Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Гореща точка – пожар в България

Борисов: Не е честно да ни наказват

Изгубена в изявления се оказа новината дали в България ще има приемен център за бежанци, дали е поискан от нас, или ЕС ни го налага

Темата за изграждането на приемен център за бежанци у нас или т.нар. Hot Spot (гореща точка – от англ. ез.), в който да се приемат мигрантите, да им се вземат пръстови отпечатъци и да се насочват към различни държави получи различни интерпретации вчера. Поводът за нея стана изявление на германския канцлер Ангела Меркел на пресконференция след заседанието на Съвета на Европа, на който присъства и премиерът Бойко Борисов. Меркел обясни, че по външните граници до края на ноември ще има “горещи точки” в Гърция, Италия и България, предаде нашият кореспондент в Германия Ваня Енчева.

На уточняващ въпрос на германски журналист за нашата държава канцлера каза: “Става въпрос за Hot Spots в Гърция и Италия. България обърна внимание на факта, че има външна граница с Турция, че е подложена на силен натиск заради бежанския поток. Ние бяхме открити. Щом България иска да изгради такъв Hot Spot, то тя ще получи същата подкрепа. Но не беше така, че ние сме искали да наложим нещо на България, а България сама каза: “Ние имаме проблем и защо не и ние.”

Изявлението на Меркел предизвика изявление от страна на Борисов: “Не съм искал България да бъде обявявана за “гореща точка” за прием на бежанците, защото реално ние и в момента имаме лагерите. “На съвета три пъти поставих въпроса, че България е гранична държава и не трябва помощта да се ограничава до Италия, Гърция, Македония и Сърбия”, каза Борисов. Той е поставил за обсъждане и идеята на турския премиер Ахмед Давутоглу (виж по-долу) да бъде обособена международна зона за сигурност в Сирия, за да не се стига до прилив на милиони бежанци към Европа. Обясних им, че бежанците заобикалят България в момента единствено защото страните от Шенген като Гърция не пазят добре границата, допълни Борисов. Той уточни, че до момента страната ни е дала 200-300 млн. лева извънредно за овладяване на бежанската криза на наша територия. И според него не е честно Европа да започва наказателна процедура срещу нас, че не изпълняваме задълженията си към мигрантите.

Час преди неговото изявление преводачката на част от срещите на Борисов и Меркел – евродепутатката Ева Паунова, заяви в нашия парламент: “По време на срещите в нито един момент не е обсъждано тези горещи точки да бъдат ситуирани в България, напротив – извън България.” Тя бе категорична, че не сме искали да имаме разпределителен център.

КАКВО ПИШЕ ПРЕМИЕРЪТ НА ТУРЦИЯ

Решението на проблема изисква солидарност

Няма вероятност в България да бъде разкрит разпределителен център за бежанци, заяви министърът на външните работи Даниел Митов на 15 септември. Той уточни тогава, че настояването на страната е подобни бежански или миграционни центрове да са извън границите на ЕС, като на същата позиция са и по-голямата част от страните членки на ЕС. “България категорично няма да приеме да бъде буферна зона, в която да се разполагат регистрационни центове за бежанците, каквито гласове се чуват от някои европейски държави.” Това заяви пък на 19 септември вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева пред журналисти в Добрич и Русе.

Премиерът Бойко Борисов пред българските медии в Брюксел вчера призова за участие в плана на Турция за 80-киломентрова буферна зона за сигурност в Северна Сирия заедно със САЩ и Русия: “С турския премиер разсъждаваме върху варианта да се създаде една зона за сигурност, в която хората да са близко до родните си места, каквото трябва да им се помага – да им се помага там. Каквото и да се полага от ЕС като усилия, тези над 10 милиона мигранти се очакват да влязат в България – двете външни граници са Гърция и България”, каза Борисов, след като получи писмо от премиера на Турция Ахмет Давутоглу в сряда.

