На 17 декември 2018 да почерпят

Дидо от Д2 е големият победител във Фермата Съединение

Пет станаха жертвите на стрелеца от Страсбург

Невена Коканова открива Димитър Маринов преди Спилбърг Грандамата на българското кино е първата учителка на звездата от холивудския фаворит „Зелена книга“

Звезден финал на „Фермата“, Дидо от Д2 и Ваня отвяха Росица и Роман 

Порошенко: Няма да се удължава военното положение в Украйна, освен в случай на нападение от Русия

Медицински хеликоптер се разби в Португалия, четирима души загинаха

Льо Пен бие Макрон на президентски избори Сондаж отреди на крайнодясната лидерка 27% от гласовете

Гъста мъгла отменя полети в Холандия

Миле Китич слуша Фики в дома си

Катар има намерения да увеличи дяловото си участие в Дойче Банк

Израелци искат анексия на част от Западния бряг Депутати и министри се включиха в демонстрация на заселници

Каракачанов дава на съд за клевета бившия шеф на дирекция „Българско гражданство“ Катя Матева 

БНБ съветва: Банките да затегнат кредитните условия Предупреждават, че при вдигане на лихвите ще се увеличат лошите заеми

Поръчваме по интернет стоки от столични пазари Планира се ремонт на Женския пазар и първият пазар изцяло за български стоки

Защо германците плащат в брой за почти всичко?

Докато банките, технологичните гиганти и особените случаи като Square се борят за това кой да създаде системата за плащания на бъдещето, немските потребители изглеждат напълно доволни от системата на миналото. Германия остава една от държавите с развита икономика, която ползва най-много пари в брой.

Средно в портфейла на един германец има близо два пъти повече банкноти отколкото в този на един австралиец, американец, французин или холандец – около $123, според скорошно изследване на Федералния резерв за това как потребителите плащат в седем различни държави.

Около 80% от всички транзакции в Германия са в наличност спрямо под 50% в САЩ. Хартиената валута доминира дори при сделките с големи суми. Това пише сайтът qz.com, цитиран от clubz.bg.

Никой не знае със сигурност защо германците имат такова предпочитание към кеша, но данните от различни изследвания подсказват някои причини. В различни анкети, германците отбелязват, че им е по-лесно да следят парите си и колко от тях харчат, когато ползват пари в брой.

„Един поглед в джоба веднага ти дава сигнал за харченето и оставащия бюджет. Предполагаме, че хората така си правят по-бързо сметка за парите“, пише анализатор от Европейската централна банка, изучавал феномена.

Друг отговор в изследванията е че германците харесват анонимността на стария метод на плащане, което се връзва с принципното им желание да защитават добре личния си живот.

Разбира се, отношението им към валутата би трябвало да е свързано и с бурната парична история на Германия. По време на хиперинфлацията от Ваймарската епоха, която удря най-тежко през 1923 г., цените скачат близо трилион пъти, докато Германия се опитва да плати своите тежки военни репарации с девалвиралата марка.

Безумието на сумите тогава е един от класическите примери за хиперинфлация.

В пика на кризата един хляб струва 428 милиарда марки, килограм масло – около 6 трилиона. Работодателите спират работа по средата на сутринта, за да платят на работниците с бали с банкноти, които някои събират в кошове за пране, и дават час почивка, за да може хората да напазаруват каквото им е нужно, преди парите да загубят стойността си. Безполезните банкноти дори се използват като тапети, подпалки и за направа на хвърчила.

Но това не е последния път, в който немската валута става безполезна през ХХ-и век. След Втората световна война райхсмарката отново потъва в хаос. Хитлер финансира войната основно като печата още пари, спирайки инфлацията с политика, основана на строг контрол върху цените и заплахи за насилие.

„Инфлацията е липса на дисциплина“, казва фюрерът. „Ще съблюдавам цените да останат стабилни. За това са моите щурмоваци.“

По време на следвоенната окупация съюзниците също контролират заплатите и цените и продължават с дажбите. Но все повече и повече икономическа активност отива към черния пазар. Пакети с цигари, найлонови чорапи и химикалки „Паркър“, които американските войници, разположени в Германия лесно могат да купят от своите бази, стават практическата валута.

Валутната реформа през 1948 г., в която германците са принудени да сменят парите си в новата дойче марка в отношение 10 райхсмарки към една, също е особено болезнена, унищожавайки над 90% от личните им спестявания. Но новата валута помага да се изкарат натрупаните в складовете стоки обратно в магазините и намалява растежа на черния пазар. Тази мярка се смята за жестока, но нужна стъпка за възстановяване на следвоенната икономика.

Поради това дойче марката се превръща в повод за гордост първо за Западна Германия, а през 1990 г. и за тези, които живеят в комунистическата ГДР. Те успяват да конвертират безполезните си „ост“ марки при щедър курс – едно към едно.

Каква роля все пак играе историята в техните предпочитания към хартиените пари?

Както са установили изследователите, спомените от една хиперинфлация остават дълго в общественото съзнание. Хората в държави, които са страдали от подобни банкови кризи често предпочитат да пазят пари в брой – обикновено в чужди валути като долара, вместо да ги държат в банка. Икономисти от Федералната банка на Ню Йорк са открили, че търсенето на щатския долар скача поне за поколение в държави, които имат висока инфлация. Страни като България и Румъния, които имат скорошен опит с нестабилност на валутата и финансови кризи, също предпочитат да трупат кеш.

Истината за предпочитанията на германците към „сухото“ е, и че мразят дълговете (б.р. немската дума за дълг – Schulden – идва от думата за вина – Schuld).

Потребителските кредити в Германия са много малко. Само 33% от германците казват, че имат кредитна карта в изследване през 2011 г. И повечето от тези карти рядко се ползват. През 2013 г. само 18% от плащанията в Германия се правят с „пластмасови“ пари в сравнение с 50% във Франция и 59% във Великобритания.

Това национално предпочитание може да се гледа като логично последствие от тяхната омраза към дълговете, което пък може да се интерпретира като знак за тяхната дълбока несигурност в бъдещето – немските бизнесмени са известни със своя песимизъм. А страхът от бъдещето, е, разбира се, свързан с миналото.

С други думи, това показва факта, че в по-голямата част от миналия век, Германия е била или на ръба на, в средата на, или опитвайки се да се възстанови от финансово бедствие. А подобни травми оставят следи.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.