Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

НАТО: България е консуматор, а не източник на сигурност

НАТО поставя България твърдо в лагера на консуматорите, а не на източниците на сигурност. Това се казва в доклад на Северноатлантическия пакт за състоянието на българската отбрана, който е обсъждан на 10 и 11 септември в София на двустранните консултации за преглед на националните отбранителни планове и тяхното финансиране между НАТО и България, съобщи БГНЕС.

В доклад на НАТО за състоянието на българската отбрана неколкократно е обърнато особено внимание на факта, че разходите за армията ни непрекъснато спадат, което намалява качествата на войската ни.

В началото на документа е констатирано, че през 2014 г. средата на сигурността на България се промени драматично. Украинската криза има дестабилизиращ ефект за българската сигурност и използването на хибридна война от страна на Русия буди дълбока загриженост. Анексирането на Крим от Русия значително промени баланса на силите в Черно море. Поради което създаването на Интеграционен център на натовските сили като елемент от Плана за готовност за действие на НАТО е приоритет за България.

В допълнение България развила мерки за противопоставяне на заплахата от Русия. Бързото завземане на територии и влиянието на Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС) в Близкия изток е друг риск за националната сигурност. Свързаното с това увеличаване броя на бежанците от Близкия изток и проникването на терористи и престъпни елементи също буди загриженост, констатира докладът.

Политиката на България в сферата на сигурността и отбраната цели гарантиране на националния суверенитет, сигурността, независимостта и националния интегритет на страната в рамките на международни организации, включително НАТО и ЕС.

Тази политика се основава на принцип, че заплахите за сигурността в голяма степен ще бъдат разгледани отвъд националните граници и поради това се изисква българските въоръжени сили да могат да се разгърнат и да действат в чужбина. Това е присъщо на Националната стратегия за сигурност от 2011 г. (НСС) и Националната стратегия за отбрана за 2011 г. (НСО).

За постигането на приоритетите ще са необходими значителни финансови ресурси, които към днешна дата не са предвидени от правителството.

Отбелязано е реструктурирането на отбраната и разработване на единен набор от съвременни, ефективни, професионални сили, способни на териториална отбрана и/или участие в пълния спектър от мисии в чужбина. Това се изразява при сухопътните войски в разформироването на механизирана бригада, за да бъдат осигурени средства за укрепване на останалите две бригади.

Личният състав на силите за защита от химически, бактериологични, радиоактивни и ядрени оръжия (CBRN), както и на разузнавателните полкове също е намален до батальони, а броят на батальоните за CBRN е намален от три на два. При военноморските сили две флотски бази са обединени в една- единствена с две станции. При ВВС техническата поддръжка беше консолидирана в една база, изтребители и учебни звена бяха разположени съвместно с друга авиобаза, а хеликоптерите и транспортни единици са прегрупирани в трета авиобаза.

В документа е отбелязано и съкращаването на личния състав на българската армия от 44 100 души през 2010 г. на 37 100 през 2014 г.(на практика става дума за 29 000 бойци, 8100 цивилни служители и 3400 запасняци). Проблемът е, че военният бюджет е намаляван в съответствие със съкращаването на личния състав, поради което не са били освободени средства за реинвестиране в отбраната.

В тази връзка има спешна необходимост от финансиране модернизирането на екипировката, критична необходимост от адекватно обучение и участие в учения на персонала и поддържане на компетентността в съответствие със заеманите постове, отбелязват авторите на документа. Нивото на финансовите ресурси за отбраната в момента прави невъзможно балансирането между българската решимост за участие в подсилващи операции и подготовката и модернизирането на въоръжените сили на България, подчертават аналитиците.

Шефовете на НАТО въобще не вярват на приказките от българска страна, че България – въпреки големия недостиг на инвестиране в отбраната – ще е способна да посреща рисковете и опасностите от средата за сигурност и ще допринася за колективните отбранителни способности на НАТО и на ЕС. Поради това Северноатлантическият пакт твърдо поставя България в списъка на консуматорите, а не на източниците на сигурност.

В предвидения значителен ръст военни разходи през 2018 г. НАТО вижда вероятността именно през тази година да бъде предприето от България закупуване на бойни самолети. В същото време е отбелязано, че поради скромните разходи за периода 2016-2018 г. няма да има възможност за никакви големи проекти и модернизация на въоръжените ни сили.

За пореден път е направена равносметката, че БВП на страната ни се е увеличил със 7,6% от 2007 до 2015 г., докато разходите за отбрана са спаднали от 1,71% през 2010 г. на 1,13% през 2015 г.

Въпреки това обаче са предвидени придобиването на нови многофункционални бойни самолети и осигуряване на интегрирана логистична подкрепа; модернизиране на фрегатите Е-71; създаване на батальонни бойни групи в рамките на механизираните бригади; придобиване на триизмерен радар; придобиване на високопроходими патрулни превозни средства; развиване на технически системи за стратегическо разузнаване; инвестиции в киберотбраната и др.

Недостигът на средства също така ограничава или изключва реализиране на придобивки за армията ни в сферата на т. нар. проекти за умна отбрана.

След няколко фалстарта, включително неуспешен опит за провеждане на Подробен преглед на сигурността и отбраната, Министерството на отбраната издаде документ за визиите си.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.