Заветът на Кловис – най-известният фен на Бразилия

Във Волгоград борят насекомите с ванилия

Льов: Имам план за Швеция

На 23 юни 2018 да почерпят

Брюксел обяви край на гръцката криза

ЕС смени тона за бежанците Йотингер призова за съпричастност към южните членки на съюза

Чума по свинете идва към България

Сталоун и Батиста в жанрова тупалка

Губим 6 млн. лева от износ на трюфели Скъпите гъби се събират за експорт, но никой не плаща данъци

Издирват беглеца Басри с хеликоптер (обзор) Опровергаха твърдения, че Борис Иванов е имал съучастник

Протестиращи майки искат да знаят как се финансират организациите на хората с увреждания

Автобуси блокират центъра на столицата Протестират срещу създаването на автомобилна камара

Умря последният бял тигър в зоопарка в Синсинати

Милиарди да ни дават, няма да приемем бежанци (обзор)

Доналд Тръмп ще въведе мита от 20 процента за внос на европейски автомобили

Първите хора са чували много по-добре от нас

Първите хора са чували звуците различно, сочи ново проучване, разкриващо интересни детайли за средата, в която са живели предшествениците ни и за комуникацията помежду им, пише Discovery News, цитиран от Фокус.

Ключово откритие на публикуваното в журнала Science изследване e, че прародителите ни, живели в Южна Африка преди около 2 милиона години, са били изключително чувствителни към звуци с близък обхват и са ги чували по-добре както от съвременните хора, така и от шимпанзетата.

“Стигнахме до заключението, че австралопитек африканус и парантроп робустус са имали по-голяма чувствителност към звуци между 1.0 и 3.0 килохерца в сравнение с шимпанзетата и хората”, казва ръководителят на изследването Ролф Куам от Бингхемптънския университет. Той добавя, че първите хора “са били в състояние да чуват по-слаби звуци”.

Куам и колегите му са реконструирали вътрешната анатомия на ушите на двама праисторически човека, чиито останки съдържат запазени ушни кости. Учените са използвали компютърна томография и виртуални компютърни модели, базирани на фосили. Чувствителността към звуци с близък обхват вероятно е улеснявала комуникацията в отворен хабитат. Предишни изследвания на зъбния емайл на праисторически хора пък са открили доказателства за консумацията на храна, както от горите, така и от саваната, което означава, че предшествениците ни са обитавали и двете среди. Оттеглянето в гората е възможно да се е налагало, тъй като храта са били сред плячките на големи хищници като леопарди, лъвове и хиени.

Що се отнася до общуването между праисторическите хора, антрополозите са единодушни, че малкият размер на мозъка, маймуноподобната анатомия на черепа и гласовия тракт не предполагат способност да се използва реч. Подобно на други примати те вероятно са издавали базирани на гласни викове. Куам и екипът му предполагат, че предшествениците ни са комуникирали и чрез беззвучни съгласни. “Тези съгласни се произнасят чрез пропускане на въздух през устните, зъбите и езика, подобно на звуците, които се свързват с буквите “t”, “k”, “f” и “s” в английския език”, обяснява Куам. “Определят се като беззвучни съгласни, тъй като гласните струни не участват в генерирането им.”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.