Д-Р СПАС ТАШЕВ,

Институт за изследване на населението и човека при БАН

През последния месец в целия ЕС става все по-актуален дебатът, дали залялата го миграционна вълна е от бежанци или икономически мигранти. Не ми е известно някой да е потърсил мнението на демографите, макар че още в края на ХХ в. някои европейски учени в тази област започнаха да обръщат сериозно внимание на миграционния потенциал на държавите от Северна Африка и Близкия Изток. Тогава се роди теорията за миграционния натиск, но вероятно стреснати от констатираните данни, политиците прибързано загърбиха науката.

Европейските политици не разбраха, че текущият демографски растеж в държавите на произход води до излишък от работна сила, който е резултат от невъзможността на икономиката на страната да предложи адекватна работа. По този начин възникна потенциална миграция, която, при наличие на определена склонност към емигриране, се превръща в миграционен поток, оказващ миграционен натиск върху приемащите страни.

Миграционният натиск показва степента на развитие на миграционния процес и неговия потенциал, ако не бъде овладян. При опитите за точно изчисляване на миграционния натиск към Европа, демографите се сблъскаха с липсата на надеждни статистически данни за страните на произход. Поради тази причина анализите им се съсредоточиха главно върху необезпечения с нови работни места миграционен потенциал, възникващ като разлика между броя на лицата, влизащи за първи път в групата на населението в трудоспособна възраст и тези, които окончателно я напускат. Това определя и специфичните възрастови характеристики на този тип мигранти – предимно лица на 17-30 годишна възраст, основно мъже, защото поради националната специфика в страните на произход, едва 20% от жените участват на пазара на труда.

Съгласно данните на Евростат, от 2006 г. до 2014 г. броят на лицата, търсещи убежище в ЕС непрекъснато нараства - от 200 хил. до 630 хил. годишно. През различните години се установява зависимост между страните на произход и бушуващите в тях конфликти. Освен това обаче сред основните страни на произход на мигранти, търсещи закрила, са и Сърбия, Русия, Босна и Херцеговина, Украйна, Македония и други. В тези държави през 2014 г. не е имало сериозни военни конфликти, поради което може да бъде поставено под съмнение строгото спазване на критериите за даване на бежански статут.

Като основен източник на бежанци в ЕС се очертават и държави като Албания и Косово, в които се наблюдава значителен демографски прираст, което по-скоро указва, че реалната причина за миграциите от тях е съществуващият миграционен потенциал. Поради тази причина вниманието на европейците трябва да бъде насочено към тези страни на произход, в които е налице демографски взрив, съчетан със слаба икономика. Такива са още Сирия, Афганистан, Еритрея, Пакистан, Ирак, Нигерия, Сомалия, Мали, Бангладеш, Гамбия и Иран, формирали през 2014 г. отделни миграционни потоци с обем над 10 хил. души годишно. През същата година от тези държави произлизат 61% от лицата, търсещи убежище в ЕС.

При анализ на възрастовата структура на населението на горепосочените държави, през 2015-2025 г. от групата в ученическа възраст, в групата на трудоспособното население ще навлязат 52,6 млн. души. В същото време тази група ще бъде напусната окончателно от 14,3 млн. души. Разликата от 38,3 млн. младо население в трудоспособна възраст ще окаже силен демографски натиск върху пазара на труда.

Средногодишният обем на потенциалната имиграция към ЕС може да достигне 3,8 млн., като тук не са взети предвид такива държави като Либия и Египет, които също имат своя потенциал. По някои оценки, до края на 2015 г. той ще надхвърли 1,2 млн. души. Тази тенденция до голяма степен дава отговор на въпроса, дали сегашните мигранти са икономически или бежанци. Независимо от смесеното въздействие на редица фактори, в т.ч. политически и военни, ролята на демографската структура е определяща при възникването на миграционния натиск.

Каквото и да е политическото решение, ако то не бъде съчетано с икономическо развитие, може само временно да намали, но не и да реши проблемите с миграционния натиск. След неадекватната защита на външните граници на ЕС, като верижна реакция се възстановиха някои от вътрешните, което доведе до рухване на основни принципи на Шенген, като правото на вътреобщностно свободно придвижване. Идеята пък за „закрепостени бежанци“ се отхвърля в редица членки на ЕС, което още повече натрапчиво демонстрира европейското разединение и неподготвеност за справяне с новите миграционни проблеми.

При заминаването си на срещата на високо равнище в сряда в Брюксел, премиерът Борисов в явно подтиснато настроение заяви, че не очаква на този форум да се намери трайно европейско решение на проблема. След взетите решения там обаче е очевидно, че подобна позиция не е достатъчна. Освен да казва как няма да се получи единната европейска миграционна политика, България като външна граница е заинтересувана да разработи и отстоява идеята как да се постигне трайна развръзка. Защото при липсата на сериозна българска позиция при воденето на европейския миграционен диалог много по-тревожно прозвучаха думите на германския канцлер Ангела Меркел, че по искане на България до края на ноември в страната може да бъде създаден регистрационен център за бежанци, т.нар. горещи точки, където европейски служители ще регистрират пристигналите бежанци и ще ускоряват депортацията на тези, които не покриват критериите за предоставяне на закрила. Възниква въпросът, защо други държави, които допуснаха безспорни грешки в европейската миграционна политика, като например каненето на бежанците на своя територия, а след това заявиха, че не могат да поемат всичките, говорят от името на България? Какво ще става с тези мигранти, които не се депортират, а се регистрират в България като бежанци?

В известен смисъл идеята за гореща точка у нас противоречи на изразената от външния министър Даниел Митов позиция, че България няма да се съгласи със създаването на буферна зона за бежанци на своя територия. Ето че след европейския разнобой наблюдаваме и български разногласия по този съдбовен проблем. Този пример ясно говори за необходимостта от подготовка на нашите държавници и политици при формулирането и отстояването на българския интерес и единно управление на високо ниво на имиграцията. Защото, притисната между защитните съоръжения на северозапад и миграционния натиск от югоизток, в перспектива страната ни може да се окаже в тежко положение поради липсващ полезен ход, което ще бъде със сериозни последици за нейното бъдеще.

Дано и българите, и останалите европейци разберат повелята на времето, за да има достойно европейско бъдеще за всички нас, в т.ч. и за легалните имигранти.