От втори опит Темида пусна езичниците

Софийският градски съд узакони странен култ

Сред учредителите са Христо Бойчев, Тончо Токмакчиев и Елена Ваташка

Софийският градски съд регистрира религиозна общност, наречена “Обединени езически вероизповедания”. Сред учредителите на вероизповеданието са Николай Въжаров, драматургът Христо Бойчев, актьорът Тончо Токмакчиев, футболната фенка Елена Ваташка и Светозар Филипов. Филипов е родственик на първия български екзарх Антим Първи.

Вероизповеданието бе учредено като отговор на опитите на депутати от БСП със закон да дадат на БПЦ и Главното мюфтийство право на собственост върху храмове и паметници на културата-музеи, които някога са били джамии, преди това православни църкви, а още по-рано - езически светилища - келтски могили и тракийски гробници. Най-ярък пример за това е Музеят на религиите в Стара Загора, който е бил джамия, църква и тракийско светилище. Вероизповеданието се появи, за да спре разграбването на имоти и земя от традиционните религии - православие и ислям.

Според “езичниците” Светият синод няма право на църквите в Плиска и Преслав, защото това ще комерсиализира историята. За тях православните духовници са “търговци” и “пияници”, които нямат нищо общо с Христос. Вероизповеданието има негативно отношение и към мюсюлманското вероизповедание, което заведе десетки дела за връщане на джамии.

До узаконяването на общността се стигна от втори опит въпреки две отрицателни становища от дирекция “Вероизповедания” на Министерския съвет. Първият отказ за регистрация бе потвърден от Софийския апелативен съд с мотив, че “в устава на вероизповеданието не са изложени достатъчно подробно верските убеждения на членовете и богослужебната практика, която ще бъде упражнявана”.

Христо Бойчев, писател, говорител на езическата църква:

Ние се борим да спасим паметниците на културата

Eто какво каза съоснователят на най-новото българско вероизповедание, регистрирано преди дни:

“Обединението е учредено още преди 2 години, когато започнаха всички тези претенции на мюфтийството и на църквата към имотите, които са национални паметници на културата и които религиозните управи искат да превърнат в действащи храмове. Защо ли си ги искат? За приходи, да продават вътре свещи.

Много имоти - синодални и мюфтийски, както и храмовете върху тях - църкви и джамии, са изградени върху древни тракийски капища например. Мюфтийството искаше карловската джамия, имаше претенции към сградата на Националния археологически музей, която е била стара джамия. Православната църква пък си поиска Ротондата. Та ето заради главно тези проблеми, свързани с културното наследство на България, ние създадохме нашето сдружение. Сега ние можем да бъдем вече страна в имотните спорове за културните сгради.”