Бисер Петков представи приоритетите на Българското председателство пред ЕП

Рекс Тилърсън: Русия е отговорна за нападенията с химическо оръжие в Източна Гута

Отпускат евросредства за възстановяване на щетите от пожарите в Кресненското дефиле

Големите имена на блус и джаз музиката Йълдъз Ибрахимова и Влатко Стефановски покоряват “Blagoevrgad Blues & Jazz”2018

Национален форум за дебатиращи в Бургас

Потвърдиха се тайните договорки на висши чиновници от МС със зелените

Десислава Атанасова: Вотът на недоверие е загуба на парламентарно време

Гласуват вота на недоверие на 25 януари

Мустафа Карадайъ: Това правителство е обречено да се провали и да падне

Общината глоби пловдивчанин, гледал кози над нормата Половината били на родителите му, но това не проработи в съда

Автокрадецът Яро получи една година затвор Възможно е да не лежи и един ден, ако се признаят престоите му под стража и под домашен арест

Арестуваха мъж за блудство в кв. „Бъкстон“ в София

Пореден сблъсък между Елена Йончева и Делян Добрев – този път в парламента

Филмът „Формата на водата“ получи 13 номинации за наградите „Оскар“

5 години затвор за сериен нападател на жени

Проф. Димитър Йончев пред „Труд”: Турция ни пази от бежанците, защото сме врата към Запада

– Много страхове заляха българския народ – че Европейският съюз се разпада, че ще бъдем завладени, че ще бъдем претопени от исляма… Кой страх има някакво основание, проф. Йончев?

– Страховете са ирационални по природа. Без да влизаме в тънкостите на психологията, страхът означава усещане, че губиш контрол, че не можеш да направиш предвиждане и имаш чувството, че има въздействие, на което не можеш да влияеш.

– Най-големият страх е ислямизацията. Защо ислямът плаши Европа?

– Бих искал да започна с книгата на Мишел Уелбек “Подчинението”. Това е най-четеният фрески писател в момента. Според романа през 2017 г. президентът на Франция е мюсюлманин и започва едно много силно ислямизиране на страната. Но по-важното в тази Уелбекова теория е, че тази ислямизация преминава през едно одобрение от страна на хората и най-вече на интелигенцията, защото им се предлага една цивилизация с доста стабилни ценности – стабилността на здравото семейство, йерархичното положение на мъжа, живот на малкия, семеен бизнес, а не на безличните, големи конгломерати. Предлага се подредено и сигурно общество. Хората от западната цивилизация одобряват промяната, защото са уморени от хаоса на либералния пазар, от изчезването на морала и на човещината – човещината в световния либерален пазар е иззета от държавата и е пратена в зоната на благодеянието. Неолиберализмът направи така, че всичко се подчинява на стоковите отношения.

– Кога максимата “алчността е добро” победи?

– В мига, в който падна Берлинската стена. Тогава настъпи смяната на ценностите. В международните отношения се настани принципът на силата, облечен в идеологемите на демокрацията, на човешките права. Никакъв суверенитет не ти пречи. Хаосът в международните отношения е достигнал до много високо ниво. Грубо казано, днес ние сърбаме попарите от военните намеси от Ирак насам, които не бяха една и две. А начинателите на тези крайно осъдителни намеси не плащат сметката. Европа я плаща.

– Невинна ли е Европа?

– Не, разбира се. Спомнете си “Коалицията на желаещите”, имаше много френски, английски намеси по света. Големият проблем, е че силовите намеси сринаха много светски режими в Близкия изток и на тяхно място се настани ислямизмът – в различни форми. Египет, слава Богу, успя да върне светското си управление, но последното такова управление, което не е свалено, е в Сирия. За съжаление единствената държава, която иска да работи със светското управление, е Русия. А вече всички виждаме, че зарежеш ли светското управление, пристига ислямизмът и става ужасно. Днешният ден ни поставя пред страшно изпитание: Как да установим някакъв порядък в Близкия изток, след като там сблъсъкът и конкуренцията са между САЩ и Русия.

За съжаление Европа не е участник в този процес. Европа може да харчи пари, да създава “горещи точки”, да приема бежанци, да се занимава с квоти, да наказва. ЕС обаче е мека сила, той е икономическо пространство, но не е политически субект – достатъчно разгърнат и достатъчно структуриран. И най-важното – не е геополитически играч. И ето оттам идват страховете на хората – усещат, че Европа може и да не им помогне.

– Какво може да направи Европа, че да успокои собствените си народи?

– Може да декларира, че ще работи със светски режими, но няма сили да го каже. Турция няма сили да го каже. Ние не можем да го кажем. Нашият премиер е горд, че е казал позицията си “Нека Русия и САЩ се разберат”, но това реално не е ясна позиция. Каква е нашата позиция? Ние ще работим с Башар Асад за запазване на светския режим или искаме да го събаряме? Това е позицията. Но има ли гащи България да го каже?

– Има ли?

– Вие си отговорете. Една такава позиция има стойност на разграничителна линия – дали светът върви в разумна посока, или се отдалечава от нея. Защото ние се намираме на кръстопът. Приключи периодът след края на Студената война, когато САЩ без никаква съпротива можеха да се намесят където поискат.

