Турция удължи извънредното положение в страната с още 3 месеца

Ограничено е движението за всички превозни средства през Троянския проход

Тир се обърна на пътя Монтана-Видин

С лихвоточки да се плащат данъци Жилищно-спестовните влогове ще може да се наследяват

Двоен самоубийствен атентат в Нигерия взе най-малко 12 жертви

Президентът награди разузнавачи посмъртно Депутатът Таско Ерменков с отличие от министъра на отбраната

Пълна каша с Истанбулската конвенция Няма нужда от нов превод, документът се ратифицира на езика, на който е договорен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 януари 2018

Искрен Веселинов: Ние от ВМРО сме категорични, че няма да подкрепим Истанбулската Конвенция, независимо колко превода и бъдат направени

Болниците искат парите си от НЗОК по съдебен път Въпреки решението на съда, здравната каса отказва да плати надлимитната дейност

Училища и градини с по-ниски сметки за парно Потребили сме по-малко топлоенергия през декември

Без субсидии за хора с увреждания, ако имат фирма Отпускат до 20 хиляди лева на кандидат за започване на собствен бизнес

Населението на Велико Търново се увеличава За кратко време жителите на старата столица са се увеличили с 1000 души

Прокуратурата образува досъдебно производство по случая с дъщерите в Свищов Анкета е показала, че са лица в риск, а нямат личен лекар

Слаба охрана улеснила атентата на летището в Сарафово Никой не е забелязал терориста, поставил бомбата в автобуса с израелски туристи

Призраци дебнат от фейсгроба

Какво се случва с профила ти във фейсбук, туитър, инстаграм, когато си отидеш от този свят? И може ли да комуникираш с живите си приятели от виртуалния рай? И идва ли ерата на профили духове – с листване на борсата и корпоративни пророци?

Бахчи беше страхотен човек. Авантюрист. Беше служил във Френския легион, но творец по душа и сърце. Оператор в Би Ти Ви. Събрахме се в Панама, където се снимаше третото издание на „Сървайвър” – „Островите на перлите”. Безотказен в работата, всеотдаен в купона. Една вечер, една от онези хубави вечери, дето разпускаш, преди да тръгнеш на близо 26-часово дежурство в джунглата заедно с участниците, добрувахме край бара с други от екипа. В един миг с периферното си зрение маркирах, че нещо падна от втория етаж на базата. Нещо-нещо – човек. Беше май от неговата стая – на Бахчи. Хукнахме в паника да видим какво става. И да, той беше долу. Бахчи стоеше прав, сякаш нищо не се е случило и се оглеждаше за нещо. Питаше: „Къде ми е камерата?”. Сладурът спял, сънувал кошмар, стреснал се, уплашил се, че изпуска най-важните кадри в живота си и прескочил терасата. Бога ми, той нямаше нито една драскотина по себе си, дивият му легионер.

Той си отиде тихо от живота. По онзи начин, при който след месеци научаваш случайно за събитието. После времето тече и изтича. Чат-пат с приятели си припомняте случки като тези, смеете си и го спомняте с добро. В предишни епохи тази история завършва със забрава, но не и днес. Един прекрасен миг, в който преглеждах кой какви ги е писал в социалните мрежи, на стената на фейсбук профила ми се появи съобщение. „Вашият приятел има рожден ден – поздравете го!” И как точно да стане това? Да лайкна рождения му ден? Ох, как се сви коремът ми!

Подобни случки започват да се случват все по-често, на все повече хора и това няма да има край. Дори нещата отиват към безкрай.

Всеки, който е в социалните мрежи

вече е говорил с мъртъвци

„Приятелю, където и да си – ти си в сърцето ми.” Духовете вече изпълват социалните мрежи. Темата какво се случва с профила ти във фейсбук, туитър, инстаграм, когато си отидеш от този свят, не е от днес, но по-интересно е да надникнем в бъдещето и да си представим как ще живеят нашите наследници в социалните мрежи… освен ако не победи „Ислямска държава”, разбира се. Макар че де да знае човек. Може тогава, ако някой джихадист се гръмне геройски, в рая да го чакат вместо 72 девици, както обещава Коранът, 72 профила във фейсбук и 72 красавици от инстаграм.

Доскоро, включително и във фейсбук, нямаха ясна политика по темата. Когато потребител на социалната мрежа премине от другата страна дори не можеш да спреш постовете му, които се появяват през неговия профил. Независимо дали си му роднина, или не. Прецедентите обаче станаха практика, практиката се прероди в политика. Сега има опция да завещаеш управлението на профила си на някого. Но светът на промените не спира дотук. Бъдещето е много интересно, мисля си.

Крис Кайл – най-успешният снайперист в американската военна история, ми стана интересен от едно риалити шоу – „Звезди печелят нашивки”. Уникални серии, в които освен типичните състезания и тестостерон, излъчваха и безупречната американска пропаганда. Звезди от медиите (спортисти, киноактьори, телевизионери) си партнираха с герои от бойното поле. Когато на 2 февруари 2013 година полудял ветеран екзекутира Кайл, се зарових в профила му във фейсбук. Изненадващо за мен той продължаваше да поства на стената си, а продължава да го прави и до днес. Крис стана известен на света от филма на Клинт Истууд „Американски снайперист” с участието на Брадли Купър и Сиена Милър. Точно персонажът на Сиена – Тая Кайл, вдовицата на героя, е получила законното право да администрира профила му. Сега неговите страници в туитър и фейсбук имат стотици хиляди последователи. От небето Кайл организира събития, кампании. Духът му наистина е жив.

