- Г-н Димитров, съобщихте, че сте открил иконите и иконостаса на средновековния манастир “Св. Йоан Предтеча”, който е съществувал на остров Св. Иван край Созопол (виж стр. 24) - знаехте ли, че те се намират на турския остров Халки, или случайно попаднахте на това място?

- Не беше случайно. Отидох специално след разговор с Вселенския патриарх Вартоломей, тъй като разбрах, че от него трябва да се вземе разрешение да заснемем иконите. Освен за Богословската академия, която е пряко подчинена нему, той отговаря и за манастира на остров Халки - там е лятната резиденция на Вартоломей. Всъщност той ми съобщи, че е взел решение за втори път да направи дарение за реставрацията на Голямата базилика в Плиска, и ме покани това да стане на о. Халки, където се откри бронзов бюст в негова чест, създаден със съдействието на братя Диневи.

Помолих патриарха да взема професионален фотограф, за да заснеме иконостаса и иконите, за които ми разказа арх. Михаил Заимов. Той е откривателят, доскоро не знаехме, че иконостасът е там. От научни издания знаехме само, че през 1629 г. монасите са направили опис на 45 богослужебни книги и на сребърната и златна църковна утвар от манастира “Св. Йоан Предтеча” и са ги взели със себе си, за да ги спасят от унищожаване. Очевидно после са успели да сглобят и целия дърворезбован иконостас, както и да опазят повечето от иконите.

- Разкажете повече за тях - знае ли се кога и от кого за направени?

- Иконостасът сега е монтиран в единия край на приемната на ректора на Богословската академия и служи като олтар. Не знаем кога са направени иконостасът и иконите, но очевидно е доста преди 1629 г., когато е бил разрушен манастирът. Ще разберем истината от надписите по тях. Особено хубава е една икона на Богородица, която нарекохме Черната созополска Божия матер по подобие на Казанската черна Богородица. Зографът е бил изключителен, името му се чете много добре, на гръцки пише “ръка на Константин”. Като разчетем цялостния надпис, ще видим и от коя година е. Според мен иконата вероятно е от ХІІІ-ХІV век.

- А сигурно ли е, че са от манастира “Св. Йоан Предтеча”?

- Абсолютно, пише си. И се знае.

- Можем ли да си ги поискаме?

- Не, оригиналите никой няма да ни ги даде. Но можем да направим точни копия и да ги поставим в бъдещ християнски храм, който предстои да се гради в квартал на Созопол, където няма църква. Идеята възникна спонтанно, след като още от Халки се обадих и съобщих новината на общинския съвет.

- Това ще се отрази ли на туризма в Созопол?

- Естествено, както много добре се отрази и намирането на мощите на св. Йоан, които са от същия този манастир. Дори и т.нар. созополски вампир, ако щете, се отрази на туризма - с 300% се увеличиха посетителите в църквата и в музея, където са изложени мощите и “вампирът”. А между другото, дори при тазгодишния спад на туризма у нас, Румен Драганов посочи, че културният туризъм е отбелязал ръст със 7%. Според мен дори е доста повече, защото един друг юнак, който също се занимава с туризъм, написа нещо, което аз знам и без да го чета - написал е, че 50% от туризма ни е в сивата икономика и че възходът е на културно-историческия туризъм в Плиска, Преслав, Белчин, Перперикон...

- Казват, че спадът на туризма в България тази година се дължи най-вече на факта, че руснаците не идват толкова масово, колкото преди...

- Това абсолютно не е вярно. Просто не са щракали касовите апарати. Навсякъде, където бях това лято - и в Созопол, и в Приморско, и т.н. - се чуваше най-вече руска реч. Друг е въпросът, че голяма част - над 300 000 руснаци - имат имоти в България. Те не регистрират хотелски нощувки, но харчат изключително много пари по магазините за хранителни стоки и облекла, за таксита и т.н. Така че туризмът не се състои само от хотелски нощувки. Това е голямата грешка на нашите регистратори, но от друга страна, е единственият начин да ги регистрират. С очите си видях, че руснаците бяха на имотите си в Созопол през лятото и купуваха скъпи моруни, тежащи десетки килограми, кожени палта и други луксозни стоки. Но касовите апарати там не могат да регистрират кой е купувачът, а само цената.

