Тръмп: Действията на Русия и Иран в Сирия са срам

Kорнелия Нинова: Борисов да не се крие зад полите на Гинка и Теменужка Гинка да дойде в парламента и да обясни как стана собственик на ЧЕЗ, поиска лидерът на БСП

ЕС реже парите за земеделие и Кохезионната политика

Туск за Брекзит: Позицията на Великобритания е чиста илюзия

Десетки убити и ранени при атентат с две коли бомби в Могадишу

Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът Мая Манолова: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Холандия призна Арменския геноцид и разсърди Турция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в събота, 24 февруари 2018

БАН ще отговори официално на критиките към доклада за „Белене”

Тръмп призна: Плешив съм, крия се с прическата

Губернаторът на щата Флорида иска въоръжен полицай във всяко общинско училище

Кашата с касата се забърка здраво До понеделник смятат дълговете към чужди фондове, данните на шефа на НЗОК не били верни

Законодателят не прощава за жестокост над животно

Миналата година Окръжният съд в Шумен осъди на година затвор 21-годишния Евгени И. от преславското село Имренчево. Той бе признат за виновен, че е измъчвал, а след това и удрял с кол в главата котката Глория, докато издъхне. После метнал трупа й върху вуйчо си, който спял.

До присъда на Евгени И. се стигна, след като през 2011 г. жестокостта срещу животни се записа в Наказателния кодекс (НК).

Чл. 325 “а” и “б” от НК гласят: човек, който е убил или тежко и трайно е увредил гръбначно животно, например котка, куче, крава и други, може да лежи в затвора до три години и да бъде глобен от 1000 до 5000 лв.

Символ на борбата срещу насилието се превърна кучето Мима, чиито лапи бяха отрязани от садист в Дряново през 2010 г. По случая беше образувано дело срещу неизвестен извършител, но след месец от прокуратурата го прекратиха. Причината – така и не се намериха доказателства срещу виновника, а дори съдебномедицинска експертиза не успя да посочи дали човек е осакатил Мима, или тя сама се е наранила от заложени капани. Тази пролет четириногото е починало в Германия от рак на белите дробове. “Мима проходи с протези и до последния си дъх беше щастлива”, обяви след кончината й нейната стопанката.

В Наказателния кодекс има и други текстове, свързани с престъпленията срещу животни. Член 325а гласи, че организирането и участието в боеве с животни, както и отглеждането, тренирането и предоставянето на животни за такива боеве се наказва със затвор до 5 години и глоба, която може да достигне до 50 000 лв. Друг текст – 278г може да прати до 3 години зад решетките този, който противозаконно придобие, отглежда или унищожава екземпляри от защитени видове от дивата флора или фауна, и затвор до 5 години за трафик и търговия с такива видове се наказва със затвор до 5 г., както и с глоба до 20 000 лв. Член 278д предвижда затвор до 5 години и глоба до 10 000 лв. за придобиване или унищожаване на световнозащитени видове гръбначни животни.

Юристи коментират, че законодателят у нас не прощава за жестокост над животни, друг е въпросът доколко е безпощаден за жестокости, проявени към хора.

Опазването на живота и здравето на животните е уредено и в Закона за защита на животните от 2008 г. В него пише, че се предвиждат глоби при случаи с нехуманно отношение към животни, които не представляват престъпление. Домашните любимци може да се отнемат и в полза на държавата. Контролът по изпълнението на този закон се осъществява от министъра на земеделието и храните.

Заради обществения натиск и кампаниите на тв предаването „Господари на ефира” и фондация „Четири лапи” до края на тази година у нас ще бъдат приети промени в Закона за защита на животните, с които се създава зоополиция. Неотдавна зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов обяви, че първите стъпки са предприети – 60 полицаи от областните дирекции на МВР са определени да разследват престъпления срещу животни. Така България ще стане втората държава след Холандия в Европа със своя зоополиция. От фондация „Четири лапи” настояват и за промени в Закона за МВР, които да регламентират създаването на цялостна структура на зоополицията в рамките на вътрешното министерство. Сред защитниците на животните се обсъжда идея да се създадат специализирани отдели в прокуратурата, които да се занимават с жестокостта над животни.

Адвокат Росен Димитров защитава интересите на собствениците на посеченото с брадва куче Нера в пловдивския район Кършияка през февруари т.г. Вандалският акт, който отне живота на четириногото от породата дого аржентино, стана посред бял ден, когато стопанката му Златка Андреева го извела на разходка. Тогава се появило друго куче, срещу което Нера излаяла. В този момент стопанинът на пристигналото куче Тодор Тодоров се разгневил, издебнал Нера в гръб и я убил с брадва. “Това е най-бруталният случай на убийство на животно, което съм срещал. Собствениците на кучето дойдоха в кантората малко след смъртта му, когато то беше все още в клиниката. Те бяха крайно разстроени, а момичето плачеше и през сълзи ми разказа какво се е случило”, казва юристът.

Прокуратурата е внесла искане за освобождаване на Тодоров от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в Районния съд в Пловдив. 

“Най-често по тези дела извършителите биват осъждани условно или освобождавани от наказателна отговорност с налагане на глоба по чл. 78а от НК. Глобата по този член е от 1000 до 5000 лв. Към тези наказания обаче се добавя и обезщетението за неимуществени вреди на собствениците”, обяснява Димитров.

Според Явор Гечев от фондация „Четири лапи” повечето от престъпленията остават нерегистрирани. „По данни на МВР през последните три години средно общият брой престъпления в страната е около 100 000. Като от тях престъпленията спрямо животни по чл. 325а и 325б са между 100-200 годишно, което е минимален процент”, смята Гечев. Той твърди, че в малките населени места качеството на полицията е ниско, тъй като четири години след промените в НК, чрез които се криминализират зоопрестъпленията, има полицаи, които категорично отказват да приемат, че това е така. „Разкриваемостта на престъпленията спрямо животни у нас е около 15% през последните години”, казва Гечев. – Според проучвания от САЩ, които проследяват връзката между насилието над животни и тежките криминални злодеяния, например серийните убийства, става ясно, че в над 70 на сто от случаите на домашно насилие първата жертва е била домашен любимец. След което агресията се е прехвърлила към член от семейството. Хората, които са посегнали на животни, са около пет пъти по-склонни да посегнат и на човек“, допълва той.

Ако станем свидетели на насилие над животно, можем да подадем сигнал на тел. 112. „Случва се диспечерите от спешния телефон да препращат сигналите не към полицията, а към общинската администрация. Това е пълен абсурд. Нашият съвет към хората е да не конкретизират за какъв сигнал се обаждат, а просто да съобщят, че става дума за престъпление по НК”, казва Гечев. От фондацията са се погрижили за гражданите, които искат да съобщят за зверство над животно и са качили на сайта си (vier-pfoten.bg) образци на жалби към полицията и прокуратурата в помощ за подаване на сигнал.

Адвокат Росен Димитров:

Нашите закони са като в САЩ

Според адвокат Росен Димитров, българското законодателство за престъпленията срещу животни е равностойно на тези в Европа и САЩ. “Според Законите за защита на животните в Калифорния за жестокост, умишлено нараняване или убийство се предвижда затвор от три години и/или глоба от $ 20 000”, казва Димитров. Той обяснява още, че за изоставяне, пренебрежение и занемаряване на животни в канадската провинция Квебек наказанието е $ 25 000 при първо нарушение и $ 75 000 за последващи такива. “В Англия се предвижда затвор и глоба до 20 000 GBP, Франция до 30 000 евро, Русия до 8000 рубли и поправителен труд”, допълва юристът.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.