Шиндзо Абе: Япония ще накара КНДР да промени своя курс и да се окаже от ракетно-ядрените си програми

От днес грипна епидемия и в Благоевград

Спасителна акция за блокирани в старопланинска хижа близо до връх Шипка

15 пострадали след удар на влак в стена в Австралия

САЩ планират да изпратят допълнително хиляда души в Афганистан

Френският външен министър: Русия не може да реши сама сирийската криза

Близо 65 хиляди души останаха без ток в Канада заради силния вятър

165 машини чистиха снега в София през нощта

Импровизирано взривно устройство избухна в мол в Калифорния, няма пострадали

Лавров: Русофобията на Запада сега е по-лоша, отколкото по време на Студената война

Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Жозе Моуриньо ексклузивно за „Труд“: Стоичков и ЦСКА са разрушавали мои отбори

Жозе Моуриньо за първи път говори пред български медии. На базата на „Челси“ той прие екипите на „Труд“ и новото телевизионно предаване „КОД спорт“, което стартира в неделя от 12,30 ч по ТВ+. Един от най-трудните за интервюта събеседници във футбола този път каза: „Питайте всичко! Няма неудобни въпроси.“

Така и направихме. В интервюто на най-скъпоплатения треньор в света ще разберете срам ли го е, че е „паркирал автобус“ пред вратата на „Барселона“. Кой е най-големият треньор в историята според него. И за най-уникалния му спомен от треньоската кариера, който е в София с Бойко Борисов.

Всичко това – в понеделник. За „предястие“ ви представяме първите три въпроса от единственото за България интервю на Специалния Жозе Моуриньо.

– Мистър Моуриньо, да си говорим за български футбол, и по-конкретно за приятеля ви Стоичков. Помните ли първия път, когато го видяхте? Какви бяха първите ви впечатления от него?

– Първият път… Видях го на един летен турнир в Сетубал, а това беше много отдавна, през 80-те години. Бях изумен от състава на ЦСКА – Стоичков, Пенев, Костадинов… Просто разгромиха моя отбор. Разбиха ни. Той беше съвсем млад играч, но какво впечатление правеше! По-късно, по времето, когато бях помощник на мистър Боби Робсън в „Порто”, играхме полуфинал в Шампионска лига срещу „Барселона”. Христо просто ни разруши в онзи мач на „Камп ноу”. Срина ни за няколко минути. И вече години по-късно именно аз говорих с него по телефона по молба на Боби Робсън, когато водехме „Барселона”. Трябваше да проведа първия разговор, с който да го поканим да се върне в клуба, защото тогава Христо бе в „Парма”. Той бе напуснал „Барса“ в най-силния момент от кариерата си и Робсън искаше да го върне. Ние знаехме за неговия характер, че той е лидер. Няколко дни по-късно, вече в Барселона, той подписа договора си и тогава се видяхме лично. Лице в лице се уверих какъв е като човек, видях емоцията му да се върне, да подпише пак с клуба. Христо даде страшно много на „Барса“. Примерно в онзи мач, когато губихме 1:4 от „Атлетико“ за купата, той влезе като резерва на почивката… Бихме 5:4. Мотивацията му, класата му… Несъмнени! Заради това естествено е и един от Клуба на Великаните – на носителите на „Златна топка“.

– Веднъж казахте по повод враждата ви с „Барса” вече като треньор, че всеки в Каталуня иска да ви види мъртъв освен Стоичков. Защо?

– Той бе един от малкото, който разбираше, че аз нямам проблем с „Барса“. Познава ме лично и знае това. Синът ми е роден в Каталуня. Там бях в отлични отношения с всички. Съдбата ни във футбола обаче е такава. Като мениджър на „Челси“ се срещнах с „Барса“ в три последователни години. Отидох в „Интер“, там играхме в групата, а после и на полуфинал. Съдба… След това отивам в „Реал“, където е ясно – съперничеството е огромно. За три години се срещнахме 15 пъти. Шампионска лига, Кралска купа, Суперкупа… Футболът ражда съперничества не само на терена, но и преди, и след мач. Не можех да съм готин тип, който отива с усмивка на „Камп ноу“ и губи там с удоволствие просто заради миналото и добрите отношения. Аз искам да печеля и Христо добре знаеше това.

– Спечелихте всичко във футбола. Какво ви мотивира да продължавате всеки ден в търсене на нови успехи?

– Обичам си работата, обичам футбола. Всеки ден имам същата амбиция като преди. Това няма връзка с изискване за нов договор, повече пари, още един трофей или нещо такова. Движат ме други неща. Самият футбол, който за мен си остава същата игра като в детските ми години. Тогава играехме трима на трима с братовчедите ми в квартала и аз винаги исках да печеля. Не бях добър футболист като професионалист, това е ясно. Но пак исках да бия във всеки мач. Сега съм на 52 г., а това е младежка възраст за един мениджър. Мога да работя още 10-15 години без никакъв проблем. Защо не и 20 години? Наслаждавам се на всичко в играта.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.