Слави и Ку-ку бенд забиват в O2 Арина в Лондон на 9 юни Най-голямата зала в Европа ще отвори врати за родните музиканти

Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Спецкомисията пусна ветото на президента на закона за военното разузнаване

Парламентарната комисията за контрол на службите препоръчва на Народното събрание да не приеме повторно закона за военното разузнаване в този му вид. А иначе самото гласуване ще бъде в пленарна зала. Това каза председателят на комисията Димитър Лазаров след днешното й извънредно заседание, съобщи БГНЕС.

Депутатите в комисията днес обсъждаха указа на президента за връщане за ново обсъждане на Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 1 октомври 2015 г. и мотивите към указа. За да се приеме закона повторно в пленарна зала, трябва 121 от депутатите да гласуват за него в сегашният му вид.

В комисия за закона във вида, приет от Народното събрание, гласуваха 6 депутати, против бяха 3, а 3 гласуваха въздържал се.

Тримата, които гласуваха „въздържал се”, бяха депутатите от ГЕРБ, един от тях – Методи Андреев гласува против.

Сред тези, които гласуваха повторното приемане на закона, бяха АБВ и ДПС. В залата при заседанието на комисията нямаше депутати от БСП.

Директорът на служба “Военна информация” Йордан Бакалов подаде оставка веднага след като в парламента гласуваха текст, според който на шефския пост може да бъде само военен.

Министърът на отбраната Николай Ненчев не му прие оставката, а премиерът Бойко Борисов коментира, че има информация, че президентът Росен Плевнелиев ще наложи вето.

Мотивът за оттеглянето от поста бе обяснен с това, че в гласувания закон за военното разузнаване са заложени две пречки пред оставането на Бакалов на поста.

Първата е изискването да има над 10 г. стаж в системата за национална сигурност. Втората е шеф на военното разузнаване да бъде само висш офицер.

Предишният вариант на закона допускаше назначаването и на цивилен. Бакалов бе назначен за директор на служба “Военна информация” на 19 май тази година.

В коментара си Борисов заяви, че е чул за идеята за подготвян нов кандидат за поста на Бакалов.

“Не виждам защо като е военно разузнаването да няма цивилен началник”, каза премиерът. Това, според него, е изключение от правилото, но Бакалов е вътрешен човек от системата, освен това е бил и в комисията по сигурност в парламента.

Борисов смята, че Бакалов е достатъчно добър професионалист за тази дейност. По повод втората кандидатура, за която и той бил чул, Борисов обобщи, че като отминат изборите и хората се завърнат, ще изясни случая.

Президентът Росен Плевнелиев действително наложи ветото като в аргументите си записа, че досега дейността на служба „Военна информация“ се уреждаше от два текста в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Действащият Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България е приет през 2009 г. от 40-ото Народно събрание и преценката за това дали длъжността може да се заеме от военнослужещ само с висше офицерско звание е оставена на МС и президента.

През 2012 г. по предложение на Министерския съвет и с указ на президента длъжността директор на служба „Военна информация“ не е включена сред длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания.

Сега приетата разпоредба на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване предвижда, че директор на службата може да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание.

Президентът счита, че няма убедителни аргументи за премахване на възможността тази длъжност да може да се заема от цивилно лице, притежаващо професионален опит в областта на националната сигурност или въоръжените сили.

„След като цивилни лица могат да бъдат заместник-директори и ще могат да изпълняват функциите и правомощията на ръководителя в негово отсъствие, не виждам основание директорът да не може да бъде лице различно от военнослужещ“, счита държавният глава.

Плевнелиев призовава също така народните представители да обсъдят отново и въведеното изискване професионалният опит за директора на служба „Военна информация“ и на неговия заместник да е придобит само във въоръжените сили или в държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.