За биографичните врагове на ГЕРБ, ако нещо стане с тяхно участие, значи не е станало.

Кое е по-добро - златният пръст на „Атака” и Пеевски

или среден пръст за съдебната реформа?

От първата минута след приемането на първо четене на поправките в конституцията с неочакваните 184 гласа из публичното пространство се заразхожда опорната точка, че тая работа не е много читава, защото била подкрепена с гласовете на Пеевски и „Атака”. А внушението е повече от видно - щом те го подкрепят, значи работата е компрометирана. Обаче, обаче, обаче, както казваше героят Харун на Салман Рушди…

Пеевски е част от парламентарната група на ДПС. И гласува дисциплинирано, както цялата парламентарна група. Щеше да бъде много интересно, ако Пеевски беше гласувал „против” или „въздържал се”. Е, тогава щеше да легитимира на практика желанието на ДПС да се провежда реформа. И щеше да стане весело… Но трябва да признаем, че ДПС са стилна партия, която не обича подобни „фойерверки”.

Що се отнася до „Атака”, Тони Николов дава в „Портал Култура” доста логично обяснение: „От развоя на споровете за промени в конституцията поне на първо четене се разбраха, според мен, няколко неща, които и без това се знаят: (… ) че Русия в момента е пренасочила вниманието си към Сирия и съответно “Атака” не е мотивирана да гласува “против”.

Истинската причина за подобни опорни точки е, че колчем нещата тръгнат в желаната посока, винаги трябва да съществува някакъв проблем, някаква конфликтна точка,която да ги компрометира. Просто защото за биографичните врагове на ГЕРБ, ако нещо стане с тяхно участие, значи не е станало.

Въпросът искрено ли е гласуването или не, дали зад него се крие лъч надежда или поредните вълма пушек от сухи листа, се конкретизира до абсурдното „Цветанов, Пеевски и “Атака” подкрепяли реформата”…

Това - как ГЕРБ гласували, но всъщност не искали реформа, е втората хлабава пета в опорната точка. И в конкретния случай тя не издържа по никакъв начин освен ако не търсиш под пъстървата крокодил, защото именно ГЕРБ положи всички видими усилия да осигури тези 180, а накрая 184 гласа, водейки преговори до последния момент. Ако са против реформата - защо да го правят?

Обективно преценено, тезата, че статуквото се брани от „собствениците” на съдебната система, също сериозно се пропука. Без да подлагам на съмнение връзките на ДПС с ВСС, отделни съдии и прокуратурата, „против” гласуваха не те, а БСП. В науката една теория се приема за вярна, ако обяснява всички елементи на взаимодействието. Затова някой все пак трябва да го обясни как не ДПС, а БСП и с половин уста АБВ са против…

Всъщност обяснение за подобни опорки има и то е във факта, че радикално настроени кръгове в биографичното дясно не могат да се примирят с компромиса, искат всичко или нищо и според някои анализи вече застават срещу поведението както на Реформаторския блок, така и на Радан Кънев като председател на ДСБ. Проблемът при тях е, че всяко следващо действие или решение, което доказва желанието за диалог и делова политическа работа между РБ и ГЕРБ влиза в челен сблъсък с постулата на Костов, че всяка колаборация с ГЕРБ е пагубна за партията (ДСБ). А че основният стълб на реформаторите е всъщност ДСБ, е ноторно известно и няма смисъл да се доказва. Останалото е пълнеж.

От гледна точка на част от биографичното дясно ГЕРБ по дефиниция е онази поляна на злото, в което корпоративно-политическата кокошка ДПС рови, кълве и се храни безнаказано. Затова, каквото и да се случи, тяхното поведение е в кръга на отрицанието и попада в логиката на оня виц, в който психиатърът каквото и да нарисува (примерно Айфеловата кула), на пациента все му се привиждат женски гърди. А репликата за коалиция „Бостан” силно започва да прилича на репликите на Мирча Кришан за краставицата…

Циничното е, че когато ДПС гласува заедно с ГЕРБ и РБ някои закони - тогава хората на Местан са добри. Като се започне от гласуването за запазване на плоския данък, мине се през давността за престъпленията на комунистическия режим и се стигне до промените в конституцията. Тогава за коалиция „Бостан” не се говори, говори се само когато обслужва удобни тези. В такива случаи питам как да кръстим „временните” коалиции - „Бостан” или „Ратан”? (От Радан и Местан)

На последно място тези негативни оценки по „184” са абсурдни по чисто математически причини. Или както каза в едно радиоинтервю министър Христо Иванов - „Като ще месиш баница, си броиш яйцата”. Та кое е по-добро - златният пръст на „Атака” и Пеевски или среден пръст за реформата?

И най-дългият път започва с първата крачка, казва Лао Дзъ, но не е допълнил, че и всяка следваща е също важна просто защото е очевидно. А „184” беше много важната следваща крачка. Проблемът на защитниците на „не-компромиса” е, че той продължава под формата на диалог. Само преди година според реформаторите Борисов не трябваше да е премиер, а Цветанов трябваше да бъде някъде другаде. След това Радан Кънев и Цветанов бяха на една предизборна маса в Сърница, а след това - при всяко обсъждане на парламентарния дневен ред и по законодателните приоритети.

Ако следваме обичайното клише, тези опорни точки идват да отклонят вниманието от едно - че процесът на очовечаване на държавата, макар и бавно и тегаво, все пак тече. И да прикрият все по-хаотичните процеси в Реформаторския блок, които все повече заприличват на спореща група по интереси след третата бира. Както и очертаващия се негативен резултат за тях от местните избори.

Между желанието за промяна и самата промяна, особено в нашата рухнала съдебна система, и не само тя, има пропаст и тя трябва да се преодолява с мостове. А съседният бряг не винаги е твоя територия. Нито можеш да отрежеш златния пръст на „Атака”, нито да изгониш Пеевски от залата, докато се гласува един закон. Още по-малко пък ДПС, което беше легитимирано в този процес именно чрез Реформаторския блок.

„ 184” са си „184”. Просто е. Както е просто, че конституцията не се променя със 107 или още по-добре с 23 гласа „за”.

А ако някой гради хипотези, че това всъщност е прах в очите и че на второ и трето четене нещата ще загрубеят - ами да, напълно е възможно. Но все още не е факт. Ако обаче се случи, това ще означава, че за да тръгнем към истинска, дълбока, обмислена съдебна реформа ни е необходимо Велико народно събрание. Но пък и това последно беше казано от Местан. Но и от Радан Кънев…

Е, стиска ли ви?