Боян Биолчев представи повестта си „Преселението“ в Царево

Приеха в болница журналиста Димитри Иванов

Министър Аврамова: 60 млн. лв. са необходими за ремонт на АМ „Тракия“ в участъка Чирпан – Стара Загора

Гръцките фермери отново по пътищата, в понеделник започват мобилизации

Президентът прати бюджета в Конституционния съд Според Радев непостъпването на средства от концесията на летище София във Сребърния фонд е неприемливо

Жертвите на атентата в Страсбург вече са четири

Швеция подобри офертата си, предлага ни 10 изтребителя „Грипен“ на цената на 8

Мария Габриел: Телефонните обаждания и сърфирането в интернет са се увеличили след премахването на таксите за роуминг

Вицепремиерът Захариева: САЩ подобриха офертата за Ф-16, правителството няма да влияе на крайното решение

Гръцката полиция задържа наркостока за над 100 млн. евро

Началникът на КАТ в Казанлък се е самоубил

Самолет C-27J „Spartan“ транспортира медицински екип за донорска ситуация

Министър Маринов: Длъжници сме на децата като институции и като родители

Прекъсвания на тока сринаха системата на КАТ Проблемът е отстранен

От Болница „Лозенец“ благодариха на премиера за решението му да запази статута на лечебното заведение Ще продължат да подкрепят идеята за изграждането на нова Национална детска многопрофилна болница

Детски съдилища за проблемните деца

14-годишната Калина, която живеела сама с баща си, била пребивана и малтретирана често от него. При поредния скандал баща й я ударил със стъклено шише по главата. Момичето било откарано в болница. След изписването му било настанено първо в кризисен център, след това при чичо си, а накрая и в дом за деца, лишени от родителска грижа. Калина бягала няколко пъти от дома. След последното бягство била настанена във възпитателно училище – интернат (ВУИ), с решение на съда не заради противообществени прояви, а защото с поведението си може да повлияе зле на останалите деца в общежитието.

Калина няколко пъти бягала и от интерната. Не можела да свикне, че е лишена от свобода. Казвала, че й е писнало и не вижда смисъл да живее. Чувствала се непотребна. В едно от междучасията се качила на третия етаж на училищната сграда и пред всички деца се хвърлила долу.

Това е една от хилядите действителни истории, които илюстрират липсата на адекватен закон и подход към проблемните деца и тези, които са в конфликт със закона. Специалистите в областта на детското правосъдие са категорични, че отношението към децата в конфликт със закона трябва да се промени. Единни са в мнението си, че сега действащият Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който е създаден през 1958 г., е остарял и не отговаря на съвременните нужди на децата. Той третира бягството от дома и интерната като престъпление.

В кампанията „Детство без решетки“, призоваваща за реформа в детското правосъдие, Институтът за социални дейности и практики, Националната мрежа за децата и Българският хелзински комитет излагат вижданията си за промяна. Някои от тях са залегнали и в Плана за действие на изпълнение на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето, която бе приета от правителството през 2011 г.

Едно от предвижданите реформи е създаването на детски съдилища и специално обучени магистрати, които да се занимават с делата, по които подсъдими или жертви на престъпления са малолетни и непълнолетни.

Идеята е и на детето, извършило противообществена проява, както и на пострадалото от престъпление, да се гледа като на жертва. Да се говори на разбираем за него език и да му се даде възможност да се поправи или възстанови по-лесно.

„Целта ни е магистратите да бъдат обучени с каква техника да работят с деца. Разпитите им не трябва да се случват в съдилищата – в тези големи, показващи власт сгради. Трябва да бъдат разпитвани в помещение, което не показва, че е съд. За да не разбира детето тежестта на закона, да усети, че то не е там, защото е наказано и защото на него ще му се случи нещо лошо, а за да му бъде помогнато“, обясни пред „Труд“ зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева-Русева.

Детските магистрати трябва да помагат на детето, но и да изискват от него. Ако то не се е справило с мярката, която му е наложена, ако е поело обещание, което не е изпълнило, едва тогава тя трябва да бъде променена в по-тежка. Преди това обаче е необходимо да бъдат положени всички усилия, малчуганът да разбере последиците от неизпълнението на своето задължение.

Планът за действие предвижда и други промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и устройството на органите на досъдебното и съдебното производство. Едно от тях е т.нар. щадящо изслушване. Става дума за случаите, при които детето е станало свидетел или жертва на противообществена проява.

Сега е необходимо то да бъде разпитано по време на разследването и впоследствие на всеки етап от съдопроизводството. При всеки разказ обаче то отново и отново изживява това, което се е случило – изнасилване, убийство, побой…

„Ние трябва да се постараем детето да забрави, а не да си спомня всеки път. Целта е да бъде разпитано само веднъж непосредствено след като бъде извършено престъплението или бъде установено. Неговият разказ ще бъде записан на видео и протоколът от изслушването му и този видеозапис ще бъдат ползвани като доказателство до края на съдебното производство“, обясни Мичева-Русева.

Нужно е изслушването да става в присъствието на детски психолог, социален работник, детски психотерапевт, социален педагог. Да се избягва контакт с обвиняемия или с адвоката му. Да се говори с него на разбираем за възрастта и психиката му език.

Сега у нас работят пет пилотни съдилища, в които вече работят детски магистрати – окръжните и районните съдилища в Пловдив и Варна и Районният съд в Козлодуй. Магистратите са минали два курса на обучение. Срещали са се с швейцарски и австрийски експерти по детско правосъдие.

„Не трябва да се борим с децата, а да се грижим за тях. Проблемът е, че много често зад момчетата и момичетата, които извършват противообществени прояви, стои тежка травма. Правили сме изследвания, които показват, че когато децата извършват престъпления – проституция, скитничество, зависимости, винаги зад тях стои една история на насилие и неглижиране. Всъщност цялата система, която стои срещу децата, затвърждава идеята, че те са обект на злоупотреба“, смята председателят на ИСДП Нели Петрова.

Според нея проблемът в Закона за противообществените прояви не е, че е създаден през 1958 г., а че в концепцията му е залегнал „другарски съд“ от непрофесионалисти, които прилагат педагогиката на наказването и нравоучението.

Сред целите на реформата е и мярката „лишаване от свобода“ да се прилага само в крайни случаи, и то за възможно най-кратко време.

Статистика

Малките престъпници най-често крадат

Сред провинилите се деца най-голям е броят на извършилите кражби. Според статистика на Националния статистически институт за 2014 г. от 5402 регистрирани за престъпления деца 3210 са откраднали вещи. 421 са случаите, в които деца са повреждали имущество, 356 са свързани с наркотици, а 339 с хулиганство.

Цифрите сочат намаляване с 10% на детската престъпност в сравнение с 2013 г. Въпреки това има ръст със 7% на заведените на отчет деца. Преминалите през Детска педагогическа стая са 5372, близо половината от тях заради бягство от дома, скитничество, употреба на дрога, просия и проституция. Броят им е намалял с 16,6% в сравнение с по-миналата година. През 2014 г. в социалнопедагогически интернат са настанени 41 деца, а в във възпитателно училище интернат – 98.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.