Мария Елена Инфантино - от Едит Пиаф до мамбо италиано

Часът е след 22, пиано бар, пълно е с меломани, които дори на хлапетата си са позволили късно музикално удоволствие. Сякаш са предчувствали, че забавлението ще е за всички.

Светлините притъмняват, появява се слабичка жена с приведена фигура, тъмни коси и напълно погълната от мислите си. Първи акорди, позната френска песен, познат глас... Едит Пиаф сякаш е прескочила от отвъдното. Хлапетата са легнали на пода по корем, подпрели са брадички с ръце и не издават звук. Майките им са в унес, бащите - в захлас. “Врабчето”, облечено в малка черна рокля ги е омагьосало.

Половин час по-късно - шок: всичко френско изчезва с едно махване на ръка, пада перуката и се посипват руси коси, пада черната рокля, сменена за секунда от друга, златиста, върху елегантната фигура на млада дама. Досега е пяла и говорила на френски и английски, но ето, че се чува: “Отпуснете се, животът е прекрасен!”

“Ама тя е българка”, възкликват децата по пода и бързо се скупчват около нея. Ами българка съм, казва им тя с лек акцент. И купонът продължава с... мамбо италиано.

Случката е отпреди месец, в пиано бара по време на Моцартовите празници във Правец, където Мария Елена Инфантино беше специален гост. Сега тя вече е в САЩ, но новините около нея не спират. Наскоро получи специално отличие за своята хуманитарна дейност в САЩ - Първа награда за Хуманитарен певец на годината от Caterina's club в Лос Анджелис. Причината? Мария Елена е част от хората, които всеки ден се грижат да има италианска паста за 1000 деца в неравностойно положение.

Коя е тя? Малко над 30-те, полуиталианка, полубългарка, корените й са в Пловдив. Дете е на известни музиканти - оперната певица Райна Инфантино и рано починалия именит тенор Луиджи Инфантино. Говори свободно четири-пет езика, учила е във Великобритания, сега живее в Лос Анджелис, САЩ. Прекара няколко седмици в България, а малко преди да си замине, даде интервю за “Труд”.

“Не космополит, повече ми допада “гражданин на света” - усмихна се Мария Елена, когато я попитах как се чувства при тези смесени гени и непрекъснати пътувания. - До 18 г. живях най-вече в Рим, но бяхме и във Виена, и в Милано. Всъщност съм родена край италианското езеро Комо, на 18 заминах да уча актьорско майсторство в Лондон, а оттам - в Ел Ей. Такава се чувствам, интернационален човек.”

Птичето каца на рамото й именно в Лондон. Там е поканена да участва в концерта по случай 50-ата годишнина на “Бийтълс” в “Роял Албърт хол”. На сцената са все големи имена, сред тях са Шърли Беси и Мишел Пфайфър. Именно след този концерт Мария Елена и нейни приятели решават да отидат до САЩ, пътуват и до Лос Анджелис, а тя се влюбва в града - приятелите й се връщат в Европа, а тя остава. Твърди, че бързо е разбрала разликата – на Стария континент можеш да се трудиш много, но нещата да не ти се получат, а в Америка, ако си упорит и работиш, един ден ще те забележат.

И я забелязват. През 2011 г. дори е номинирана за най-добър чуждестранен изпълнител за Музикалните награди на Лос Анджелис. Получава работна виза, радва се на подкрепата на много хора, включително на музикалната легенда Майк Столър.

Опитах се да я провокирам със съчетанието на името й - смирената Дева Мария и хубавата Елена, разпалила Троянската война. “Ха-ха - разсмя се певицата актриса. - Знам, че името ми е заглавие на известна мексиканска песен, която дори Пласидо Доминго пее. Но истината е, че майката на баща ми е Мария, а майката на майка ми - Елена. И за да са доволни и двете, ме кръщават Мария Елена. Иначе за красотата, аз я виждам по-скоро вътрешна. И когато ми казват „много си хубава” - мммм (смее се), нали се виждам всеки ден. Мисля, че вътрешната красота ни прави красиви отвън.”