Изначалният ни човешки страх от смъртта и още повече от забвението може би ще намери утеха в социалното безсмъртие. Още като се случи онова с Бахчи, си мислех, че няма как да не се появи бизнес за виртуални погребения и услуги след онзи омразен миг. Дори бях на път да обявя за продан идеята за създаване на фейсгроб – няма да е по-малко печеливша от безбройните и незастрашени от фалит погребални бюра. Очевидно ще е печеливша и според мен това е някакво бъдеще по-печелившо и от трафика на емигранти.

Не съм изненадан, че се появи ярка социална мрежа за починали – DeadSocial. Тя е създадена от д-р Илейн Каскет – британски психолог (твърди сайтът) и Джеймс Норис, организатор на The Digital Legacy Conference и идеолог на интернет страницата. Двамата са помислили за всичко – от как искате да си отидете от този свят до кой и как да администрира всичко дигитално, което сте създали. Ако махнем мрачната част на бизнеса, един добър блог, който сте създали и управлявате, е не по-малко скъп – в паричен смисъл, от това да оставите в наследство някой скъп имот или самоувеличаваща се банкова сметка. В DeadSocial са поставили фундаментите на задгробния дигитален живот. Включително и безсмъртие. Бедният свети Петър – очевидно ще трябва да купува акции от британците, ако не иска да остане безработен.

Всъщност възможен ли е живот след смъртта? Май да – но не през пости и праведен живот, а чрез откупуването му през виртуалното пространство, може би дори чрез виртуална валута от сорта на биткойн. Но трагичното за миряните, хаджиите, монасите и когото от каквато вяра и религия се сетите е, че точно търговците, които някога Христос прокуди от храма, днес могат да ни обещаят Небесното царство.

Ако направим траектория между новите виртуални форми на бизнес и търговия и сме съгласни, че те принадлежат на хората, то наследството също е състояние, макар и виртуално. Няма да е далече денят, в който адвокатът ще събира опечаленото семейство и ще чете завещанието на скъпия покойник по следния начин: „Завещавам фейсбук профила си на моята любяща племенничка. Синът ми, макар и да се опита да хакне два пъти пощата ми, наследява моите туитове. Вторият ми инстаграм профил да бъде пазен в тайна и ако съпругата ми започне да се вижда с друг мъж, да бъде публично отворен за всеки, който иска да го разглежда.”

Без грам шега бизнесът с профили, сайтове, блогове на социални духове може да се разраства безгранично. И днес имам приятели, които печелят единствено от това, че поддържат профилите си или специално създадени от тях групи. Те имат десетки хиляди последователи, а всяко лайкване е евроцент. Когато стигнем до мащабите на глобалния бизнес, хоризонтите стават още по-обещаващо доходоносни. Да кажем, че един потребител преодолее примерната граница от 10 млн. последователи (или каквато там се сетите), той сам по себе си е фабрика за пари

Превръщайки се в социален дух, унаследеният му профил може спокойно да тръгне към финансовите пазари. Като начало може администрирането му да мине в по-сериозна мениджърска форма – борд на директорите, изпълнителен директор, директор управление на профила, етичен кодекс, проекти за разрастване на лайковете и последователите. И тогава по естествен път може да бъде листван на борсата и да се премине към първоначално публично предлагане (Initial public offering, IPO – англ.). След това да влезе в търговията на акции, гешефти, раздуване на балони, фалити.

Опасно би било това да мине и към религията. Ватиканът примерно да пусне профил на Хирстос и хилядите светии или безбройните хиндуистки секти да наводнят гуру пазара.

„Добър ден, днес фондовата борса на „Уолстрийт” приключи с рекордно повишаване на акциите на Шри Свами – с пет пункта.” Кошмар.

Безкрайните възможности на дигиталния свят може да създадат пророци, светци, демони, а чрез тях невидимият свят на публичните компании тях да управлява социалните мрежи, създавайки социален инженеринг.

Огледално на живота, задгробният живот в социалните мрежи може да дълбае във всякакви посоки. Любовта е силна, но омразата безгранична. Фирми за поддръжка на хейтърството ви може да следи любимия ви човек, да му пуска гадни съобщения, когато срещне друг, да му внушава чувство за вина, да го дебне през телефона и вайбърът да го тероризира.

Хейтът в социалните мрежи е по-ярък, по-натрапчив от симпатиите. Кой знае, но виртуалният лидер на деструктивността може да го наречем просто Адолф Хейтър.

Хейтър може да проектира дори убийство след смъртта си – просто да подреди пъзел като в роман на Артър Конан Дойл и то да се случи, при това неотменно.

Помислете си само, че в обозримото бъдеще на половин век в социалните мрежи може да съществуват няколко милиарда духове, бродещи из стените на живите, предлагайки им всичко, включително и преразкази от задгробния живот. Съществува и реалната опасност дори когато човечеството не съществува след кой знае колко време, нашите профили да са живите мъртви. Духовете от социалните мрежи имат шанс да надживеят цивилизацията ни.

Как би изглеждала Земята тогава?

Гробищен свят от възобновяеми източници, които поддържат сървъри с профили на милиарди духове, които си туитват, лайкват, дизлайкват – дори, о, Боже, ънфрендват. Един доста интересен артефакт за последваща цивилизация. Дали пък на базата на профилите ни няма да могат да ни репродуцират и върнат към нов живот? Прекрасна утопия – неоспорима надежда за боязливите ни души. Нали?

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.