Министър Димитров предупреди кметовете да не се оскъпяват проекти за рекултивация на депа

14 дни изолация за блокираните туристи, сред които и българско семейство, в хотел в Тенерифе Четирима се вече заразените с коронавирус

Президентът Радев: България е сред първите държави, установили дипломатически отношения с Кипър

Китайци раздават маски на българи, проверяващи кораба им в Бургас

9 варненци са в болница, изследват ги за коронавирус

Партията „Има такъв народ“ на Слави Трифонов подава в петък документи за регистрация в съда

Трима търговци на млечни продукти на съд за данъчни измами, ощетили бюджета с близо 1,2 млн. лв.

Самоуби се бивш шеф на ВиК „Йовковци“ във Велико Търново Никола Русев бе подсъдим за безстопанственост за над 800 000 лева

БЧК няма запас от защитни маски Закон трябва да защити доброволците от уволнение, призова акад. Христо Григоров

Доклад на ЕК: България постига важен напредък в укрепването на финансовия сектор Структурни реформи и допълнителни инвестиции са необходими за повишаване на производителността, съветват от Брюксел

Взеха проба за коронавирус на ученик от Хасково след завръщане от лагер

Засякоха мъртво пиян шофьор без книжка

Паника във Видин заради коронавируса, искат спешно заседание на общинския съвет

България и Гърция засилват сътрудничеството в транспорта, туризма и инвестициите

Започнаха текущи ремонти на основни булеварди в София

Статистиката: Над 1,5 млн. българи под прага на бедността през 2014 г.

Над 21% от населението в страната живее в бедност, а над 33% в тежки материални лишения. Освен това рискът от попадане в тази графата се увеличава с всяка година. Най-бедни са областите Кърджали и Пазарджик. Това са изводите от изследването на НСИ „Статистика на доходите и условията на живот“, което е публикувано на сайта на института.

Данните са за 2014 година. Миналата година линията на бедност в страната е била 323.75 лв. средно месечно на човек от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 578 300 души или 21.8% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 13.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.8 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (50.2% за 2014 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.9 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2014 г. делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 2.1 процентни пункта до 9.3%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е около три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добро кариерно развитие и по-добре платена работа, оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 63.5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 1.5%. Бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. През 2014 г. рискът от бедност в сравнение с 2013 г. нараства с 10.8 процентни пункта при домакинствата с три и повече деца и с 11.3 процентни пункта при домакинствата от един родител със зависими деца.

Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни (12%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.2%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 13.8 процентни пункта по-висок в сравнение с едночленно домакинство – мъж. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 20.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години. В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Най-голям брой хора изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (49.9%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (49.6%).

Успоредно с това само 3.8% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.8% – цветен телевизор, 9.8% – автоматична пералня, а 44.6% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 40.4% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си. През 2014 г. 33.1% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя), като намалението спрямо предходната година е с 9.9 процентни пункта.

През 2014 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик – съответно 175 и 194 лв., а най-високата – в област София (493 лв.), следвана от област Перник (398 лв.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Пазарджик – 33%, Сливен – 30.8%, и Ямбол – 28.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 8.5%, Плевен – 11.8%, и Кюстендил – 14%. Линията на бедност за 2014 г. намалява спрямо 2013 г. само в областите Монтана – с 13%, Кърджали – със 7.5%, и Русе – с 1.9%. Линията на бедност за 2014 г. се увеличава спрямо 2013 г. с повече от 20% в областите Ямбол (с 38.9%), Шумен (с 34.6%), Хасково (с 33.1%), Плевен (с 25.9%), Габрово (с 24.0%) и Стара Загора (с 23.4%).

Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете – 9.2%, а с най-високо равнище е област Пазарджик – 32.6%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност – 8.1%, при 33.4% за област Пазарджик. В областите Стара Загора, Кюстендил, Перник, Варна и Сливен относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В седем области – Добрич, Смолян, Монтана, София, Разград, Габрово и Благоевград, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.