Дейвид Милибанд, президент на Международния комитет за спасяванe

Зигмар Габриел, вицеканцлер на Германия

Вестник „Индипендънт“*

След четири години гражданска война в Сирия драматичната бежанска криза повече не може да бъде игнорирана от европейските и американските лидери. Американската администрация, макар и дълбоко въвлечена в Близкия изток, намери за удобно на сирийските бежанци да бъде гледано като на европейски проблем.

А до момента европейският отговор е далече от реториката на съюза, основаващ се на уважението на човешкото достойнство и защитата на човешките права. Това трябва да се промени.

„В Алепо ние вече сме мъртви“, обяснява сириец, пристигнал скоро на гръцкия остров Лесбос, когато е запитан какво го е накарало да предприеме опасното пътуване през Средиземно море от Турция.

Подобни мотиви са в основата на решението на стотици хиляди други сирийци да избягат към Европа. Те ще направят убедителен случая за защита на базата на техния "основателен страх от преследване", същностната характеристика на бежанец в Конвенцията за бежанците от 1951 г.

Потискащо, но те са малка част от 20-те милиона бежанци и 40 милиона вътрешно разселени лица, изселени от конфликти и преследване - най-високото ниво, регистрирано някога от Агенцията на ООН за бежанците. Случаите на тази човешка трагедия трябва да бъдат отнесени към причинителя. Има ясна необходимост за лидерите на ЕС да използват уникалната комбинация на съюза от активи на дипломацията, политиката и развитието, за да изпълнят с енергия умиращите мирни процеси и да изразходваме дипломатическия капитал, необходим за спиране на насилието, което изкоренява средно 42 500 души всеки ден. Но десетилетията нестабилност в Афганистан, Сомалия и другаде няма да бъдат отстранени за един ден, и ще минат години, преди тези, които избягаха от Сирия, ще могат дори да започнат да обмислят завръщане у дома. Жизненоважна е такава значима, засилваща се хуманитарна и дългосрочна помощ за развитие на тези, изселени от конфликти и на страните, приемащи бежанци.

Сирия е най-голямата и най-неотложната кървяща рана. Нейните съседи, такива като Йордания и Ливан, се нуждаят от директна финансова помощ и подкрепа за развитие, за да изградят тяхната инфраструктура, да рестартират своите обществени услуги, и да започне създаването на възможности за професионално обучение и заетост на сирийци и общностите, които ги приютяват.

Икономиките, основните услуги и инфраструктурата на Ливан, Йордания, Турция и Ирак се срутват под натиска за осигуряване на подслон на повече от четири милиона бежанци. Само Йордания очаква разходите за приютяване на сирийци да възлязат на 4,2 млрд. долара до 2016 г. Инвестиции от Световната банка и други международни финансови институции ще бъдат от съществено значение, ако икономиките на тези страни трябва да се възстановят. Наложително е стабилизирането на страни, които приемат бежанци в региона, за да се държат стотици хиляди по-отчаяни хора настрани от избора на смъртоносния пътя през Средиземно море. Една задача е дори по-належаща. Призивите на ООН за Сирия и за целия регион са финансирани едва между 31 и 40 на сто. Осигуряването на храна и базово медицинско обслужване са застрашени.

Веднага се нуждаем от съвместна европейска, американска и арабска донорска инициатива, за да се увеличи финансирането на тези институции, които доставят помощ на място. Освен това механизмът на международни донорски конференции се нуждае от турбокомпресор, за да подкрепи амбициозен план за реконструкция и инвестиции в региона. Ключова част от такъв план е създаването на сигурни, легални пътища към ЕС и където и да било от индустриализирания свят като САЩ или Канада, за тези, които бягат от насилието. Преселване, хуманитарно допускане, събиране на семейството и други схеми ще спестяват на тези, които са на път експлоатацията, изтезанията и сексуалната злоупотреба по маршрутите на контрабандистите.

Някои страни са показали наистина хуманитарна лидерство, обещавайки да се преселят в тях голям брой бежанци; други са по-малко склонни. В Германия с влак през един-единствен уикенд са пристигнали повече бежанци, отколкото Великобритания се съгласи да приюти през следващите пет години. Необходим ни е по-координиран и честен подход от страна на европейските лидери. Една ефективна стратегия за управление на кризата ще трябва да се справи с тежкото положение на тези, които вече са стигнали до Европа. Тук също има няколко стъпки, които страните от ЕС трябва спешно да предприемат.

Първата е да се гарантира, че бежанците, пристигащи в Европа, могат да очакват да бъдат посрещани човечно и с достойнство.

ЕС трябва да осигури финансирането и техническа подкрепа, необходима за започване на ефективна, координирана хуманитарна операция в пунктовете за влизане. Това означава осигуряване, че травматизираните пристигащи ще получават храна, вода, медицинска помощ, безопасен подслон и достъп до тоалетни, веднага след като пристигнат, а не мизерните условия, които в момента ги посрещат.

Второ, страните членки на ЕС трябва да спрат да се държат така, сякаш бежанската криза в Средиземно море засяга само крайбрежни държави в Европа. Почти 245 000 бежанци са пристигнали в Гърция от началото на годината, а други 200 000 се очаква преди Коледа.

Но през юли страните-членки се споразумяха да преместят едва 32 000 бежанци от Италия и Гърция другаде в блока. Това също трябва да се промени, и Планът Юнкер е начало за сериозни квоти за преместване. Това заслужава нашата подкрепа. Третата стъпка е да установи справедлива, всеобхватна, обща европейска политика за предоставяне на убежище, която гарантира, че всички молби за убежище се обработват в съответствие с международните стандарти, както и споделяне на отговорността за приемането на бежанци сред всички страни членки на ЕС.

Също така, Планът Юнкер има правото да подчертае, че тези, които не могат да предявят иск за статут на бежанец, следва да бъдат изпратени обратно вкъщи. Нито една страна не може сама да реши криза от такъв мащаб. Всъщност и с всичката воля на света и Европа не може; глобалната криза изисква глобален отговор. Но Европа ще бъде в много по-силна позиция да влияят върху това как САЩ, страните от Персийския залив и други правителства, които все още трябва да положат повече усилия да отговорят на кризата, ако нейните собствени действия съответстват на мащаба на проблема. Също така това е възможност за вдъхване на живот на идеала за човешка солидарност.

Европейските лидери трябва да гледат към Лесбос, където местните хора в този момент осигуряват храна, одеяла и лекарства на бежанците, пристигащи на северния бряг. Сред доброволците са островитяни, чиито баби и дядовци са избягали от касапницата и хаоса на Втората световна война към Сирия, където са намерили безопасност. Това, вярваме ние, е примерът, В това, ние вярваме, е пример за подражание.

Преводът е направен от БГНЕС.