Борисов обсъди двустранните отношения с премиера на Кабо Верде

Делян Пеевски пред в. “Телеграф”: Войната между Прокопиев и Цветан Василев бе за сърцето на Костов

Безплатни профилактични прегледи в общинските болници в София

5-ма фенове остават в ареста след инцидентите вчера в София

Летище София се похвали с близо половин милион пътници за месец

Моравецки и Нетаняху ще потушават напрежението след скандала по повод Холокоста

Кристиан Вигенин: В Македония видяхме промяна на отношението към България Визитата на президента Радев бе изключително успешна, каза депутатът

Димитър Маргаритов, КЗП: Сайтове за продажба на автомобилни гуми спестяват задължителна информация

Алпинист-ветеран: Младите подценяват опасностите в планината

Екатерина Захариева: Срещата ЕС-Турция е успех за българското председателство

САЩ обмислят нови санкции срещу руски официални лица

Шефът на НЗОК проф. Камен Плочев: Няма да подам оставка

Президентът на Република Сръбска глобен за превишена скорост в Хърватия

Началникът на планинските спасители: Индивидуалната лавинна екипировка навлиза все повече у нас

Започва Великият пост

Детски съдилища за проблемните деца

14-годишната Калина, която живеела сама с баща си, била пребивана и малтретирана често от него. При поредния скандал баща й я ударил със стъклено шише по главата. Момичето било откарано в болница. След изписването му било настанено първо в кризисен център, след това при чичо си, а накрая и в дом за деца, лишени от родителска грижа. Калина бягала няколко пъти от дома. След последното бягство била настанена във възпитателно училище – интернат (ВУИ), с решение на съда не заради противообществени прояви, а защото с поведението си може да повлияе зле на останалите деца в общежитието.

Калина няколко пъти бягала и от интерната. Не можела да свикне, че е лишена от свобода. Казвала, че й е писнало и не вижда смисъл да живее. Чувствала се непотребна. В едно от междучасията се качила на третия етаж на училищната сграда и пред всички деца се хвърлила долу.

Това е една от хилядите действителни истории, които илюстрират липсата на адекватен закон и подход към проблемните деца и тези, които са в конфликт със закона. Специалистите в областта на детското правосъдие са категорични, че отношението към децата в конфликт със закона трябва да се промени. Единни са в мнението си, че сега действащият Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който е създаден през 1958 г., е остарял и не отговаря на съвременните нужди на децата. Той третира бягството от дома и интерната като престъпление.

В кампанията „Детство без решетки“, призоваваща за реформа в детското правосъдие, Институтът за социални дейности и практики, Националната мрежа за децата и Българският хелзински комитет излагат вижданията си за промяна. Някои от тях са залегнали и в Плана за действие на изпълнение на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето, която бе приета от правителството през 2011 г.

Едно от предвижданите реформи е създаването на детски съдилища и специално обучени магистрати, които да се занимават с делата, по които подсъдими или жертви на престъпления са малолетни и непълнолетни.

Идеята е и на детето, извършило противообществена проява, както и на пострадалото от престъпление, да се гледа като на жертва. Да се говори на разбираем за него език и да му се даде възможност да се поправи или възстанови по-лесно.

„Целта ни е магистратите да бъдат обучени с каква техника да работят с деца. Разпитите им не трябва да се случват в съдилищата – в тези големи, показващи власт сгради. Трябва да бъдат разпитвани в помещение, което не показва, че е съд. За да не разбира детето тежестта на закона, да усети, че то не е там, защото е наказано и защото на него ще му се случи нещо лошо, а за да му бъде помогнато“, обясни пред „Труд“ зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева-Русева.

Детските магистрати трябва да помагат на детето, но и да изискват от него. Ако то не се е справило с мярката, която му е наложена, ако е поело обещание, което не е изпълнило, едва тогава тя трябва да бъде променена в по-тежка. Преди това обаче е необходимо да бъдат положени всички усилия, малчуганът да разбере последиците от неизпълнението на своето задължение.

Планът за действие предвижда и други промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и устройството на органите на досъдебното и съдебното производство. Едно от тях е т.нар. щадящо изслушване. Става дума за случаите, при които детето е станало свидетел или жертва на противообществена проява.

Сега е необходимо то да бъде разпитано по време на разследването и впоследствие на всеки етап от съдопроизводството. При всеки разказ обаче то отново и отново изживява това, което се е случило – изнасилване, убийство, побой…

„Ние трябва да се постараем детето да забрави, а не да си спомня всеки път. Целта е да бъде разпитано само веднъж непосредствено след като бъде извършено престъплението или бъде установено. Неговият разказ ще бъде записан на видео и протоколът от изслушването му и този видеозапис ще бъдат ползвани като доказателство до края на съдебното производство“, обясни Мичева-Русева.

Нужно е изслушването да става в присъствието на детски психолог, социален работник, детски психотерапевт, социален педагог. Да се избягва контакт с обвиняемия или с адвоката му. Да се говори с него на разбираем за възрастта и психиката му език.

Сега у нас работят пет пилотни съдилища, в които вече работят детски магистрати – окръжните и районните съдилища в Пловдив и Варна и Районният съд в Козлодуй. Магистратите са минали два курса на обучение. Срещали са се с швейцарски и австрийски експерти по детско правосъдие.

„Не трябва да се борим с децата, а да се грижим за тях. Проблемът е, че много често зад момчетата и момичетата, които извършват противообществени прояви, стои тежка травма. Правили сме изследвания, които показват, че когато децата извършват престъпления – проституция, скитничество, зависимости, винаги зад тях стои една история на насилие и неглижиране. Всъщност цялата система, която стои срещу децата, затвърждава идеята, че те са обект на злоупотреба“, смята председателят на ИСДП Нели Петрова.

Според нея проблемът в Закона за противообществените прояви не е, че е създаден през 1958 г., а че в концепцията му е залегнал „другарски съд“ от непрофесионалисти, които прилагат педагогиката на наказването и нравоучението.

Сред целите на реформата е и мярката „лишаване от свобода“ да се прилага само в крайни случаи, и то за възможно най-кратко време.

Статистика

Малките престъпници най-често крадат

Сред провинилите се деца най-голям е броят на извършилите кражби. Според статистика на Националния статистически институт за 2014 г. от 5402 регистрирани за престъпления деца 3210 са откраднали вещи. 421 са случаите, в които деца са повреждали имущество, 356 са свързани с наркотици, а 339 с хулиганство.

Цифрите сочат намаляване с 10% на детската престъпност в сравнение с 2013 г. Въпреки това има ръст със 7% на заведените на отчет деца. Преминалите през Детска педагогическа стая са 5372, близо половината от тях заради бягство от дома, скитничество, употреба на дрога, просия и проституция. Броят им е намалял с 16,6% в сравнение с по-миналата година. През 2014 г. в социалнопедагогически интернат са настанени 41 деца, а в във възпитателно училище интернат – 98.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.