Вижте Мегз без капка грим (СНИМКА)

Борисов: Миграцията e приоритет за България, предвид географското ни разположение

ВСС отпусна допълнителни пари за експертизи на петричкия съд

В Ухан са регистрирани 195 случая на повторно заразяване с коронавирус

Метеоролози обясниха защо зимата е топла

Турски военен конвой влезе в сирийския град Идлиб

Задържаха шефката на Басейнова дирекция-Пловдив

Куентин Тарантино стана баща

Глобиха 58 пешеходци само за ден в Търновско Проверени са и 93 автомобила

Четвърта жертва на коронавируса в Италия

Спипаха шофьори с наркотици при акция в Търново и Лясковец

С 46 милиона лева обучават стиденти в реална работна среда

Премиерът: Броят на българите, завърнали у нас, расте около четири пъти по данни на НСИ

Младеж пострада при катастрофа в Търново Зад волана на колата е било 18-годишно момиче

Оперетата „Прилепът” на Йохан Щраус с премиера във великотърновския театър

Спецкомисията пусна ветото на президента на закона за военното разузнаване

Парламентарната комисията за контрол на службите препоръчва на Народното събрание да не приеме повторно закона за военното разузнаване в този му вид. А иначе самото гласуване ще бъде в пленарна зала. Това каза председателят на комисията Димитър Лазаров след днешното й извънредно заседание, съобщи БГНЕС.

Депутатите в комисията днес обсъждаха указа на президента за връщане за ново обсъждане на Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 1 октомври 2015 г. и мотивите към указа. За да се приеме закона повторно в пленарна зала, трябва 121 от депутатите да гласуват за него в сегашният му вид.

В комисия за закона във вида, приет от Народното събрание, гласуваха 6 депутати, против бяха 3, а 3 гласуваха въздържал се.

Тримата, които гласуваха „въздържал се”, бяха депутатите от ГЕРБ, един от тях – Методи Андреев гласува против.

Сред тези, които гласуваха повторното приемане на закона, бяха АБВ и ДПС. В залата при заседанието на комисията нямаше депутати от БСП.

Директорът на служба “Военна информация” Йордан Бакалов подаде оставка веднага след като в парламента гласуваха текст, според който на шефския пост може да бъде само военен.

Министърът на отбраната Николай Ненчев не му прие оставката, а премиерът Бойко Борисов коментира, че има информация, че президентът Росен Плевнелиев ще наложи вето.

Мотивът за оттеглянето от поста бе обяснен с това, че в гласувания закон за военното разузнаване са заложени две пречки пред оставането на Бакалов на поста.

Първата е изискването да има над 10 г. стаж в системата за национална сигурност. Втората е шеф на военното разузнаване да бъде само висш офицер.

Предишният вариант на закона допускаше назначаването и на цивилен. Бакалов бе назначен за директор на служба “Военна информация” на 19 май тази година.

В коментара си Борисов заяви, че е чул за идеята за подготвян нов кандидат за поста на Бакалов.

„Не виждам защо като е военно разузнаването да няма цивилен началник“, каза премиерът. Това, според него, е изключение от правилото, но Бакалов е вътрешен човек от системата, освен това е бил и в комисията по сигурност в парламента.

Борисов смята, че Бакалов е достатъчно добър професионалист за тази дейност. По повод втората кандидатура, за която и той бил чул, Борисов обобщи, че като отминат изборите и хората се завърнат, ще изясни случая.

Президентът Росен Плевнелиев действително наложи ветото като в аргументите си записа, че досега дейността на служба „Военна информация“ се уреждаше от два текста в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Действащият Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България е приет през 2009 г. от 40-ото Народно събрание и преценката за това дали длъжността може да се заеме от военнослужещ само с висше офицерско звание е оставена на МС и президента.

През 2012 г. по предложение на Министерския съвет и с указ на президента длъжността директор на служба „Военна информация“ не е включена сред длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания.

Сега приетата разпоредба на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване предвижда, че директор на службата може да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание.

Президентът счита, че няма убедителни аргументи за премахване на възможността тази длъжност да може да се заема от цивилно лице, притежаващо професионален опит в областта на националната сигурност или въоръжените сили.

„След като цивилни лица могат да бъдат заместник-директори и ще могат да изпълняват функциите и правомощията на ръководителя в негово отсъствие, не виждам основание директорът да не може да бъде лице различно от военнослужещ“, счита държавният глава.

Плевнелиев призовава също така народните представители да обсъдят отново и въведеното изискване професионалният опит за директора на служба „Военна информация“ и на неговия заместник да е придобит само във въоръжените сили или в държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.