– В колко войни са участвали САЩ по света оттогава?

– Нито една от тях не е обявявана официално. Това е номерът в принципа на човешките права. Те съсипват принципа на суверенитета – не ти трябва обявяване на война. САЩ бяха много силни и започнаха да изтласкват Русия от нейната санитарна зона. Първо я изтласкаха от Европа, после от Ирак, след това от Либия. Русия се закачи за Сирия и затова й спретнаха кризата с Украйна. Русия обаче не е тази Русия на Борис Елцин. Войните в Близкия изток напълниха хазната й. Огромни печалби. А това управление в Москва е базирано на работещата структура на КГБ, при която можеш да вдигнеш телефона и да позвъниш във Владивосток, да кажеш “Това и това да стане” и то да стане. Има мрежа на властта.

Путин встъпи във властта като Желю Желев. Желев веднага отмени софийското жителство, а Путни смени начина за назначаване на губернатори. Вместо изборния принцип започна да ги назначава Москва. Разпадът на Русия веднага спря.

– Колко реално беше да се разпадне Русия?

– Много реално. На три части. Тогава имаше такива прогнози, статии, включително и лансирани и у нас. Седмицата, в която Путин встъпва във власт, е било въпрос на дни “Юкос” (на олигарха Михаил Ходорковски, б. р.) да подпише с “Тексако” договор за предоставянате на 50 на сто от руските залежи на нефт на американската компания. Това е край на Русия. Не случайно Ходорковски отгърмя в затвора – без значение поради какво легално обвинение. Този миг обаче беше последният, в който Русия можеше да бъде спасена от разпад. И веднага след като тя бе спасена, започна краят на американския комфорт, защото Москва пожела да се върне в геополитическата игра.

– Какво печелим ние от това завръщане?

– Баланс. През Студената война ние имахме един относително спокоен живот, защото имаше баланс на силите, защото имаше ред. При сложните международни отношения има един принцип, че и най-лошият ред е по-човечен и от най-добрия хаос. Без ред сме загинали. След Наполеоновите войни, на Виенския конгрес (1815-1816 г.) под председателството на австрийският външен министър фон Метерних се приема този принцип на зачитане на суверенитета. На базата на този принцип един век Европа живее без война.

– С изключение на Балканите.

– Има и Кримската война, но тя е периферна за Еворпа.

– И този мир приключва с ужасяващата Първа световна война.

– Защото в мира държавите укрепват, развиват се и се групират и започва съперничеството за ресурсите. Винаги войните са за ресурсите.

– Ще се разпадне ли сега Европа?

– Едва ли. Това е икономическо пространство и икономиката е като косата на Гъливер – толкова е сплетена, че разкъсванията са практически немислими. Европа обаче ще изостава геополитически. Забележете, че тя не може да формира единно мнение по нито един от най-важните въпроси – нито за дълговата криза, нито за Гърция, нито за тероризма, нито за миграцията. Европа има друг шанс. Да изработва общо споделен поглед към проблемите и да съобщава позицията си на играчите. Да посредничи между тях.

– Мисля, че на всички ни е ясно, че една коалиция, която може да ограничи “Ислямска държава”, да създаде зони за сигурност, да осигури инвестиции в региона и подкрепа за централната власт, означава и край на кризата с бежанците.

– Абсолютно. Но как да стане това, като сигурност за Турция означава край на режима на Асад, защото това означава кюрдска държава. САЩ – немислимо, защото това означава присъствие на Русия в региона, а за Русия – обратното, свалянето на режима на Асад е немислимо. Разумната политика е подкрепата на светски режими.

– Съществува ли оптимизъм за България в тази бежанска криза?

– Да. Ето, Турция направи нещо много интересно. Десетки хиляди от Истанбул бяха тръгнали към нашата граница, а турските власти ги върнаха обратно, при условие че имат 2,5 млн. в държавата си, която е похарчила към 7 млрд. досега. Никой не я кара да го прави, но тя гледа на България като на врата към западния свят, защото това е бъдещето на Турция. Тя не е добре с ислямистския свят, въпреки риториката на Ердоган. Тя е ренегат, защото е светска държава. Но в същото време Европа не я разпознава като западна демокрация. Турция е като Мохамед – нито на небето, нито на земята. Затова тя няма стратегически интерес да обръща гръб нито на едните, нито на другите. Пазейки нас, те показаха колко много Европа има нужда от нея. На европейците им дойде накрая до ума, че трябва да й помогнат.

Нашият гост:

Димитър Йончев е роден на 4 ноември 1944 г. в гр. Павликени. Завършва военното училище “Васил Левски”, гр. Велико Търново, през 1967 г. със специалност инженер по ДВГ. До 1990 г. служи в Българската народна армия. Преподавател във вуз от 1978 г. досега, включително във Военната академия “Г. С. Раковски” и Академията на МВР. Професор в Центъра за изучаване на рисковете и сигурността на Нов български университет, където води курсовете “Теория на разузнаването”, “Културна антропология на насилието”, “Секретология”, “Обща теория на сигурността” и др. Почетен професор на Нов български университет.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.