От театъра на Явор Гърдев ти засяда буца в гърлото. И си щастлив. Едновременно. Така е и в “Чайка” - още една зрелищна, обсебваща премиерна постановка в НДК след “Квартет”. Този път по Чехов.

“Чайка”, поставена от Явор Гърдев, е преживяване, за което си струват трите часа в смълчаната зала. Режисьорът умее да увлича екипа в щурите си идеи, които обикновено раждат нещо красиво и вълнуващо. Сам е направил сценичната редакция на пиесата, а заедно с композитора Калин Николов и художниците Никола Тороманов и Свила Величкова създават причудлива “зелена арена” за любов, завист, изневяра, мечти... Една привидно фамилна драма преминава в обобщаващи послания за деца и родители, за Той и Тя, за житейски жребий, за завист, за старото и новото... за Артиста. От прекрасните артисти Елена Телбис, Снежина Петрова, Светлана Янчева, Ованес Торосян, Захари Бахаров, Владимир Пенев...

В деня, в който един депутат се опита да нарани Артиста, думите на герой от “Чайка” звучат в целта: “Когато в едно общество обичат артистите и се отнасят към тях по-добре, отколкото към търговците - тогава е добре.”

Чеховата “Чайка” се събуди за нов живот в понеделник вечерта в нов театър. В театър “Азарян”. Някогашната зала 2 на НДК, която години прашасваше, скрита зад парцаливия базар (слава Богу, той вече е минало!), отново посреща публика и обещава да се превърне в любимо арт пространство.

Още на стълбите в подлеза ви посреща огромен дървен налъм с прясно посадена растителност - не е цъфнал, но може би предстои! Можете да го приемете като закачка с вечния шегобиец Радой Ралин, но има и друго. То ви очаква, щом прекрачите във фоайето - огромно количество обувки. Мъжки, дамски, театрални, нови, стари... всякакви. Нали преди да стане режисьор, Азарян е работил в обувен завод. Дори ще чуете гласа му от видеостената: "Аз съм Крикор Азарян. По произход съм арменец, по призвание - българин. Режисьор съм. Можех да бъда и обущар."

Попадате в различно пространство. Артистично и обещаващо отделяне от грозотата, злобата и агресията отвън. Попадате в театър "Азарян". Което означава далеч от лошия вкус. Или поне надежда да е така.

Азарян обичаше Чехов. И си отиде с триптих от Чехов - "Чайка", "Три сестри", "Вишнева градина". Направени с вкус.

И Гърдев обича Чехов. Отдавна мечтае да постави "Чайка". Повече от 15 години. За никого не ще е изненада, че Чехов отново звучи съвременно. Гърдев го прави и модерен.