент американците са ликвидирали десетки лидери на “Ислямска държава” - такива, които са с ранг на мъченици в ценностната система на джихадистите. Тези, които ги заменят, обаче нямат тези качества, за да провеждат държавническа политика, свеждат дейността си до обикновен бандитизъм и отблъскват все повече и повече млади ислямисти. Ако тези процеси на разочарование продължат, една бъдеща наземна операция би била посрещната от местното население едва ли не като освободителна война. Може би и така ще стане - въпросът е кой ще бъде освободителят - Русия или САЩ, а може би и заедно.

Очевидното е едно - в Пентагона, изглежда, много внимателно са чели “Изкуството на войната” на Сун Дзъ. Влизаш в битка само когато предварително си я спечелил.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи