* За промяната във Видин и № 11

Есента е любимият ми сезон. Експлозия от цвят, вкусове и аромати. След пулсиращата пещ на лятото, очарованието на есента ме зареди с ентусиазъм на пътешественик... и някак подсъзнателно закрачих към брега на реката. В неделния предиобед Дунав все още сънено носеше натежалите си вълни. От повърхостта на водата се издигаха пухести изпарения с цвят на млечен каймак. Плъзгаха се по брега, обгръщаха безшумно кея и целия парк. Усещаше се влажният дъх на водорасли, есенни листа и мъгла. Във въздуха витаеше нещо мистично и древно, като самото име на Дунав. Затворих очи. Провокирано от въображението, съзнанието ми рисуваше архаични сцени. Виждах горди хора, прекрасен град с име Бъдин, кръстен на бъдещето, орисан да ПРЕБЪДЕ!

Многото отговорности и сериозни ангажименти са крадци на свободно време. Признавам, отдавна не бях идвала тук. Реших да се поразходя чак до "Баба Вида". Очаквах да зърна някой познат. Незабравимите приятелски срещи на брега на реката топлят душата ми, когато съм далече от Видин. Още усещам аромата на топли питки с чубрица, каквито продаваха пред "Телеграфа" в годините на моята младост. Меката сладост на спомените ме превзе. Към реалността ме върнаха група тийнейджъри. Профучаха покрай мен яхнали велисипеди и преливащи от характерната за младостта им еуфория. Ненадейно в мъглата изникнаха две баби, хванати под ръка, поклащайки се тромаво, те сякаш танцуваха илюзорен, сюрреалистичен танц. Някаква птица изкрещя прегракнало в нищото. Настъпи тишина. Не срещнах никого повече... само тишина. Изведнъж много се натъжих. Изненадващо за самата мен за пръв път си зададох въпроса: това ли е моят Видин?! Какво се е случило с този град? Къде са хората? Къде са приятелите ми? Почувствах необяснима слабост. Краката ми се подкосиха. Седнах на една пейка и се загледах в реката. Дунав отминаваше невъзмутимо по пътя си. Спомних си думите на Хераклит: "Всичко тече, всичко се променя"... и сякаш далечно ехо повтаряше: променя, променя, променя.

Прозрението ме връхлетя толкова внезапно и с такова откровение, чe почти изкрещях високо на глас ПРОМЯНА! Ето какво трябва да се случи! В този град трябва да настъпи промяна! Скочих като навита на пружина, а младите влюбени на съседната пейка ме изгледаха с безкрайна почуда. Едва сега ги забелязах. Момиче и момче - млади, прекрасни, преливащи от живот и мечти за бъдещето! Помислих си, ако Видин се промени към добро, младите ще останат тук... и техните деца и децата на техните деца ще играят на брега на Дунав! Неусетно, но много категорично слънцето беше победило мъглата и целият парк се къпеше в свежест, но такива са капризите на есента!

Стана ми едно леко, леко! Имах усещането, че ако повдигна ръце ще полетя окрилена от надежда. Промяната беше започнала! Ти си промяната! Те са промяната! Ние заедно можем да променим Видин!

***

Марчела Маркова е учител по философия в ПМГ "Екзарх Антим I" в град Видин. Магистър по "Психология и философия" на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий". През 2015 година спечели приза за учител в средното образование във Видин.

Кандидат за общински съветник от листата на коалиция "Единни за промяна" във Видин.