Парламентарната комисията за контрол на службите препоръчва на Народното събрание да не приеме повторно закона за военното разузнаване в този му вид. А иначе самото гласуване ще бъде в пленарна зала. Това каза председателят на комисията Димитър Лазаров след днешното й извънредно заседание, съобщи БГНЕС.

Депутатите в комисията днес обсъждаха указа на президента за връщане за ново обсъждане на Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 1 октомври 2015 г. и мотивите към указа. За да се приеме закона повторно в пленарна зала, трябва 121 от депутатите да гласуват за него в сегашният му вид.

В комисия за закона във вида, приет от Народното събрание, гласуваха 6 депутати, против бяха 3, а 3 гласуваха въздържал се.

Тримата, които гласуваха „въздържал се”, бяха депутатите от ГЕРБ, един от тях - Методи Андреев гласува против.

Сред тези, които гласуваха повторното приемане на закона, бяха АБВ и ДПС. В залата при заседанието на комисията нямаше депутати от БСП.

Директорът на служба “Военна информация” Йордан Бакалов подаде оставка веднага след като в парламента гласуваха текст, според който на шефския пост може да бъде само военен.

Министърът на отбраната Николай Ненчев не му прие оставката, а премиерът Бойко Борисов коментира, че има информация, че президентът Росен Плевнелиев ще наложи вето.

Мотивът за оттеглянето от поста бе обяснен с това, че в гласувания закон за военното разузнаване са заложени две пречки пред оставането на Бакалов на поста.

Първата е изискването да има над 10 г. стаж в системата за национална сигурност. Втората е шеф на военното разузнаване да бъде само висш офицер.

Предишният вариант на закона допускаше назначаването и на цивилен. Бакалов бе назначен за директор на служба “Военна информация” на 19 май тази година.

В коментара си Борисов заяви, че е чул за идеята за подготвян нов кандидат за поста на Бакалов.

"Не виждам защо като е военно разузнаването да няма цивилен началник", каза премиерът. Това, според него, е изключение от правилото, но Бакалов е вътрешен човек от системата, освен това е бил и в комисията по сигурност в парламента.

Борисов смята, че Бакалов е достатъчно добър професионалист за тази дейност. По повод втората кандидатура, за която и той бил чул, Борисов обобщи, че като отминат изборите и хората се завърнат, ще изясни случая.

Президентът Росен Плевнелиев действително наложи ветото като в аргументите си записа, че досега дейността на служба „Военна информация“ се уреждаше от два текста в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Действащият Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България е приет през 2009 г. от 40-ото Народно събрание и преценката за това дали длъжността може да се заеме от военнослужещ само с висше офицерско звание е оставена на МС и президента.

През 2012 г. по предложение на Министерския съвет и с указ на президента длъжността директор на служба „Военна информация“ не е включена сред длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания.

Сега приетата разпоредба на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване предвижда, че директор на службата може да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание.

Президентът счита, че няма убедителни аргументи за премахване на възможността тази длъжност да може да се заема от цивилно лице, притежаващо професионален опит в областта на националната сигурност или въоръжените сили.

„След като цивилни лица могат да бъдат заместник-директори и ще могат да изпълняват функциите и правомощията на ръководителя в негово отсъствие, не виждам основание директорът да не може да бъде лице различно от военнослужещ“, счита държавният глава.

Плевнелиев призовава също така народните представители да обсъдят отново и въведеното изискване професионалният опит за директора на служба „Военна информация“ и на неговия заместник да е придобит само във въоръжените сили или в държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.