Може ли цяло село при официална безработица 70% да забогатее за по-малко от месец? Възможно е! - ще ви отговорят в шуменското с. Климент. Даже и от околните Пристое, Наум, Тодор Икономово, Вълнари, Друмево ще го потвърдят. Но трябва да си работлив. Защото става въпрос за селскостопанска работа, а тя е тежка, обяснява Зекрие Кадир.

Тя е счетоводителка, но през платения си отпуск вече трета година бере грозде във Франция. Така постъпват и работници в заводи, чиновници в общините, даже кметове. Точно този вид работа е спасение за местните хора през последните години.

Тя обаче е и рискована, защото се пътува хиляди километри. Зекрие е една от пътничките в злополучния български автобус с 48 работници, който катастрофира в Германия на 15 септември. Отървала се само с уплаха, но се чуди струва ли си усилията.

"Миналата година получих точно това, което очаквах. 750 евро ни обещаха и толкова постъпиха по банковата ми сметка", казва жената. Сега пак очаква към 1500 лв. Работиш през септември, парите идват през октомври. Трудът е 10 дни, но целият воаяж е 15-16 дни, защото по три дни се пътува в едната и другата посока.

Тази година потеглили на 29 август и щом стъпили в почивната станция, където били настанени да нощуват, последвал инструктаж от френския работодател. Наложило се да почиват два дни - чакали да се вдигне захарността на гроздето. Сред лозята си точно в 8 без една минута и се работи до 12. Следва час почивка. Норма няма. Цялата група събира общ тонаж. Средно един човек обира по 1 дка лозе на ден. Берачите първа година са по-бавни, но старейшините им помагат. Береш до 16,40 ч. После французи събират щайгите с грозде, за да приключи работата точно в 17 ч.

Нашенците сами се грижат за храната си, но не е трудно, като си се запасил с консерви от дома. Френските франзели са по 1 евро най-големите. За 2 евро можеш да си купиш кренвирши, които нямат нищо общо с българските. Нашенците са доволни от условията. Стаите, всяка с баня, били с по 3-4 легла, имало и семейни спални. "По музеи не сме ходили. Трудно ни е с езика. Повечето знаят по едно "бонжур". Аз съм учила в езикова гимназия, но не говоря", смее се Зекрие.

Има обаче и такива, които са ходили на гроздобер във Франция и повече няма да стъпят там. Като дъщерята на Гюлюмсер, която работила 8 дни и изкарала 400 евро преди два сезона. У дома се зарекла: "Опитах, повече няма да ходя." Сега е студентка по акушерство в Сливен.

Работата на открито не е за всеки, но кметицата на с. Друмево Ренгинар Потур не се оплаква. Миналата година за 15 дни гроздобер близо до Париж спечелила 1000 евро.

Тази година предстоят избори и пропуска работата зад граница. Казва, че с посредник подписали договор още у нас, а като се върнали от гроздобера получили дори писма, че са им внесени осигуровки във Франция. Потур обаче е чувала и за мъченици, спали на полето. Преди 2 години 12 нейни съселяни заминали тайно в Гърция, но после с три коли ходили да ги прибират.

През март т.г. представители на френската Федерация на работещите в селското стопанство FGA-CFDT посетиха Шуменско заради наплива от нашенци. С посредничеството на КТ "Подкрепа" над 2000 кандидат-работници се срещнаха с французите и мнозина от хората вече си знаят правата - 9,61 евро е минималната законова надница за час труд. При нарушения нашите гастарбайтери са уведомени на кого да позвънят. Работодателите са под наблюдение, има наши посредници, дадени на съд за робски труд, казаха тогава французите.

Кой организира нашите групи да пътуват натам? Най-често това са хора, които са работили като берачи, но са забелязани от френските работодатели. Такива българи стават бригадири и на следващата година организират съселяните си. Почти във всяко шуменско село имат такъв човек, който остава през целия сезон на беритба във Франция, за да посреща групите. Шуменци участват и в копането на лозята през месец май, във връзването и култученето. От опит разказват, че брането на грозде е за дамска ръка, жените са по-сръчни.

Виж, сечта на дърва е друго нещо. Във Франция наемат целогодишно наши мъже секачи. От 2 г. обаче от с. Климент не е отивал човек. Тогава дърво падна върху 50-годишния Джеват и го уби. Близките му получили минимално обезщетение, разказват местните и никой вече не поема такъв риск за 50 евро на ден.

В района има и берачи на ягоди в Испания. Дневната надница там е 40 евро. Боровинките се берат през есента и току-що от Германия се завърнали доста доволни хора. Сега идва редът на портокалите и мандарините в Испания.

При всички случаи трудът на полето в чужбина е по-добре платен, пресмятат местните, пробвали да се препитават с тютюн у нас. 200 дка се гледат в Климент, някои даже имат тютюневи ниви в дворовете си. Но "зеленото злато" иска целогодишен труд. Ако една фамилия гледа 4 дка, изкарва 800 кг сухи низи. При изкупна цена от 3 лв./кг ще вземе най-много 2400 лв.

Затова трудът на чуждото поле покрива най-добре българската поговорка "Ден година храни". Получат ли нашенците парите отвън, живват и селските магазини. "1000 лв. вересии беше натрупал един мъж, плати ми ги с един гроздобер", разказва търговката Сайме Сабри от хоремага в с. Климент.

След катастрофата в Германия хората от Климент, отървали се по чудо, са раздвоени. "Трета година ходя, такава беля не беше ставала. Не се оплаквам от работата, десет дни бързо минават. Не знам обаче дали ще отида пак, много ще помисля...", казва Нурает Яхя (39 г..

Мъж и жена от Климент са със счупени ключица и ръка. Като се прибрали, търсели пари за здравни осигуровки, за да се лекуват в болницата в Шумен. Отървалите се без травми казват, че шокът в автобуса, който се обърнал по таван, бил огромен. Призовават българските транспортни фирми към отговорност.

Кметът на Климент Мустафа Ахмед е категоричен, че ще направят курбан в селото, което можеше да бъде почернено от адската катастрофа. Цяла зима хората, станали космополити по неволя, имат време да решат ще ходят ли пак на гурбет. А дали някога властимащите ще гарантират труда на електората си?