В него се казва, че международната общност трябва да се концентрира върху бързата реакция спрямо залегналите в основата причини на проблема с бежанската вълна, а не просто върху последиците на тази продължаваща хуманитарна трагедия. “Сложността на проблема и неговият трансграничен характер изискват международни решения, а за тях се нуждаем от ефективно сътрудничество и истинска солидарност”, отбелязва турският министър-председател. Турция е подслонила повече бежанци от която и да е друга страна в света.

Меркел: Да говорим с Асад!

ЕС ПЛАЩА €1 МЛРД. ЗА СПИ РАНЕ НА МИГРАНТСКАТА ВЪЛНА И УСИЛВА ДИАЛОГА С ТУРЦИЯ

Германската канцлерка Ангела Меркел промени коренно позицията си относно начините за прекратяване на конфликта в Сирия, а оттам и пресичането на бежанската вълна към ЕС.

През 2011 г. заедно с френския президент Франсоа Оланд и британския премиер Дейвид Камерън тя заяви, че за да има мир, Башар ал Асад трябва да сдаде властта. Но днес се обяви за преговори с диктатора. “Трябва да преговаряме не само със САЩ и Русия, но и с много регионални играчи, включително с Асад”, декларира канцлерката.

Тя призна, че оспорваното от Унгария, Словакия, Чехия и Румъния квотно преразпределение на 160 000 бежанци в ЕС не е решение на проблема. Но допълни, че то било само първа стъпка, защото “селективното преразпределение” не е достатъчно.

Междувременно Унгария обяви, че ще се присъедини към словашкия иск в съда на ЕС срещу приемането на квотите с квалифицирано мнозинство от вътрешните министри на страните членки. А австрийските власти се отчетоха, че са върнали над 5000 мигранти, основно в България и Румъния. Те пристигнали през Унгария и Словения, но не искали да се регистрират в Австрия.

Президентът на ЕС Доналд Туск констатира след над 7-часовата среща в Брюксел, че преговорите били много позитивни, защото лидерите спрели да се нападат един друг. Те обаче се договориха само ЕС да налее чрез хуманитарните подразделения на ООН поне €1 млрд. помощи в съседните на Сирия страни и в тези от Западните Балкани за справяне с бежанската вълна. Решено бе до ноември да бъдат изградени регистрационни центрове – т.нар. горещи точки, в Гърция и Италия, а според АП “вероятно и в България”. И да се усили диалогът с Турция.

Сърбия и Хърватия във война на думи и санкции

БИВШИТЕ ЮГОРЕПУБЛИКИ БЛОКИРАХА ТРАФИКА ПОМЕЖДУ СИ

МВнР в София официално препоръча на пътуващите български граждани да използват алтернативни пътища, заобикалящи блокираната граница между Сърбия и Хърватия.

Бежанската криза обтегна до краен предел отношенията между Хърватия и Сърбия, които допреди 20 години бяха във война при разпадането на Югославия.

Белград забрани преминаването на камиони с хърватска регистрация и хърватски стоки през своя територия – реципрочна мярка срещу подобна забрана от Загреб. Хърватите пък отговориха с недопускане на каквито и да било сръбски автомобили.

Хърватският премиер Зоран Миланович обясни ембаргото с “очевидно координираното” между сръбския и унгарския му колега – Александър Вучич и Виктор Орбан, насочване на бежанците от Сърбия само към Хърватия. “Ние сме ЕС, а Сърбия сама реже клона, на който седи”, заяви Миланович. Жълтата преса в Белград го нарече идиот.

“Държим се като членове от ЕС, макар и да не сме, за разлика от хърватите, не подмятаме бежанците насам-натам като картофи и домати”, отвърна Вучич.

Унгария съобщи за нов рекорд на бежанския поток от Хърватия за денонощие – 10 046 души до днес сутринта, които веднага бяха пренасочени към Австрия.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете