Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Проф. Михаил Константинов пред “Труд”: Хората вярват, че е добре кметът да е от управляващите

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на Централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г. Председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД.

– Предизборната кампания започва официално днес. Да очакваме ли изненади, проф. Константинов?

– Аз лично не очаквам изненади, което не означава, че е невъзможно да има такива. Знаем, че от време на време се появява “черният лебед” – събитие, което е неочаквано и може радикално да промени нещата.

– “Черният лебед” не дойде ли с бежанската криза? От вчера има информация, че в България може би ще се изгради кризисен център или “гореща точка” за първоначален прием и регистрация на бежанци.

– Надявам се това с “горещите точки” да не се случи у нас. Това, което трябва да се направи, е зона за сигурност на място – някъде в Сирия или близо до Сирия. Да се прави такава зона, такава точка в България, е много опасно за страната ни решение. Ние обаче трябва да подкрепим усилията на Турция, която се опитва да реши проблема. Това беше поискано и в писмото до нашия премиер от турския му колега Ахмет Давутоглу – да се помогне в създаването на защитена зона в Сирия. Но създаването на такава защитена зона може да стане единствено със съвместните усилия на САЩ, Русия и в известна степен на Европа. Военната част от операцията трябва да се осъществи от САЩ и Русия, а финансовата – от Европа. За съжаление Европа е изключително слаба във военно отношение, тя е едно военно и политическо джудже, но нека поне помогне да се плати сметката.

– През 1999 г. също имаше предизборна кампания за местни избори. Тя съвпадна с Косовската криза и това повлия върху резултата на управляващата тогава партия – СДС, която също се надяваше на пълна и категорична победа. Както ГЕРБ сега. Възможно ли е и сега да има подобно геополитическо влияние върху местните избори?

– Това, че имигрантската вълна, подчертавам имигрантската, не бежанската, ще промени политическата карта на Европа, е сигурно. Тя няма как да не даде нов тласък на крайните националистически движения и партии. Това е неизбежно. Подобно нещо ще се случи и в България, но не в такъв мащаб. Например вече има сериозна вероятност Франция да получи за президент г-жа Марин Льопен, както има и сериозна вероятност Великобритания да напусне Европейския съюз след две години, когато там се произведе референдумът по този въпрос. Това обаче са далечни перспективи и говоренето за тях сега е малко като хвърляне на боб. А що се отнася до ситуацията у нас сега – просто няма кога някой да яхне тази вълна.

– Как ще коментирате факта, че има община само с един кандидат за кмет – Симитли? Действащият кмет Апостол Апостолов е подкрепен от ГЕРБ, БСП, ДПС и “Атака”.

– Ето това е примерът, когато всички ще се обявят за победители, защото имат избран кмет. Препоръчвам на малките партии, доколкото ги има там, и те да го подкрепят, та после да се пишат победители. Но това е в рамките на шегата.

– Запознат ли сте със случая? Как се оказа така, че в един не малък град кметът няма алтернатива?

– Просто евентуалните други кандидати са преценили, че нямат шанс. Така си представям нещата. Да си кандидат за кмет не е проста работа – искат се средства, нерви, време и ако нямаш шанс, защо да се кандидатираш? Защо да се хабиш, както казват у нас.

– Вече са ясни всички кандидатури за кметове и общински съветници. Има ли място в страната, където някоя партия не иска “да се хаби” в тази кампания – вземам повод от думите ви?

– Най-очевидни усилия полага управляващата партия ГЕРБ, която е и бъдещият победител. ДПС също ще си вземе своето. Това, което не разбирам, са действията на БСП, включително и крайно неразбираемото й решение да не подкрепи конституционните промени при гласуването в Народното събрание в сряда. Не че подкрепата им има голямо значение, но тя би имала символно значение. И не че тези промени са толкова важни за съдебната реформа, но беше хубаво за тях да има пълно съгласие. БСП избра да остане в изолация и това ще им струва скъпо.

– Може би искат по този начин да съберат своите истински привърженици? Не може ли да има и такава логика?

– Може да има, разбира се. Но се опасявам, че като разберат бройката на истинските си привърженици, няма да им стане много весело. Впрочем, до изборите не остана много време, да почакаме и ще видим.

– БСП ще запази ли властта си в осемте областни центъра, които управлява сега?

– По-добре да говорим за съответните общини, в които има областен център. И отговорът е не, няма да я запази. Ръководството на БСП се подиграва с избирателите си. И те ще го накажат. Или поне такава е политическата логика.

– Категоричен ли сте в прогнозата си, че ГЕРБ ще вземе повечето от десетте най-големи общини в България?

– От десетте най-големи общини ГЕРБ има потенциал да вземе между седем и десет. Колко точно – ще видим, зависи от други неща, но най-сериозният играч в момента е ГЕРБ, това е ясно. Тук има и едно друго съображение, което за добро или за зло има място в България. Хората по принцип биха искали да подкрепят кандидат на управляващата в момента партия, тъй като разчитат, че в този случай самата община ще получи по-голяма помощ от централната власт. Това е неправилно, защото централната власт не би трябвало да помага специално на “своите” общини, като същевременно има общини сирачета на опозицията. Но хората си мислят, че когато кметът е от управляващите, той ще бъде подкрепен от властта горе. И това може да е допълнително съображение особено там, където ще има балотаж.

– Победата на ГЕРБ обаче не изглежда сигурна във Варна и в Пловдив. Ако поне в една от тези две общини управляващите допуснат пробив, това няма ли да се отрази сериозно на резултатите им на балотажа?

– И в двете общини ще има сериозна битка за кметското място и се очертава балотаж. Още е рано за по-точни прогнози, защото едва сега бяха регистрирани листите. Очаквам големите агенции да дадат обосновани прогнози седмица преди изборите.

– Как ще изглежда разпределението на съветническите места в страната в проценти? Това е истинският тест за влиянието на една партия.

– Очаквам ГЕРБ да има между 34% и 36% от общинските съветници, при това с голям превес в икономически важните общини. Не е все едно да имаш общински съветник в община с 1000 жители (има и такива) и в София, където живеят 1, 3 милиона души. Да не говорим пък за икономиките на двете общини.

– Още ли е актуално явлението местни бизнес коалиции, което бе характерно за предишни общински избори?

– Това явление, разбира се, ще продължи. Просто местните избори са специфични, всяка община има своята особеност и ние не бива да се учудваме от това, че ще има местни коалиции както за общински съветници, така и за кметове. Нищо лошо няма в това, стига тези коалиции да не са хептен безпринципни. Както някога беше коалицията БСП – СДС в един митнически град…

– Такива структури не стават ли проводници на корпоративни, а не на обществени, интереси?

– Стават. Макар че формално корпоративният интерес също е и обществен. Е, съответната обществена група е доста по-малка. Затова пък е много по-богата.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.