Октомври 2015-а може би е месецът на Патринел Гочев в столичния културен афиш. Преди броени дни художникът режисьор извади премиерен спектакъл - „Жокер”, в Централния куклен театър, предстоят му самостоятелна изложба и гастрол с габровската постановка „Жана Д’Арк” на сцената на столичния „Независим театър”. Казано банално - три в едно, но… много арт.

„Жокер” е странна куклена постановка за възрастни. Първо озадачава, после постепенно те увлича в дълбоките си води. Гочев за пореден път след „Ромео и Жулиета” се доверява и провокира житейската си „половинка” - Гергана Змийчарова. Все пак тя е художник, фотограф, учила е театрална режисура в НАТФИЗ, после записва магистратура по актьорско майсторство в НБУ, но именно Петринел открива в нея и актрисата. Сега й връчва маска и кукла и я поставя сред опитните „кукленици” Димитър Иванов, Мариета Петрова, Мая Бежанска, Ивет Лазарова, Анна-Мария Лалова и Мила Коларова.

По-голямата изненада на сцената обаче е малкият цигулар Филип - едно от четирите деца на режисьора. Момчето е „най-важният в колодата карти” - може да е дете цар, но и хитър/глупав шут. Около него се въртят всички възрастни с човешките си падения и възходи. Оказва се, че властта и любовта имат една и съща тайна - ще я откриете на финала на „Жокер”.

Ако предпочитате художника Гочев, шансът ви да видите най-новите му творби е от 20 октомври до 11 ноември в столичната галерия „Сезони”. Експозицията „Сън в лятна нощ” съчетава живопис и скулптура, създадени специално за артсалона на ул. „Кракра” 2А. А фактът, че не друг, а акад. Светлин Русев представя автора в каталога на изложбата, е повече от признание:

„Един художник е превърнал изкуството в част от живота си - по-точно живота си като обществено поведение, като памет и чувство - в изкуство! Артконюнктурата не е слабост на Гочев, независимо накъде е обърната - към традиционната рутина или към съвременния произвол! Появата днес на първичен и самобитен талант е нещо като завръщане от света на изчезнала цивилизация, в която хората са живели по законите за добро и зло, за любов, омраза, опрощение… Има нещо дълбоко изповедално в сюжетния прочит на това изкуство - нещо, което остро е засегнало, развълнувало и ранило автора и той не може да не го сподели и материализира пластически, защото е негова Вяра и Спасение!”

По същия начин Петринел прави и театър - не напразно „Ромео и Жулиета” му донесе „Аскеер” за най-добър спектакъл. Поставената отново на габровска сцена „Жана Д’Арк” бе обявена за събитие на фестивала „Сцена на вековете 2015” в Пловдив. На публиката в София й предстои да се убеди в това на 22 октомври.