- Туристическият сезон отмина, но се появи проблемът с бежанците...

- Всичко, което прогнозирам, се случва - с падането на първите дъждове бежанците изчезнаха. Поне на турско-българската граница. Сега, като пътувахме към България, дори се помолих на един граничар: “Дайте един бежанец да закарам до София.” А той: “Няма ги, откакто заваляха дъждовете.” Искам обаче да подчертая, че съм възмутен от тези, които ругаят българските архиереи - те направиха изключително балансирано изявление, с което почти в директен тон ни казаха, че и толерантността си има граници и че те не могат да бъдат преминавани през интересите на българския народ. Християнството е милосърдие, но не и глупост. И затова много се радвам на балансираното изявление на Българската православна църква. Е, липсваха някои неща, които ми се искаше да ги видя, но...

- Например?

- Например, че Църквата ще се опита да евангелизира, тоест да християнизира част от бежанците или поне да издири християните между сирийците и иракчаните и да положи грижи за тях.

- Писателят Христо Бойчев и други хора около него на 1 октомври ще регистрират ново вероизповедание “Обединени езически вероизповедания” - как ще коментирате тази идея?

- Чух за това, но не мога да ги разбера. Питам се дали не си правят пиар, за да им се чуят имената, изпаднали в забвение през последните години. Наистина не мога да разбера какво искат - да отбраняват църквите и джамиите у нас, които са културни паметници, от посегателствата на вероизповеданията. Ами ние си ги браним достатъчно добре. Въпросът е решен отдавна, вакъфските имоти са предадени на българската държава, тя ги е раздала: където има мюсюлмани - на джамии, другите са останали за общини или собственост на държавата. И точка по въпроса.

- Поканиха ли ви да станете член?

- Не. Очевидно Вселенският партриарх има добро разузнаване и знае, че не съм езичник - иначе нямаше да направи второ дарение за Голямата базилика.

- Вече сме в предизборна кампания - разбрахте ли за решението на църквата молебените за партии да се извършват в храмове?

- Да ги прави където си иска църквата, но това едва ли ще помогне на партиите. С молебени и без молебени ГЕРБ ще постигне съкрушителна победа в тези избори. Очаквам и ДПС в общините, където имат мнозинство, със или без молебени, да победят.

- Какъв е съветът ви като историк към участващите в предизборната кампания?

- Да не прекаляват с ожесточението и взаимните обиди. Да не забравят, че на 26 октомври пак ще трябва да живеят заедно и да се гледат в очите в общинските съвети или някъде другаде. За да не се налага тогава да си казват: “Абе, извинявай, Пешо, ама нали знаеш - избори.” Понякога преди избори се казват толкова лоши думи, че остават за цял живот. А не бива. Всички сме българи, всички живеем в България, трябва да се понасяме.

НАШИЯТ ГОСТ:

Божидар Димитров е директор на Националния исторически музей. Роден е на 3 декември 1945 г. в Созопол. Завършил е история и археология в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира палеография в Париж и Ватикана. Почетен професор е на Университета по библиотекознание и информационни технологии. През 70-те години на ХХ век като агент на 14-и отдел към ДС, занимаващ се с културно-историческото разузнаване, проучва архивите на Ватикана и открива част от „История на България”, написана през 1667 г. от Петър Богдан Бакшев. Подробностите около агентурното си минало и цялото си досие публикува наскоро в книгата „За кожата на едно ченге”. Сега е предприел кампания за възстановяването на Голямата базилика в Плиска.