Питам я имала ли е шанс да избере друга професия при тези известни родители певци, а тя е категорична: “О, да! Всъщност учих за актриса, нямах никакво намерение да ставам певица. Вкъщи беше нормално да пеем и никога не съм мислила да превърна пеенето в кариера. Но то ме изненада. Все пак си давам сметка, че гласът е до време, затова се старая да се развивам в различни посоки. Актьорството е моята страст, а вече съм и филмов продуцент." Тази година е заснела три независими филма и подготвя още два за догодина.

Твърди, че е намерила перфектния баланс. Да, музикалното си шоу може да прави често, случвало се е да има 150 представления за една година, а филмите се правят бавно и дълго. Но пък когато не снима - пее. И овациите са за шоуто й с Едит Пиаф, то й носи популярност. Представяла го е и на Бродуей. Нейни приятели и почитатели са Ал Пачино, Дорис Робъртс (“Всички обичат Реймънд”), звездата на Си Ен Ен Бруно Серато, с когото заедно работят благотворително за бедните деца на Ориндж каунти.

“Знам, че имам две кариери и много хора ми повтарят, че трябва да реша какво искам да бъда - певица или актриса. А аз им казвам, че избирам да съм себе си. И както се казвам Мария Елена - две имена, две кариери”, смее се тя. Твърди, че понякога може графикът й да е изключително напрегнат, а после - два-три месеца тишина. Но какво пък, трябва и да си почива. Знае програмата си до ноември. Освен в познатото шоу “От Едит Пиаф до мамбо италиано” и новото “Едит Пиаф среща Франк Синатра” (заедно със свой колега), ще пее и на концерт в памет на Христофор Колумб... А след това - вероятно ще си отдъхне преди Коледа.

Толкова е позитивна и усмихната, че оставя усещане за ненаранимо щастие. А в сферата на изкуствата има толкова много завист, ревност, злоба… “Сигурно има, но аз гледам да не ги срещам, слушам, чувам, виждам – казва Мария Елена. - Когато напредваш в кариерата, вероятно не ти се променяш, а отношението на хората към теб се променя. Може би защото смятат, че ставаш различен. А ти си си същият, особено ако държиш на своите морални принципи. Но нещо става с хората около теб, викат си „ох, тая моя приятелка е много заета, да не я безпокоя...” А не е така. Винаги имам време за приятелите си.

Всъщност когато вървиш нагоре, до теб остават най-добрите от тях, тези, които наистина ти вярват и ценят това, което си. Но винаги има хора, които завиждат - в този бизнес е така. Усещах го най-силно, докато учех, напр. кой ще вземе по-голямата роля… Винаги ще ги има тези неща, но артистът решава дали да позволи отрицателните енергии да го дърпат надолу. Просто решаваш да караш напред, колкото повече положителна енергия носиш, толкова повече успяваш. Срещала съм се с много велики хора - те не изпитват завист и подобни чувства. Но ако си от “Б класа” в Ел Ей - пространства за завиждане има много.”

Мария Елена има популярност и много приятели, но се чувства самотна. Все още не е срещнала Мъжа. Това е нещото, което й липсва, ала си дава сметка, че при живота, който води, няма време за трайна връзка: “Но съм спокойна. Знам, че човек трябва да се развива и че който трябва да дойде на пътя ми, ще дойде. Не се тревожа и всеки ден за мен е добре дошъл.”

Има си своя философия: “Повечето хора искат още и още, и още, но аз се научих да съм смирена. Когато настояваш за повече и повече, няма да си щастлив. Просто се радвай на това, което имаш в момента, и живей в мига – така ще бъдеш по-щастлив. Човек трябва да знае, че не може да получи всичко наведнъж. Давам си сметка, че избрах тази кариера и засега професионалният ми успех е за сметка на личния ми живот. Когато го осъзнаеш, не приемаш липсите толкова лично. Да, връщаш се вкъщи и няма кой да те посрещне, но не търся – знам, че един ден мъжът с главно “М” ще ме намери.”

Дали ще я видим и слушаме отново в България? Философията на Мария Елена е да не притиска събитията - ако така трябва да стане, ще стане.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура