Швеция въвежда 6-часов работен ден в почти всички предприятия на страната. Тази новина от миналата седмица вероятно е накарала мнозина работещи у нас да се пошегуват “Защо не стягаме куфарите за Стокхолм” и да мечтаят за многото свободно време, на което се радват шведските им колеги. Е, не са ли за завиждане. Само си представете - отивате в офиса в 9 сутринта и си тръгвате в 3 следобед. Мечта. Не че някои не работят по този начин и сега. Но шегата настрана.

Решението на шведските работодатели е продиктувано не от внезапен изблик на любов към служителите, а от подкрепеното с проучвания разбиране, че по-краткото работно време повишава производителността на труда и прави хората по-концентрирани, мотивирани и издръжливи. Не на последно място е предимството, че съкратеният работен ден намалява стреса и дава възможност за по-добро съвместяване на професионалния и личния живот. Подобна политика прави служителите щастливи. Освен това намалява текучеството на персонал и разходите за подбор на нови служители. С други думи щастливи служители - щастлив работодател. Какво по-хубаво от това...

Щастливи служители - щастлив шеф

Всъщност въпреки екзотичното си за българските разбирания звучене намаляването на работното време изобщо не е нова идея. Може би приемате 5-дневната работна седмица като природен закон, но истината е, че тя е наложена у нас през 1973-1974 г., когато събота е обявена за почивен ден. Както се казва всичко тече, всичко се променя.

А в последните години Международната организация на труда периодично лобира за въвеждането на 4-дневна работна седмица. Преди година обсъждането й у нас не предизвика нищо повече от спорове между организациите на бизнеса и синдикатите. Работодателите възразиха, че България е с най-ниска производителност на труда и най-ниски заплати в ЕС, които няма как да се повишат, ако се работи по-кратко. Профсъюзите контрираха, че намаляването на работната седмица ще даде възможност за работа на много хора, които сега стоят извън пазара на труда - като например студенти и майки с малки деца. И след много приказки не се стигна до никакво решение, докато в Русия дебатите стигнаха до държавната Дума.

В същото време в САЩ идеята за 4-дневна работна седмица се лансира за пръв път от лидера на американските профсъюзи Уолтър Ройтер още през 50-те години на 20-и век. Предложението навлиза бавно в умовете на служителите и най-вече на техните шефове. Към момента почти 86% от американските мъже и 67% от жените работят по над 40 часа на седмица. Разбиранията обаче се променят. Според изследване на американската Асоциация за управление на човешките ресурси 43% от компаниите в САЩ предлагат 4-дневната работна седмица като възможност, но само 10% от тях я прилагат за повечето си служители или за целия персонал.

Понеделникът не е черен ден

Засега съкратената седмица се прилага най-вече от високотехнологични компании. Като основни предимства мениджърите им изтъкват, че това повишава удовлетвореността на служителите им, тъй като им дава възможност да обръщат повече внимание на семейството, децата, приятелите, да отделят повече време за себе си и хобито си. В понеделник всеки е отпочинал, а не идва намусен, кисел и изтощен от работа през уикенда, коментират работодателите.

Изследвания доказват, че по-кратката работна седмица носи ползи и за бизнеса, защото повишава качеството и производителността на труда. Обяснението е, че интелектуалната работа натоварва мозъка и изисква време за почивка, а претоварването прави хората неефективни и понижава работоспособността им и през следващите дни.

“Хората вършат повече работа за 4 дни, отколкото за 5. Когато имат по-малко време за работа, те имат и по-малко време за губене и се фокусират върху нещата, които са важни”, коментира изп. директор на софтуерна компания Джейсън Фрайд пред “Ню Йорк таймс”. Той е въвел 32-часова работна седмица за няколко месеца и твърди, че това е повишило продуктивността на екипа. Други компании не намаляват, а преструктурират работното време. Например вместо 5 дни по 8 часа се работи 4 дни по 10 часа. Според американските работодатели тази практика също влияе положително и на бизнеса, и на персонала. Идеята е, че служителите знаят, че трябва да свършат повече работа за по-кратко време, мобилизират се и се трудят по-ефективно.

Водена от това разбиране компания за разработване на уеб приложения от щата Индиана въвежда работно време от 6,30 ч сутринта до 5 следобед от понеделник до четвъртък. Това кара всички да работят по-бързо и по-съсредоточено. Прилича на момента, в който си амбициран да отхвърлиш много работа, за да излезеш в отпуска, казва мениджърът на компанията Нейт Русо пред “Гардиън”.

Консултантската компания “Кей Пи Ем Джи” също предлага съкратена работна седмица на служителите си в САЩ. Удовлетворението им, че могат да контролират работното си време, е много голямо, споделят от компанията. 4-дневната седмица не е запазена територия само за частния сектор. Прилага я и американската сметна палата. За да си вземат допълнителен почивен ден обаче, служителите трябва да са изработили 40 часа седмично. Някои работят 8 дни по 9 часа, след това 1 ден по 8 часа, след което вземат 1 ден допълнителна почивка. Друг вариант е да работят по 4 дни всяка седмица, но по 10 часа на ден. Българският Кодекс на труда също дава възможност за подобна гъвкавост. Те обаче се използват рядко. Според синдикатите причината е, че работодателите не познават законодателството, а според бизнеса - тромавите бюрократични процедури, които съпътстват преминаването към по-гъвкав режим.

Дори и статистиката показва, че добрите резултати се постигат с добра организация, ефективността на работата, инвестициите в оборудване, а не от дългото работно време, което нерядко се превръща във висене на работното място. Според данните на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд нарочените за мързеливци гърци работят средно по 42,2 часа седмично, а известните с дисциплината и качеството на труда германци по 35,6 часа.